Тези дни в София само за няколко часа се отби башкирският писател Марсел Салимов, който се смята за потомък на хан Кубрат. Езикът на неговия народ, който живее в Поволжието, е близък до този на прабългарите.

Като малък Марсел си пишел с българско момиче от Поморие. Когато станал на 14 г., той се обяснил на Недялка Тодорова в любов чрез стихотворение. С времето връзката им прекъснала. Марсел завършил филология, станал журналист, постъпил на работа в хумористичното списание „Хенек“ (Вила). Години по-късно го пратили на почивка в Международния дом на журналистите край Варна. Марсел помолил българските си домакини да издирят Недялка. Те обаче не успели и се пошетували: „Тя може би вече е бабичка, не искаш ли да ти намерим някоя по-млада?“. За щастие, това не било последното идване на Марсел Салимов в България. Той спечелил международната награда „Алеко“, станал чест гост на фестивала на хумора и сатирата в Габрово.

При едно от последните си идвания у нас Марсел сам отишъл в Поморие, за да потърси Недялка. Улицата, на която живеела, вече не се казвала „Николай Лъсков“, а „Цар Борис“, номерът също бил различен, но все пак успял да я издири. „Търсех брюнетка, а намерих блондинка“, пошегува се горчиво той. Възрастната жена с вече побелели коси била забравила за това, че преди половин век си е кореспондирала със „съветско другарче“. Когато обаче Марсел й показал писмата и снимките, които получил от нея, тя си припомнила за тяхното приятелство от дистанция. Животът на Недялка не бил лесен – тя вече била вдовица, с голям син, била на нископлатена работа в Слънчев бряг. „Защо дойде толкова късно!“, казала тя уж на шега…

Освен тази весело-тъжна история, която Марсел Салимов разказа при срещата с българските си колеги от Съюза на българските журналисти, той им подари няколко свои книги и своята писалка. „Губернаторът на Сахалин има писалка за милиони рубли, а нашите са евтини, но с тях пишем безценни думи“, изтъкна той. Башкирският хуморист се пошегува, че досега нито един крадец, мошеник или чиновник не му е благодарил за това, което е написал. „Сатириците са много смели хора, ако се страхуват, те просто не могат да си вършат работата“, подчерта той.

 

Източник: www.evropaworld.eu