„Иван Вазов е Зорницата на българската песен. Той е Чосър на българската литература и поетът-патриот на своята страна“. Така започва неизвестно досега интервю с Иван Вазов, публикувано през 1913 г. в австралийското списание „Сидни мейл“ (седмично издание на авторитетния вестник „Сидни морнинг хералд“).

Не е ясно кой е журналистът, взел интервюто с патриарха на българската литература. Той е подписан с инициалите W.N.A. Авторът на интервюто споменава, че е посетил Вазов през ноември 1912 г. в скромния му дом в София. Не е известно защо материалът е публикуван пет месеца по-късно, на 26 март 1913 г. Той е отпечатан на 39-ма страница на списанието под рубриката „В библиотеката“.

Интервюиращият предлага живописно описание на нашия писател. Той изтъква, че мъжественото ръкостискане на Вазов му напомняло по-скоро за укротител на коне, отколкото за човек на перото. Не е ясно защо, но авторът твърди, че патриархът на нашата литература е бил изтъкнат борец във войната за независимост (?). Не е изключено австралийският журналист да е объркал Иван Вазов с някой от неговите братя – висши офицери, като генералите Георги и Владимир Вазови. Описанието на външния му вид обаче е по-достоверно: „Той е със силно телосложение, мустакат и с бронзов тен, и би могъл да е професионален боксьор, ако бе предпочел да стане такъв. Тъмните му кичури отдавна са побелели, но не прекалено рано, тъй като той е роден преди 62 години в Сопот, близо до Филипополис“. В интервюто не се споменава дали някой им е превеждал от английски. Журналистът подчертава, че Вазов говори френски, руски и български, „който е близък до руски“. Той разказва някои известни за българските читатели моменти от биографията на нашия поет. Според него, Вазов станал революционер заради „сатанинската тирания на турците“, а ръцете му били окървавени, тъй като баща му бил убил от башибозуци. Авторът споменава, че младият литератор е сътрудничил на революционни вестници, където е публикувал вълнуващи призиви към българите да отмъстят за вековните неправди. Според интервюиращия, патриотичните оди, балади и лирични стихотворения на Вазов са били четени от всички, които можели да четат, в България и Македония. В материала се допълва, че поетът за кратко е бил министър на образованието, но канцеларската рутина му се струвала убийствена, и затова той подал оставка и се завърнал към любимото си литературно бохемство.

Австралийският журналист дава висока оценка за творчеството на Вазов. Той изтъква, че патриархът на нашата литература е плодовит автор както на проза, така и на стихове, който се вдъхновява от родната си земя: „Той пее като чучулигата, защото излива душата си“. Естествено, интервюиращият споменава и „Под игото“, който за него е „шедьовър“, и „най-добрият роман, който Източна Европа е дала на света“. Австралийският журналист може би е чел тази творба, тъй като допълва, че тя е преведена на английски. В предишна публикация писах, че лондонското (първо) издание на „Под игото“ се е продавало и в Австралия.

Интервюто не е в типичния за нашата журналистика стил „въпрос-отговор“. Всъщност по-голямата част от речта на Вазов е преразказана. Интервюиращият обаче е публикувал някои по-дълги цитати от отговорите му: „Разбира се, вие знаете, че имаме стара българска литература. Имали сме литература в дните, когато България е била велика сред държавите и е имала свои царе. Както в повечето страни, първите ни книги са били основно религиозни. Любопитно е, че в онези далечни дни българите са съставили енциклопедия на съвременното познание (в превод – б. а.) от гръцки. Петстотин години турско потисничество убиха нашата литература, и ние трябваше да започнем наново. Литературата не може да процъфтява там, където няма свобода. Как бихме могли да имаме литература, когато турците не са ни позволявали да имаме училища? Вярвам, че ако те бяха предвидили ефекта дори от началното образование тук и там из страната, нямаше да ни позволят да изградим никакви училища. Фактът, че учителите ни са се обучавали в чужбина, ни помогна да постигнем независимостта си. Учителството е уважавана професия в България, също като в САЩ. Някои от нашите водачи са започнали живота си като учители. Каравелов, романист и баща (всъщност брат – б. а.) на бивш премиер, е преподавал в тукашно училище. Макар да сме бедни, нашият народ обича четенето. Хората харесват популярните балади, а те разпалват пламъка на патриотизма. Просветата се разпространява бързо. В тази област сме пред Сърбия, Румъния, Черна гора и Гърция. От балканските страни ние сме първи по образование. Ние сме почти на равна нога с Дания. Имаме над 4000 училища и 12 000 учители. Макар страната ни да е бедна, бюджетът за обществено просвещение е много голям. Националният ни университет е едва на 22 години, но има 460 студенти. Споменавам тези факти, защото образованието създава търсене на литература, а където има търсене, ще се появи и предлагане. Това е икономическият закон на литературата“.      

В разговора си с австралийския журналист Вазов дава и любопитна картина на литературната сцена в България преди 110 години: „Нашият интелектуален живот се развива. Вече имаме школа от млади български поети. Когато аз започнах да пиша поезия, трябваше да измисля формата на стихосложението. Наблюдавам голям брой изгряващи млади таланти, нашият съвременен Хораций е поетът-сатирик Михайловски, но такъв човек все още не може да се прехранва от творчеството си в България. Днешната тенденция в нашата литература е към социализъм. Тя е хуманитарна и космополитна, ако щете. Имаме само две писателки, и двете са социалистки. Студентите в нашия университет възприемат социализма, също както младите мъже възприемат новата мода. Това е модната доктрина на деня. Интелигентните младежи четат и младежта копнее за социалистическа литература. Оскъдната книжнина, която съществуваше преди Войната за независимост, бе предимно революционна. Тази, която дойде непосредствено след нея, и докато все още смъдят раните, нанесени ни от турците, бе патриотична“.

Вазов изразява пред австралийския журналист оптимизма си за бъдещето на нашата словесност: „Нашата драматична литература започва да се развива. Страшимиров написа няколко вълнуващи драми. Ние сме народ от полиглоти и обичаме да говорим чужди езици. Големи суми се изразходват, за да се закупуват основните произведения на чуждестранни автори за националната ни библиотека. Бихте се изненадали, като разберете, колко добре известни са творбите на Лонгфелоу, Байрън и Тенисън на обикновения читател в България. Аз бях в изгнание в Одеса, когато написах това, което наричат моята най-добра книга – „Под игото“. Опитвам се да засегна цялата гама от народни надежди, страхове, копнежи и симпатии. Не бих могъл да се откъсна от сцените на страдание и потисничество, и в писанията ми моите македонски братя отвъд границата винаги бяха пред очите ми. Вярвам, че ние в Източна Европа сме по-богати на образност, отколкото нашите събратя на Запад. Вълнуващите събития от последните няколко месеца (вероятно има предвид Балканската война – б. а.) ще вдъхнат нов дух в нашата литература“.

Старата сграда на редакцията на в. „Сидни морнинг хералд“, разрушена през 20-те години на ХХ в. Снимка: Уикипедия

Още по темата на сайта ни:

Висока оценка за „Под игото“ в Австралия през 1894г.!

Източник: www.evropaworld.eu