Христина Милчева е родена на 12 май 1924 година в Кюстендил. Потомка е на стар род от Босилеград (Западните покрайнини), в чиято фамилна хроника се говори за народни майстори строители. Детските й години са свързани с многократните премествания на семейството на бащата офицер по различни кътчета из страната. Особено силни са впечатленията и най-ранните й спомени от Палас – днес Рудозем, където бащата е бил граничен офицер, а майката – учителка на помашките деца. Времето, прекарано в Родопа, този непокорен, бунтовен и красив български край, оставя сърцето й завинаги там, което ярко се чувства в голяма част от нейните произведения.

За нещастие кървавата вакханалия на т. нар. Народен съд помита и баща й – подполковник Спас Милчев, герой от три войни, който е обвинен по скалъпени обвинения, осъден и екзекутиран. Последствията за семейството му са страшни – конфискация на цялото им имущество, изключителни материални затруднения… Като по чудо я оставят да се дипломира в специалността  „Държавни и правни науки” в Софийския университет  „Свети Климент Охридски”, без да я изключат.  В замяна на това никога не й дават постоянна работа, отговаряща на ценза й, тъй като попада в графата   „дъщеря на враг на народа”.  Започва да работи като журналист на свободна практика и така посвещава живота си на словото. Сътрудничи на детски издания и най-вече на Българското национално радио, където пише на културна тематика. Осъществява за първи път в практиката на българското радио директни репортажи от откриването на художествени изложби. Заедно с това упорито работи и усъвършенства познанията си в областта на възрожденските занаяти и изкуството на старите български майстори. Цялото свободно време, с което разполага, използва за да обикаля страната – Трявна, Самоков, Банско, Жеравна,  Велико Търново, Родопите и много други места, където се запознава с творенията на народното изкуство –  зографско майсторство, иконопис, строителство, дърворезба. Сближава се и с последните живи представители на различните автентични резбарски школи – тревненската, самоковската и дебърската. Нейн учител по дърворезба става големият български художник дърворезбар Цаньо Антонов, измайсторил ненагледно красиви резбовани тавани у нас и в чужбина. Плод на този повече от десетилетен апостолски труд е първата й книга “За майсторите, цветорезците и зографите”, която излиза от печат през 1967 г. в издателството на НС на ОФ. Тя става настолна на поколения ученици в тревненското училище по дърворезба и за всички, които се интересуват от темата. Тя е харесвана и в чужбина – българистите я разпространяват помежду си, а екземпляри от книгата има в Лондонската и във Вашингтонската библиотеки.

Следват още две малки книжки от библиотеките „Бащино огнище” и „Малка туристическа библиотека” на същото издателство: „Банско” през 1969 г. и „Плиска, Преслав” (1973 г.). През 1982 г. в издателство „Народна младеж” излиза нейната историческа детско-юношеска повест „Мадара – място на звездобройци”, а през 1989 г. научно-художествената книга „Разговор за дърворезбата” на издателство „Отечество”. В нея популярно се разказва на младия читател за българските резбарски школи през Възраждането и техните най-изявени представители.

От 1991 година Христина Милчева възстановява известната елитарна философска библиотека през 30-те и 40-те години на миналия век „Безсмъртни мисли”, с чийто редактор стопанин Светослав Славянски – нейния съпруг, тя споделя в идейно и духовно единство живота и творчеството си през 70-те и 80-те години. Така се възражда издателството „Безсмъртни мисли”, където авторката издава последните две свои произведения: детско-юношеската повест „Детството на Христос” (1996г.) и „Сандъкът от Терачина”  (2001г.). В тази  художествена монография става дума за български исторически паметник от IX век, попаднал в Италия заедно с даровете, които изпраща новопокръстеният български княз Борис I на папа Николай I. Тази своя научна хипотеза Христина Милчева защитава, правейки подробен анализ и тълкувание на образите и символите, изобразени върху този малък резбован предмет.

Особено място в творческата биография на Христина Милчева заема съставителството, превода и издаването в чужбина под псевдоним на две дисидентски творби: “Weizenkorn” (“Житно зърно”), излязло през 1982 г. в Мюнхен на  немски език и “Тhe Grain of Wheat” („Житно зърно”) през 1989 г. в Лондон на английски език. Това са малки енциклопедии за същността и идеите на българско духовно учение за Всемирното бяло братство на Учителя Петър Дънов, едно уникално българско духовно явление с последователи по цял свят.

Освен художественото и научно-популярно творчество Христина Милчева е даровит и плодовит журналист с многобройни публикации в печата, предавания по радиото и телевизията,  участва в литературни сборници, автор е на сценарии за научно-популярни филми, редактира краеведческа литература. Основна тема в нейното авторско дело е съдбата на българския народ през вековете, а така също и животът и моралният облик на възрожденските майстори, тяхната възвишена етика, която ги издига до най-светлите образи на нашите просветители и будители от епохата.

Христина Милчева си замина от този свят в самия край на 2009 г., оставяйки след себе си живот и творчество, посветени на високите идеали – вяра, истина и любов. 

Откъс от книгата на Христина Милчева „За майсторите, цветорезците и зографите” може да прочетете на сайта ни:

„Под каменните плочи цъфтят ружи“ – Христина Милчева      

Източник: www.evropaworld.eu