Братиславският панаир на книгата „Библиотеката”, който се провежда всяка година през ноември, не е голям колкото тези в Париж, Лондон, Москва, Болоня,  да не говорим за най-големия в света във Франкфурт на Майн. Той отстъпва по брой на участниците и изложбената площ дори на коледното изложение в София. Но заедно с това последните два си приличат. Основното им предназначение е не да се сключват договори между издателства и да се купуват авторски права, а да се търгува с произведения. Една огромна книжарница. Използват се всякакви „уловки” – щандове с изразителна реклама, интересни съпътстващи програми и най-вече – значителни панаирни намаления, които тук достигаха до  80%. Човек се изкушава, че може да се сдобие с луксозни издания за минимални цени. Истински коледни подаръци! А в Словакия вече отдавна се готвят да посрещнат най-тачения християнски празник в тази част от света.

И ето, че всред цялата тази панаирна шумотевица, сред стотиците заглавия на родни и чуждоземни автори, десетките представяния, през последните години тук постоянно се появяват и преведени у нас творби на местни писатели. Тази година заглавията бяха две: Най-напред супер- актуалният роман „Трол” на популярния у нас млад словашки писател Михал Хворецки (преведен от Асен Милчев, издаден в издателство „Безсмъртни мисли”), и току-що излезлият исторически роман „Спомни си за царя” на един от патриарсите на словашката съвременна литература Антон Хикиш.

Няма да се заблуждаваме от мисълта, че българската литература се радва на някакъв особен интерес в Словакия. Същото обаче може да се каже спокойно и за словашката литература у нас. И ако не беше успешната програма за финансова подкрепа за издаването на техни художествени произведени в чужбина на Литературния и информационен център (LIC) към Министерството на културата на Словакия, у нас, а вероятно и в други страни, едва ли щеше да се говори изобщо за постиженията на словашката словесност. В случая  се създава впечатление, че литературните връзки между двете ни страни се крепят едва ли не на лични контакти и благоразположението към съответната автори и произведения. На пръв поглед изглежда необичайно да се извършва презентация на чуждестранен превод в родината на автора, макар че в случая тук има и немалка българска диаспора, която би могла да прочете тази книга и на родния си език.

В представянето на романа „Трол” на панаира на книгата „Библиотеката 2019”взеха участие (на снимката отляво надясно): Павол Ранков(водещ), Асен Милчев (преводач), Михал Хворецки (автор), Мая Янчева (председател на Клуба на българските интелектуалци в Словакия).

Презентация – част първа

Българският ’Трол” на гости при своя роден събрат

Освен авторът на романа „Трол” и преводачът му Асен Милчев в презентацията, която се проведе на щанда на Литературния център, на може би най-представителното място в изложбената палата, участваха и известният словашки писател и университетски преподавател Павол Ранков, водещият на презентацията и председателката на Съюза на българските интелектуалци в Словакия Мая Янчева. Създаде се интересна творческа дискусия между четиримата.

За автора

Михал Хворецки (1976) е един от най-ярките представители на силното писателски поколение на около 40-годишните в Словакия. Неговото творчество включва сборниците разкази „Изострено чувство за чистота”(1998),”Ловци и колекционери” (2001) „Наум”(2012)  и както и на „Пастирско писмо” (репортажи и фейлетони – 2008), „Наизуст” (есета – 2013)   и романите „Последният хит” (2003), „Плюш” (2005) „Плюш“ (2005), „Ескорт” (под заглавие „Компаньонът” на български – 2007), „Дунав в Америка” (2010), както и  – „Трол“ (2017) и последният – утопията  „Таити” (2019).  Занимава се и с драматургия. За авторските си текстове е печелил редица литературни награди и авторски стипендии. Произведенията му са  издадени в много европейски страни. Напоследък едно от любимите му занимания е да превежда от немски и английски. В момента живее и работи в Гьоте-инстирут в Братислава. Хворецки е известен блогър, който защитава човешките права, сътрудничи словашки и чуждестранни вестници и списания по теми от политиката и културата.  „Трол“ е роман вече преведен на множество езици и пожънал огромен успех, особено сред читателите в немскоезичните страни – за компютърните престъпления, извършвани от троловете, които разпраскват фалшиви новини. Книга с изключително актуален сюжет в социалните мрежи. Напрегнатото действие не ви оставя, докато не прочетете и последната страница. И така, „добре дошли“ в жестокия и мрачен свят, установил се след хибридната война, където във властта са тези, които владеят (интернет) пропагандата. Някога историята са писали победителите, а сега – тези, които искат да победят. Да бъдеш трол е станало обществено призната професия. Всички вече са забравили, че докато преди тролването е било нещо „тайно“, вършела се е тихо и незабележимо, днес пропагандата се разпространява съвсем открито, а троловете се гордеят със занятието си да сеят заблуди. Нещо повече – те го считат за свой светоглед. С всичко това трябва да се съобразяват героите в романа – млади мъж и жена, които влезат в една „фабрика“ за тролове с благородната цел да разобличат авторите на фалшиви новини. Но скоро установяват, че попадайки в тази среда, рискуват да загубят не само идентичността, но може би и живота си…

Изпитвайки върху собствения си гръб омразата на троловете в мрежата, които не могат да простят на автора неговата активна свободомислеща позиция в блога му, той се надява чрез настоящия роман да се пробуди и вдъхнови критическото мислене и да се преборим с конспиративните измислици и вмешателството в развитието на обществото.

Презентация – част втора

Патриархът на словашката литература Антон Хикиш (на снимката вляво) едновременно представи преведения си на български исторически роман „Спомни си за царя” и второто издание на книгата на словашки.

Кой иска да си спомня за такъв странен цар?

Словашката премиера на току-що излезлия на нашия книжен пазар исторически роман с българска тематика „Спомни си за царя” (издателство „Ерго”, преводач Людмила Котарова) съвпадна с второто му издание на словашки език, което бе представено също на панаира. Така се изпълни многогодишната мечта на един от патриарсите на словашката литература Антон Хикиш (1932) – историите около българския цар Фердинанд, които той изследва цял живот, да видят бял свят и на езика на някогашните му поданици. Но самата житейска история на автора също е много интересна.

Като гимназист прави неуспешен опит да избяга от комунистическа Чехословакия в Западна Германия. По-късно завършва икономика и започва да пише. Дебютната му книга е унищожена по нареждане на цензурата. Като журналист подкрепя проекта на Александър Дубчек за демократизация на социализма. След съветската инвазия през 1968 година му е забранено да публикува за дълъг период от време. Антон Хикиш, член на Словашкия „ПЕН” – център, започва много успешно да пише исторически романи, повечето от които са преведени в чужбина. Сред тях са например „Времето на майсторите” (сцена на действието XVI век), биографичния роман за Австро-Унгарската императрица Мария Терезия, новатор в образователното дело („Обичайте кралицата – XVIII век), или за неуспешния реформатор император Франц Йосиф II („Вярвайте в императора” – XIX – XX век). След Нежната революция през 1989 година писателят е депутат в словашкия парламент, по-късно става и първият посланик на независимата Словашка република в Канада.

В своя роман „Спомни си за царя” Антон Хикиш описва българския владетел Фердинанд Кобургготски от началото на XX век, през погледа на родственици на писателя, служили при монарха, който е имал имения в този район на бивша Австро-Унгария.

Композицията на романа е съсредоточена върху съдбата на двамата главни герои. От една страна е цар Фердинанд, по онова време петдесетгодишен, високообразован потомък на кралския европейски елит. Интересна личност, която все още е недостатъчно разработена в литературата. Той е пълен с противоречия: католик, естет, окултист, бисексуален (за неговата хомосексуална ориентация пише Марсел Пруст в романа си „В търсене на изгубеното време”), всепризнат учен орнитолог и ботаник. В същото време е и способен владетел, който въздига България в модерна държава; волеви човек, който безразсъдно хвърля държавата в двете Балкански и в Първата световна война и е главният виновник за претърпените две национални катастрофи и крушението на идеалите на нацията за „целокупна България”. Принуден е да абдикира и преживява смъртта и на двамата си сина, прекарва последните години от живота в самота и умира в забвение през 1948 година в градчето Кобург в Западна Германия. Последното му желание, което не е изпълнено и до днес, е да бъде погребан в България.

От друга страна, в романа е описан двадесет и три годишният Тони Х., син на машинен техник в металургичните заводи на Кобургите в Горнохронско (по горното течение на река Хрон). По настояване на баща си Тони постъпва на служба като адютант и личен секретар на българския владетел през периода 1906-1915 година. Става свидетел на двете Балкански войни и на техните жестокости. Чрез Тони надникваме зад кулисите на европейската политика преди Първата световна война. Героят изживява и своите любовни приключения, търси човешко щастие и истинска любов. След разрива му с царя романът завършва с трагичната съдба на Тони.

Заедно с всичко това разказвачът проследява различни образи от българската и европейската история. Разхожда ни из различни среди и градове на тогавашна Европа (София, Париж, Виена, Будапеща, Истанбул), в Словакия, която е част от тогавашна Унгария (в двореца в Свети Антон, Муран, Предна Хора, Горнохронско). Част от романа е и обширен послеслов за историята на България до наши дни.

И така, отмина и тазгодишният XXVII международен панаир на книгата  в Братислава. Надявам се всеки получи това, за което беше дошъл. И ние също. Показахме, че можем да се представим добре в преводите на словашки книги. Остава и местните литературни работници и издатели да ни се реваншират поне с толкова заглавия, колкото подготвяме и ние.

Асен Милчев

Братислава-София

 

 

Източник: www.evropaworld.eu