Една гръцко-българска среща чрез творчеството на Кавафис

Публикувано:
20:08ч / 21.03.2018г
Брой прочитания:
562
Брой коментари:
0

Световноизвестният гръцки поет Констанинос Кавафис (29 април 1863 – 29 април 1933) е сред най-любимите чуждестранни автори у нас. Тази българска любов към неговото творчество и българо-гръцките културни връзки бяха тема на проведените наскоро Дни на Константинос Кавафис в София. Те бяха организирани от Гръцката фондация за култура в сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и гръцко-българското дружество „Аристотел – културен мост“ под патронажа на посолството на Република Гърция. Основен акцент в събитието беше кръглата маса на тема „Международният отзвук от творчеството на Кавафис: една гръцко-българска среща”.

Проф. Константинос Цукалас
Проф. Цукалас
Мария Тирополи
Мария Тирополи

По повод това събитие в посолството на Гърция в София на 7 март се състоя пресконференция, в която взеха участие проф. Константинос Цукалас, председател на Гръцката фондация за култура, поетът Йоргос Хулиарас, председател на Съюза на гръцките писатели, проф. Петя Янева от Катедрата по класическа филология на Софийския университет, Янис Лиолиос, председател на дружеството „Аристотел – мост на култура“. Пресконференцията водеше Мария Тирополи от посолството на Гърция у нас. Превеждаха Здравка Михайлова и Борис Димитров.

Проф. Константинос Цукалас се спря на значението на Константинос Кавафис в гръцкоезичното пространство. След смъртта си поетът се превръща в най-разпознаваемия гръцки автор в чужбина, в символ на гръцката словесност по света. Неслучайно темата на кръглата маса в София е за отзвука от творчеството на Кавафис. В момента преживяваме световна криза, в която думата „прогрес“ е изгубила смисъла си, затова поетът е актуален със своето връщане назад в историята и вечния му диалог с нея, в който той често неговият тон е ироничен. Кавафис е привлечен от политиката, но същевременно се дистанцира от нея и отново го прави с ирония. Точно иронията му е причината да звучи така актуално в наши дни – подчерта проф. Цукалас.

Йоргос Хулиарас
Йоргос Хулиарас
Проф. Петя Янева
Проф. Петя Янева

Председателят на Съюза на гръцките писатели, изрази радостта си, че пресконференцията се провежда в залата в посолството на Гърция, която носи името на Стефан Гечев – значим интелектуалец и приятел на Гърция, който, превеждайки стиховете на големия гръцки поет на български език, го е направил близък за нашите читатели. Представяйки програмата на Дните на Кавафис в София, г-н Хулиарас обърна внимание, че в нея специално място ще бъде отделено на стихотворението „В очакване на варварите“ – една от най-известните гръцки поетични творби, повлияли на много автори по света – дори южноафрикански писател има произведение с такова заглавие. В края на изказването си той се върна по-назад във времето и цитира стиха на немския поет Фридрих Хьолдерлин: „Кому  са нужни поетите в убоги времена“. Изглежда обаче, че във всяко време поезията на Кавафис ще бъде нужна.

Проф. Петя Янева от Катедрата по класическа филология на Софийския университет, говори за връзката между творчеството на Кавафис и специалността „Новогръцка филология“, която през тази година навършва четвърт век. Поетът е притежавал голяма работоспособност и същевременно е бил много самокритичен. Той издава малко приживе, защото е поправял многократно стиховете си. „На това учим и нашите студенти – да боравят точно с думите, по примера на Кавафис, и също като него да се отнасят към себе си с ирония, каквато той проявява особено в историческите си стихотворения“ – каза проф. Янева. Тя добави, че поетът е патрон на филиалната библиотеката към специалността. Тази библиотека е създадена със спомоществователството на фондация „Онасис“ и със съдействието на Съюза на гръцките писатели, който в по-добрите времена редовно е изпращал нови книги. Очаква се и част от фонда на Гръцката фондация за култура да постъпи в библиотеката към специалност „Новогръцка филология“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Специалността е създадена от проф. Стойна Пороманска. Принос за това имат проф. Богдан Богданов и посолството на Гърция у нас. Проф. Петя Янева изброи и други университети в България, в които се изучава гръцки език, включително в НБУ, но филология има единствено в Софийския университет.

Янис Лиолиос
Янис Лиолиос

DSC09519Янис Лиолиос, председател на дружеството „Аристотел – мост на култура“, благодари на Здравка Михайлова и Георги Куфов, членове на Управителния съвет на дружеството, както и на представителите на гръцкото посолство Мария Тирополи и г-жа Каламбаки за приноса им при организирането на Дните на Кавафис в София. Той показа издание на сборника с избрани стихове на поета в превод на Стефан Гечев, издание на „Народна култура“ от 1963 г. и уточни, че според много български автори като Любомир Левчев, Иван Гранитски това издание има огромно значение за културния живот у нас. Президентът Петър Стоянов е казвал, че тази книга е променила България.

Поздравления за работата си по време на  заслужават двамата преводачи Здравка Михайлова и Борис Димитров (снимката вдясно), които се справиха отлично с нелесната задача да предадат на български и гръцки език емоционалните и образни слова на участниците в пресконференцията.

DSC09539След пресконференция в посолството на Гърция по повод Дните на Константинос Кавафис в София Янис Лиолиос, председател на дружеството „Аристотел – мост на култура“, Йоргос Хулиарас, председател на Съюза на гръцките писатели, и преводачката Здравка Михайлова тържествено поставиха сборника със стихове на Квафис в превод на Стефан Гечев, издание на „Народна култура“ от 1963 г. в една от витринате в зала „Стефан Гечев“ в посолството на Гърция (снимката вляво). 

На 8 март в Новата конферентна зала на Софийския университет се проведе дискусията на тема „Международният отзвук от творчеството на Кавафис: една гръцко-българска среща”. На събитието присъстваха Н.Пр. Григориос Василоконстандакис, посланик на Гърция у нас, и Н.Пр. Ставрос Августидис, посланик на Кипър. Изказвания по време на кръглата маса направиха. Мария Болеци, професор в университетите в Амстердам и Лайден, Йоргос Хулиарас, поет, председател на Съюза на писателите, Здравка Михайлова, литературен преводач-неоелинист, гл.ас. Д-р Георги Гочев,НБУ, Елени Курмандзи, професор, гост лектор във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”
Водещ на кръглата маса беше професор Константинос Цукалас, председател на Гръцката фондация за култура.
Събитието беше и част от програмата за отбелязване на 25-годишнината на специалността „Новогръцка филология“ в СУ, както подчерта проф. д-р Петя Янева Катедрата по класическа филология на Софийския университет. Подробности за кръглата маса публикуваме отделно на сайта ни. 

DSC09665След дискусиите в Аулата на СУ се състоя концерт, на който известният цигулар от Държавната опера в Солун, композиторът Симос Папанас, изпълни „Сюита за Додеканезите” от Янис Константинидис (1903-1984), „Песен” из „Българска сюита” от Панчо Владигеров(1899-1978) и „Севдана“ от Петко Стайнов, композирани съответно по гръцки и български фолклорни музикални мотиви. Съпровождаше на пиано заместник-ректорът на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, професор Борислава Танева. Стихотворения от Константинос Кавафис четоха актрисата Яна Титова и поетът Йоргос Хулиарас. Актьорът Александър Алексиев прочете „Leaving Therapia”, едно от първите стихотворения на Кавафис, написано на английски език.
На финала Янис Лиолиос, председател на дружеството „Аристотел – мост на култура“, благодари на участниците в кръглата маса и концерта (снимката вдясно).

Автор: Гергина Дворецка

Повече снимки от пресконференцията в посолството на Гърция може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Сродни публикации на сайта ни:

Дни на Константинос Кавафис в София

 

Източник: www.evropaworld.eu