По повод излизането на романа „Бос по стърнището“ от Зденек Сверак, превод от чешки на Йорданка Трифонова, изд. Наука и изкуство, съфинансирана от програмата Творческа Европа на ЕС, редакторът на изданието и талантлив преводач Асен Милчев представя автора като писател и кинотворец:

БОС ПО СТЪРНИЩЕТО

ИЛИ КАК СЕ ПИШАТ КНИГИ И СЕ ПРАВЯТ ФИЛМИ ЗА ДЕЦА

Асен  Милчев

Ако Зденек Сверак бе англичанин, той сигурно щеше да бъде увенчан с титлата Сър. Само че в Чехия той трябва „да се задоволи” да бъде само „културната икона” на своя народ от втората половина на миналия век до наши дни. Особено след „нежната революция” (ноември-декември 1989 г.), когато както е известно, по безкръвен начин бе отхвърлено социалистическото управление в Чехословакия.

Но кой всъщност е Зденек Сверак?  Краткият отговор гласи:  драматург, киносценарист, писател, текстописец, певец, театрален, филмов и телевизонен актьор.  Роден е през 1936 г. в Прага. Учи педагогика, чешки език и литература в Карловия университет. Още там сътрудничи на студентския вестник и участвал в тетарална група. След кратка педагогическа кариера през 60-те години работи в чехословашкото радио, където с колегите си подготвя предавания на живо. През 1967 г. заедно с Ладислав Смоляк основават прочутия Театър на Яра Цимерман, за който е написал всичките му драми и за който работи и до днес.

Когато през август 1968 г. армиите на пет държави  от Варшавския договор, между които и България, нахлуват, за да сложат край на обществените промени и свободи в края на 60-те години, известни като Пражка пролет. По това време Сверак водел непрекъснато радиопредавания, като нямал време дори да се обръсне. Постепенно му поникнала брада и като се видял в огледалото, се зарекъл, че няма да се бръсне, докато окупационните войски не се изтеглят от страната. Тогава, преди още да види осъществен първия си сценарий, той дебютира като актьор във филма на световноизвестния режисьор Иржи Менцел „Престъпление в шантана“ (1968). Но вече бил променил толкова външността си, че хората не можели да го познаят на улицата. През 1969 г. в знак на протест Сверак напуска компартията, мястото си в радиото и минава на свободна практика.

Постепенно Сверак се утвърждава като талантлив сценарист на игрални и телевизионни филми. Става известен със специфичния си хумор.   „Хуморът е качество, което народът притежава, чрез него рашава проблемите си, нещастието си, безпомощността си, многократно го е спасявал и затова би трябвало да го ценим” – казва той.

Сценариите му са пропити с мъдрост и носят послания. Играе главни и второстепенни роли в собствените си комедии. Същевременно с участието си във филмите „Какво ви е, докторе?“ (1984) и „Като отрова“ (1985)  доказва, че му прилягат и характерни роли. През 1987 г. филмът „Селце мое централно“ на Иржи Менцел и сценарий на Зденек Сверак е номиниран за наградата Оскар за най-добър чуждоезичен филм.

Втората си номинация за Оскар Зденек Сверак получава за първия си филм след революцията и първия в съдружие със сина си Ян Сверак като режисьор – Начално училище (1991). По-нататък плод на съвместната им работа са филмите „Коля“, „Пункт за амбалаж“, „Бос по стърнището“. В тях авторът разглежда различни фази от живота на мъжете протогонисти на фона на историческоте събития. Бос по стърнището е лиричен филм за детството  и героизма у всекиго от нас и затваря тематичната тетралогия на творбите на Зденек и Ян Сверакови – тетралогия за едно поколение.

В продължение на две години Ян снима филма „Коля“, който през 1996 г. е удостоен с мечтания Оскар. Това е една драма с характерния „свераков хумор”. Филмът по сценарий на бащата става толкова популярен още по време на снимките, че заличава у масовия зрител досегашните комедийни роли и сценарии на Зденек Сверак (а американците започват да го бъркат с Шон Конъри). Той е носител и на наградата Чешки лъв за дългогодищен принос в чешката кинематография и на BAFTA (на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство), както и на Златен глобус (на Асоциацията на холивудската чуждестранна преса за постожения в областта на киното и телевизията).

Писателската му дейност също е високо оценена: три награди Magnesia Litera (категория награда на читателите)  през 2004 , 2012 и 2014 година. Отличие му е присъдено и за обществена дейност (той е основател на фондацията за помощ на инвалидите в колички).

Между камерата и перото

Преди 26 години дебютиращият тогава режисьор Ян Сверак показва на екрана Едо Соучек, прототип на баща си в детската му възръст, с едно носталгично завръщане към съвем близкото следвоенно време. След като общият им филм Начално училище пожънва не само феноменален успех, включително и както стана вече дума, номинация за Оскар, но и високо професионално признание, бащата Зденек Сверак се връща към малкия си филмов герой  – десетгодишния Едо, когото познаваме от времето  непосредствено след войната. Предлага нов сценарий на сина си, чието действие се развива две-три години по-рано, когато на мястото на Чехословакия съществува сформираният от нацистка Германия Протекторат Бохемия и Моравия.  Но режисьорът не е напълно доволен от литературната основа: „Да, имаме материал, но от него трябва да се направи история. Поработи над нея.” А тъй като бащата тогава не намерил време за това, проектът бил „замразен” за години…      

Междувременно през 2013 г. излиза книгата на Зденек Сверак  „Бос по стърнищата“, инспирирана от спомените му от детските години.  Автентичният разказ се развива през погледа на едно седемгодишно дете.

 Една тънка кнжка, в която под формата на кратки случки (разказчетата са от половин до 2 странички) се срещаме с някои от героите и заплетените истории, познати ни от филма „Начално училище“, които както вече казахме,са пренесени във времето на Протектората Чехия и Моравия. (Появява се например образа на съученика му Розенхайм, с когото от моста над железопътната линия се изпикават върху преминаващите отдолу в открит вагон немски войници). 

Едо, измолено и обгърнато с много любов дете, което замества починалото му братче, зседно с цялото семейство са принудени да се преселят при роднини в провинцията. Баща му, техник по силни токове в една трансформаторна подстанция в столицата, е изгонен от служебното им жилище, поради неподчинение на новия германски управител. Семейството трябва да живее в селището Калваржов заедно с лелята, нейното семейство, бабата и дядото, и да се приспособява към новите условия. Едо трябва малко да се закали – тайфата селски момчета го приема в редиците си и го научава как „са ходи бос по стърнището”. Заедно си изграждат тайна скришница от изхвърлени погребални венци, пред очите на полицията укриват изхвърлен от американските самолети резервоар с остатък от бензин за количката на приятеля си инвалид, пренасят контрабандно захар от фабриката, където работят родителите им. Едо се сблъсква с Вълка, низвергнатия от семейството чичо, който искал да удуши собствента си майка, защото тя не пожелала да му даде полагащото му се семейно наследство. (По-късно се разбира и това е семейната им тайна, че е към тази постъпка го тласка безотговорното проиграване на комар на цялата семейна собственост от дядото). Накрая на книгата се откриват три трупа, единият от които е на Вълка, който е помагал на партизаните. Тържественото им погребение  се разиграва вече във времето след освобождението на селището от съветската армия. Но под давление на дядото цялото семейство отказва да отиде там.  Едо обаче скришом се примъква да отдаде почит на чичо си.

И така, немците вече ги няма. „След като ни освободиха, ще имаме ли свобода?” – пита Едо баща си, а той му отвръща: „Ще имаме. Никой повече няма да ни заповядва и от никого няма да се страхуваме”.

Сигурно е нормално след ужасите на войната, оцелелите да бъдат наивни…

На финала Едо се завръща в Прага. Мисли си, че ще се зарадва, но гърлото му е свито. Тук оставя много приятели, тук изпитва първите трепети на сърцето. Но един ден непременно ще се завърне при тях! Иде му „да надуе гайдата, но не плаче.”

По много мил и деликатен начин в книгата се описват тежки времена и тъжни съдби. Ежедневието на децата и възръстните протича в търсене на смелост и героизъм. А в нелеките дни на войната може да се окаже по-трудно да проявиш смелост срещу собственото си семейство. Авторът си служи с детски език и детски поглед на света, за да приближат.моментите, които се разбират от възрастните. С впечатляващи и весели случки накратко се разкрива всичко съществено.

Ето как фигуративно самият автор споделя как е писал книгата: „За да се нагодя към разказа, при разходката си из безлюдни места коленичех на полския път. Та нали на седем или осем години съм имал същите очи каквито и сега. Само съм гледал от по-ниско. Това не е хроника на детството ми, нито на семейството ми, това е художествена литература. Създателите на такъв род писание не само си спомнят онова, което са видели и чули, но също така си измислят и фантазират, за да струва да опишат историята си. В книгата си Бос по сърнището разказвам за това как „пресаждат” едно малко момче от града на село и какво се случва тогава в душата му. Това съм аз и не съм аз. Това е мозайка, в която някои камъчета са истински, а други са добавени, неистински. Но читателят не трябва да познае кое камъче какво е”.

А после Сверак продължава да говори за начина, по който изобщо пише: „Питам самия себе си какво всъщност правя, когато създавам например един разказ. Сякаш съм намерил някаква костилка  и образувам около нея череша. Или слива. Според това, което съм намерил. Сърцевината на всяка история съм намерил на пътя. Било то преживяване, което някой ми е доверил, или само изречение, уловено от съседната маса в ресторанта. Работата ми се състои да си представя какво е било преди  или след това и търся на родния си език думите, които ще възвърнат месеста част на плода и неговата сочност. Така че той да ви бъде вкусен.”

След големия успех на книгата „Бос по стърнището“ беше само въпрос на време кога Зденек Сверак ще се върне към нейния филмов вариант.

Както вече стана дума, първоначалният сценарий възниква през 2002 г. В него Зденек Сверак се придържа стриктно към фактите и по тази причнина филмът би бил труден за реализация. Затова Ян Сверак му предложил по-добре да напише книга. Така вече би могъл да развие фабулата и историята би бил по-разбираем при снимането на филма. След това преработвали сценария няколко пъти.

“   “   “

Към представянето на Зденек Сверак, което прочетохте по-горе, Асен Милчев добави и свой превод на интервюта, дадени по повод филма „Бос по стърнището“.

Тези интервюта са направени от чешките медии преди филмът да излезе на екран. Премиерата на Бос по стърнището бе на 17 август 2017 г. по време на кинофестивала в Славонице. Само през първия уикенд на прожекциите по кината в страната идват 113 000 – 134 000 зрители, което го нарежда на шесто място в класацията на най-гледаните чешки филми за толкова кратко време.     

БОС ПО СТЪРНИЩЕТО – ФИЛМОВИЯТ ВАРИАНТ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ОБРАЗЕЦ

В целия процес по сътворяването на филма „Бос по стърнището“ може да се вникне чрез интервютата със самите създатели: сценариста Зденек Сверак, режисьора Ян Сверак и изпълнителката на главната роля Тереза Воржишкова.

Интервю със сценариста Зденек Сверак

Какво според вас означава „Бос по стърнището“?

Това е един спомен за времето на Протектората, когато бях принуден да се преместя от столицата в провинцията, да живея и да уча там.

Как възникна сценарият за него?

Преди около 14 години, откакто Хонза (популярното умалително име за Ян – бел. прев.) ме помоли да напиша спомените си за времето на Протектората. Когато го прочете, ми каза, че това е добър материал, но не е достатъчна основа за снимане, трябва от него да направим някаква история. А аз не успях да направя това. И така го замразих за десет години. После отново го прочетох и ми се стори, че тази история я е написал някой друг, но вече можех да го оправя. Направих доста промени там, които допринесоха да стане по-действен, така че той стана истинска основа за филмиране.

Но това не е била окончателната версия…

После Хонза го даде на един английски драматург, който се казва Джак. И тъй като този сценарий дълбоко вътрешно ни „разчепкваше”, аз го нарекох Джак Изкормвача. Казах на Хонза: „Знаеш ли какво? Ти си режисирай, така както те съветва Джак Изкормвача, прави си филма сам”. И така, Хонза написа сценария. По-нататък бях призован да поразвеселя историята. И така възникна филмът върху литературната основа на книжката.Бос по стърнището  – филмовият вариант на литературния образец

Какво най-много цените у своя син?

Най-много у него ценя това, че не го напуска стремежът да прави всичко, което е необходимо. А после се възхищавам как ръководи цялата тази машинария. Такова нещо не съм виждал другаде. Успя да се обгради с надеждни хора, така че режисьорската работа да не го изчерпва, тъй като не се налага да вика, да се ядосва, всички действат така, че да бъде доволен. Не ходеха, а тичаха.

Сюжетът всъщност пресъздава историята на вашето семейство, какви бяха родителите ви?

Татко беше веселяк, страстен пушач, обичаше вицовете. Мама бе състрадателна и много красива. В Бос по стърнището героят на татко не бе толкова потискан, колкото бях аз в Начално училище. Ондра Ветхи толкова много искаше ролята, че пожертва за нея няколко килограма от теглото си, а също така и косите, които остави да се подстрижат толкова ниско, че да изглежда почти плешив. Какъвто бях аз, когато играех във филма „Начално училище“.
А харесва ли ви как играе малкият изпълнител на главната роля?

Едо, който претворяваше мен на екрана, е истински вълшебник. Откритие. И мен си ме биваше, но чак толкова…Това е момче, което можете да гледате час и половина. Има малко щръкнали уши, но това е полезно за ролята. Играе непресторено, изгледа, че е несъсредоточен, непрекъснато си играе с нещо, но после, когато се изправи пред камерата, ще направи всичко възможно, за да изглежда достоверно. Когато го гледам, не мога да се избавя от вълнението, което ме обзема. Защото той ме връща към прекрасното детство, когато опознаваме света.

Не се ли страхувате, че хората ще сравняват този филм с „Начално училище“? 

Разбира се, съревнованието с „Начално училище“  ще бъде трудно, но и макар че ще трябва да си съперничат, мисля, че и двата филма са прекрасни.

Интервю с режисьора Ян Сверак 

За какво е филмът „Бос по стърнището“?

Това е лиричен  филм за едно семейство през погледа на малко осемгодишно момче. Също като „Начално училище“, „Коля“, „Пункт за амбалаж“, всеки от тях има камерен сюжет, представен върху голямо историческо платно.

Къде снимахте филма?

Освен в столицата, където започва историята, снимахме главно в Славонице, което е градче накрая на нашата страна (на границата между
Югоизточна Моравия и Южна Бохемия (Чехия), на километър от границата с Австрия – бел. пр.) където сякаш за дълго времето беше спряло. Сега това местенце е исторически резерват, така че накъдето и да обърнете камерата, ще се получи исторически филм.

Главната роля играе малкият Алоис Грец. Доволни ли сте от избора?

Това момченце има особена харизма. Ако успеете да я усетите, ще прозрете света през неговите очи. Физиономията му все е в някаква гримаса и вие смятате, че той непрестанно си мисли нещо. Но когато го попиташ за какво си мисли, ще ви отговори: „За нищо”. Но виждаш по лицето му, че той преживява вътрешно всичко.

Как подбрахте изпълнителите на останалите детски роли?

Обиколихме всички драматични кръжоци в столицата. Но също така направихме кастинг и в училището в Славонице с надеждата да намерим участници в момчешката тайфа, различни от пражани. И намерихме такива, които умееха наистина да ходят боси по стърнището и да мятат камъни. Там открихме и героинята Мила, момичето от градината, в което Едо е тайно влюбен, прекрасно момиче, което изглежда като че е излязло от банкнотата от пет крони от времето на Протектората.

Как си сътрудничехте с такива  „актьори”?

Обичам да работя с деца. При малко късмет те могат да придадат голяма правдивост на филма, тъй като все още не са придобили артистични маниери и често преживяват ситуациите. Най-големият проблем е да увардим децата, които за първи път застават пред камера, да не гледат в нея. А когато на сцената са четирима едновременно, можем да се басираме, че поне един от тях няма да издържи. Първите дни изглеждаше, че никога няма да завършим този филм. Но стигаше да се въоръжиш с търпение. След една седмица снимки нашите артисти свикнаха, а след две вече сами се режисираха.

Истина ли е, че сте искали да се  включите във филма и самият вие?

Исках бащата в него да бъде подобен на този в „Начално училище“, което беше също семейно дело. И тъй като тогава тази роля изигра баща ми, ми минаваше през ум този път да го направя аз. Приличам на баща си (ако му махнете брадата) , имам и подобен глас. Но се отказах, тъй като не бих могъл да се справя едновременно да режисирам филм и да играя в него.

Тогава накрая изборът ви падна върху Ондржей Ветхи…

Страшно харесвах Ондра от предишни негови роли на човек, който има доста проблеми със самия себе си, главно със смелостта си. Напоследък обаче той играеше роли на интриганти…А филмът е за смелостта на един баща, който по принцип не е смел. Знаех, че Ондра щеше да успее да го пресъздаде. Но исках да му помогна, като го накарам да претърпи и някаква физиологична промяна, за да си представи по-ясно, че е някой друг. Затова му казах, че няма да го ангажирам, докато не отслабне, непрестанно да прави физически упражнения и да поработи над мимиката си. Отначало мислех и за някоя по-дребна пластична промяна, но после се отказах. Той отслабна с девет килограма и си острига косите над челото, а това бе голяма жертва от негова страна. Вярвам, че тези промени му помогнаха да изиграе тази роля по друг начин, отколкото бе свикнал.

Неминуемо възниква сравнение с „Начално училище“, не си ли приличат твърде много?

Мислех си върху това. Страхувах се да не си приличат. Да не снимам нещо, което вече съм правил, да не се повтарям. Но с напредването на снимките откривах, че това е друг филм. С Начално училище общото е само хуморът и определената носталгия. Това е филм за детството, но той е преди всичко за възрастните, които искат да си спомнят за него.

Интервю с Тереза Воржишкова, изпълнителката на главната роля 

 Как беше заснет филмът „Бос по стърнището“ под ръководството на режисьора Ян Сверак?

Чудесно. Хонза работи различно от другите режисьори. Той е интелигентен, но заедно с това и изненадващо рационален. Подготвя се много дълго, а после работи интензивно. Отне ни известно време, докато свикнем един с друг, но след това се получи великолепна комбинация. Само такъв особен, но и прагматичен творец може да създаде толкова затрогващи филми. А актьорите си той подбира интуитивно.

Играхте майката, не ви ли беше трудно да се вживеете в тази роля?

Не беше. Имам голямо семейство, обичаме се, караме се и се грижим взаимно един за друг, така че съм свикнала. Малък проблем представляваше да убедим Алоис Грец да ни се довери. Той е едно изключително дете. Умен, не се глези много, има си свой вътрешен свят. Сближаването ни продължи няколко месеца. Когато за първи път той дойде сам да ме прегърне, щях да се разтопя от щастие. За мен най-важното беше да намерим общ свят с Алоис, мисля си, че ни се удаде и това си личи във филма.
Ондржей Ветхи всъщност е два пъти по-възрастен от вас и във филма се усеща определена възрастова разлика между вас двамата.

Ондра е великолепен актьор, с него можете да играете каквото и да било. Той  се плашеше от тази разлика и в определени моменти се държеше като мой баща. Но си мисля, че преодоляхме това, не съм усетила никакъв проблем. Любовта няма граници, определено не и когато става дума за възрастта. В такъв случай мога да си представя каквото и да е.

Историческата действителност във филма предхожда тази в „Начално училище“, където майката игра Либуше Шафранкова. Очаквате ли зрителите да ви сравняват, след като видят вашия филм? 

Не съм си и помисляла за това по този начин. Стараех се да дам най-доброто за ролята ми, между редовете се стремях да пресъздам майката – крехка и  нежна, не само строга, за да има собствена история във филма. Постъпвах както при всяка роля. В „Начално училище“ Либуше беше страхотна. Изобщо не съм искала да се сравнявам с нея. Играех така, както смятах, че ще бъде най-добре. Просто това е друг филм.

Действието се развива по време на войната. Усещаше ли се при снимките тази атмосфера? Успявахте ли да си представите какво би трябвало да е тогава? Между другото, между сериозните неща се прокрадваха и шеги, както е нормално за господин Сверак. Дали те ще въздействат върху зрителите?

От самото начало сценарият бе прекрасен. Зденек винаги премисля всички детайли, не е необходимо да се променят репликите, тъй като всеки герой говори на свой специфичен език, а заедно това създава прекрасно цяло. След като веднъж се включите, сякаш всичко се играе само, самият текст ви води…Истинско удоволствие. Хонза е майстор на подчертаването на детайлите. Умее да показва живота комплексно. И в най-тъжния момент ще намери нещо весело. Умее да се заиграва. Така е, да, надявам се, че и хуморът му ще проработи.

Превод: Асен Милчев

Сродни публикации на сайта ни:

„Бос по стърнището“ от Здренек Сверак – роман за мъдростта на детството

Из „Бос по стърнището“ от Зденек Сверак

Източник: www.evropaworld.eu