„Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов e номиниран за Дъблинската литературна награда
„Градинарят и смъртта“ (третата книга отляво на горния ред) сред други номинации за Дъблинската литературна награда. Снимка: скрийншот от сайта dublinliteraryaward.ie
Романът „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов, преведен на английски от Анджела Родел, фигурира сред 71 номинирани за Дъблинската литературна награда творби от цял свят, чийто списък бе оповестен днес, 18 ноември. Това отличие, което се присъжда ежегодно от 1996 г. насам от Общинския съвет на ирландската столица Дъблин, е сред най-ценените литературни награди, тъй като паричното му изражение е 100 000 евро. Ако отличената книга е преводна, то авторът получава 75 000 евро, а преводачът – 25 000.
Както гласи регламентът на наградата, номинациите се правят от библиотеки по цял свят. Тази година своите препоръки са дали 90 такива институции от 41 страни. „Градинарят и смъртта“ е била номинирана от четири библиотеки. Две от тях са български – Столична библиотека и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Другите две са „Сан Джорджо“ от италианския град Пистоя и Воеводската и градска обществена библиотека „Джоузеф Конрад“ в полския град Гданск.

Георги Господинов и преводачката Анджела Родел с наградата “Международен Букър“ за романа „Времеубежище“. 24 май 2023 г. Снимка: thebookerprizes.com
Досега Георги Господинов е бил номиниран на два пъти за Дъблинската литературна награда – за „Физика на тъгата“ през 2017 г. и за „Времеубежище“ през 2023 г. Пак през 2023 г. вторият му творба, преведена също от Анджела Родел, спечели престижното отличие “Международен Букър“. Преди Господинов, за Дъблинската литературна награда са били предложени романът на Надежда Захариева „Тя и тримата“ (2008) и „Чувствата: срок на годност“ (2009) на Йорданка Минева (литературен псевдоним на Боряна Христова). Досега нито един български творец не е получил това отличие. Сред лауреатите обаче има други източноевропейци като румънеца Мирча Картареску, награден за романа му „Соленоид“ (2024).
Номинациите, направени от библиотеки, се пресяват от жури, което т. г. се състои от професора по ирландска литература в Тринити колидж – Дъблин Крис Мораш (председател, но без право на глас), живеещият в Нотингам писател Джон Макгрегър (който е носител на Дъблинската литературна награда за 2012 г.), полската преводачка Кая Гучо, аржентинският литературен критик Родриго Лопес Мартинес, ирландската писателка Уенди Ърскин и китайската й колежка Йен Гъ. Дългият списък ще бъде оповестен на 16 февруари, краткият – на 7 април, а новият лауреат – на 20 май 2027 г.
Няма да се учудя, ако „Градинарят и смъртта“ получи Дъблинската литературна награда за 2027 г. Съвсем наскоро Господинов бе отличен за тази си творба с голямата литературна награда на Стокхолм и европейската награда „Жан Моне“. „Градинарят и смъртта“ не е книга, която се чете с лекота. В нея Господинов разказва за последните месеци от живота на баща си, който умира от рак. Но явно нашият писател е съумял да докосне една чувствителна струна в душата на много европейци на средна възраст, които се сблъскват със загубата на родителите си. Попаднах на десетки покъртителни отзиви за „Градинарят и смъртта“ в социалните мрежи, писани предимно от испанци и турци, които споделят как това произведение ги е потресло. Може да харесваме или да не харесваме Георги Господинов, но според мен е възможно той да остане в българската литература именно с цитат от този роман: „Баща ми беше градинар. Сега е градина“.
Автор: Владимир Дворецки
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu
