Издателство „Ерго” постави успешно начало на новата си поредица „Източна сбирка“ със сборника с разкази „Обаждане посред сън“ от палестинския писател Махмуд ал-Римауи.

Повечето от разказите в книгата са кратки, понякога до една-две страници, и на пръв поглед са построени според класическите правила – в тях обикновено има увод, завръзка, развръзка. Впечатляващото е, че откриваш всичко това изразено понякога само в десетина реда! Усещането е, като при вида на детайлна инкрустация върху малко камъче. Нужно е голямо майсторство, за да се постигне такъв ефект.

В разказа „Вкусът на нейното детство” една майка се връща от пазар с дъщеричката си, купува й захарен памук, и с внезапния порив да си припомни собственото детство, купува един захарен памук и за себе си. Изяжда го като се оглежда обезпокоено дали няма да я види някой познат. Но се оказва, че онова, което в детството й се струвало неземно сладко, сега й оставя по-скоро горчив вкус. „Това бе вкусът на стопеното й детство, което като че ли никога не бе съществувало” – завършва разказът от една страничка.

Явно вдъхновен от този разказ, преводачът и съставител на сборника Хайри Хамдан е озаглавил предговора си към книгата „Захарният памук на словото” и изразява надеждата в тези разкази българският читател „да открие частица от себе си и да надникне през литературната порта към Ориента”.

Самата аз наистина открих частица от себе си в книгата на палестинския писател. С годините все повече ценя разказването на истории, които изглеждат уж делнични, а всъщност не са. В тях има и нещо загадъчно, има разместване на пластовете във времето, има сън наяве и реалност в съня. Често в тях има и неосъществено желание, което причинява болка, но по-скоро сладка. Като в чудесния разказ, дал името на сборника „Обаждане посред сън”, в който главният герой в просъница води вълнуващ разговор с една жена, а при събуждането си не помни какво е казал, не помни дори коя е била събеседничката му, но запазва през годините приятното вълнение от този диалог, без никога да разпознае наяве жената от просъницата си.

Българският читател със сигурност ще бъде заинтригуван и от заглавието на разказа „Кой заминава за България”, писан преди авторът да е посещавал страната ни. Така понякога в мимолетен разговор, човек дочува име, което му звучи екзотично и далечно, но то остава в паметта му като предзнаменование за щастлива бъдеща среща.

А че срещата на Махмуд ал-Римауи с българските читатели ще бъде щастлива, лично аз не се съмнявам. Защото тези разкази оправдават надеждата на преводача Хайри Хамдан, изказана в предговора му към книгата, чрез тях да вникнем в част от загадките на Ориента, „в болката, надеждата и битието на обикновения човек по тези географски ширини”.

Честно казано, самата аз се учудих как по тези не толкова познати за мен географски ширини, има писател, който изразява толкова ясно представата ми за съвременна, модерна проза.

Силвия Чолева, която е имала възможност да прочете превода още в ръкопис и представи сборника на Пролетния базар на книгата в НДК, сподели, че като автор самата тя е научила нещо ново за писането на разкази, макар че такива уроци всеки преосмисля творчески по своему.

При това представяне в НДК на въпрос за самата поредица „Източна сбирка“, в която ще бъдат включени автори от Африка и Азия, издателят Мартин Христов я определи на шега като авантюра и посочи като доказателство за своя „авантюризъм” издаването през годините на над 30 унгарски автора на български език. Истината е, че унгарската „авантюра” на издателство „Ерго” отвори очите на много българи за литературните таланти на Унгария. Очакваме и „източната авантюра” да има същия ефект, но вече с опознаването на писатели от други континенти!

Гергина Дворецка

Може да видите още снимки от представянето на книгата в НДК на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук

Още за книгата в сайта ни:

Издателство „Ерго“ на Пролетния базар на книгата

 

Източник: www.evropaworld.eu