Кръгла маса за поезията на Кавафис в Софийския университет

Публикувано:
15:06ч / 25.03.2018г
Брой прочитания:
568
Брой коментари:
0

Константинос Кавафис (29 април 1863 – 29 април 1933) е един от най-значимите гръцки поети. Творчеството му е сред образците на световната поезия, негови произведения са преведени първоначално на френски, английски и немски, а в днешни дни и на много други езици, сред които и на български. Поради факта, че е роден и живял в Александрия, Египет, често е наричан Александриеца.
Сред най-известните му стихотворения са „Итака“, „В очакване на варварите“, „Градът“. Оставил е и десетки недовършени творби. Можете да прочетете повече за творчеството на поета тук http://www.cavafy.com/index.asp

На 8 март в Новата конферентна зала на Софийския университет се проведе дискусията на тема „Международният отзвук от творчеството на Кавафис: една гръцко-българска среща” в рамките на Дните на Кавафис в София. Организатори бяха Гръцката фондация за култура в сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и гръцко-българското Сдружение „Аристотел – културен мост“ под патронажа на посолството на Република Гърция. Присъстваха Н.Пр. Григориос Василоконстандакис, посланик на Гърция у нас, и Н.Пр. Ставрос Августидис, посланик на Кипър. Събитието беше и част от програмата за отбелязване на 25-годишнината на специалността „Новогръцка филология“ в СУ, както подчерта проф. д-р Петя Янева от Катедрата по класическа филология на Софийския университет.

Публикуваме резюмета на изказванията, които направиха участниците в кръглата маса, както и кратки биографични данни за тях.

Дискусията водеше професор Константинос Цукалас, председател на Гръцката фондация за култура, който във встъпителните си думи подчерта:

„Както е известно, културните връзки между Гърция и България датират от векове. Именно затова е от особено значение представянето на Гръцката фондация за култура в тази приятелска и съседна държава. Смятам за въпрос от първостепенен приоритет нашето културно сътрудничество да продължи да се развива във всички области. С оглед на българското председателство на Съвета на Европейския Съюз съм убеден, че трябва да възобновим нашето осезаемо присъствие в София. Считам, че планираните прояви, свързани с творчеството на Константинос Кавафис, предоставят изключителна възможност за полагане началото на поредица от проекти и сътрудничество със съответни научни, образователни и културни институции в страната – университети, изследователски институти и др. Надявам се, че проблематиката свързана с творчеството на този голям поет, което предизвиква все по-голямо внимание и интерес по света, ще допринесе за дългосрочното присъствие на гръцката култура в България.“

Проф. Константинос Цукалас е роден в Атина през 1937 г. – гръцки социолог, университетски преподавател и политик. След като завършва Юридическия факултет на Атинския университет, продължава с магистратура по Философия на правото и социология вл унвиверситетит в Хайделберг, Мюнхен, Париж и Йейл.

През 2016 г. е е назначен от министерството на културата за председател на УС на Гръцката фондация за култура и я оглавява до днес.
 Сред членовете на управителния й съвет са също режисьорът Костас Гаврас и известният художник Янис Психопедис.

Проф. Цукалас е преподавал в гръцки, американски, френски и мексикански университети, като е изпълнява – наред с дружи – и длъжността Председател на Националния център за социални проучвания и е бил депутат от партията СИРИЗА.

Изказвания по време на кръглата маса направиха:
Мария Болеци, професор в университетите в Амстердам и Лайден
Йоргос Хулиарас, поет, председател на Съюза на писателите
Здравка Михайлова, литературен преводач-неоелинист
Гл.ас. Д-р Георги Гочев,НБУ
Елени Курмандзи, професор, гост лектор във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”

Проф. Мария Болеци преподава Новогръцка гръцка литература и култура –филология в Амстердамския университет (Катедра-лекторат Марилена Ласкариди)и е главен асистент в Катедра „Кино и сравнително литературознание” в университета в Лайден. Следвала е новогръцка филология в Солунския университет „Аристотел” и сравнително литературознание в университета в Амстердам, където продължава с магистратура по Културологичен анализ. Защитава докторската си дисертация в университета в Лайден (2010) на тема понятието за варварина в съвременната литература, изкуства и философия. Била е гост лектор (Stanley Seeger research fellow) в Принстънския университет (2016) и гост изследовател (visiting scholar) в Колумбийския университет (2008) и в Женевския университет (2016). Автор е на следните книги: монографията Barbarism and Its Discontents (Stanford University Press, 2013) и е участвала в колективните издания, сборници Barbarism RevisitedNew Perspectives on an Old Concept (Brill 2015) и Subjects BarbarianMonstrousand Wild:Encounters in the Arts and Contemporary Politics (Brill, 2018), под нейна редакция в научен колектив. В момента работи върху монография за спектралността в поетиката на Кавафис и съвременните последващи „животи” на поезията му.

 Изказването на проф. Мария Болеци в София беше на тема „Съвременни призраци на варварите и Кавафис като поет на бъдещето”:

„Стихотворението на Кавафис „В очакване на варварите” населява като призрачно присъствие колективното ни въображаемо. То е превеждано, адаптирано, поставяно и цитирано по цял свят в множество литературни произведения, в изобразителните изкуства, във философски текстове и в журналистическото слово. Този доклад подрежда мозайката на световният пейзаж на съвременните „пътешествия” на стихотворението и как то функционира в политическото въображаемо на Западния свят след Студената война и терористичните нападения от 11-ти септември 2001 година. При алегоричeн прочит на стихотворението мнозина автори на статии и студии проследяват в него един разпознаваем исторически мотив – една империя в очакване на вражеско нашествие – която ги отвежда към диагноза за нашето настояще и прогноза за бъдещето. Въпреки всичко, способността на това стихотворение да витае като призрак над съвременната политическа действителност, се корени по-скоро в начина по който то разклаща познати наративи от миналото като средства за придаване на смисъл на настоящето. Разкривайки едно пространство на кризата като критика на историческата „истина” на империята, стихотворението отново поставя въпроса за бъдещето като отворен въпрос.“

Йоргос Хулиарас е поет, есеист, автор на проза и преводач. През 2014-та година е удостоен с наградата на Атинската академия за „азбучния роман” „Речник на спомените”, както и за цялостното му творчество. Негови поетични творби в превод са публикувани във водещи американски списания и антологии – Harvard Review, The Iowa Review, Ploughshares, Poetry, World Literature Today и Modern European Poets – и в други страни като България, Франция, Япония, Италия, Хърваска, Турция. Роден е в Солун, следвал е и е работил главно в Ню Йорк преди да се завърне в Атина от Дъблин. Работил е като университетски лектор, съветник към културни организации, кореспондент и съветник по печата в посолства на Гърция. Понастоящем е председател на Съюза на гръцките писатели (Атина), също така е избиран и в Управителните съвети на други културни и научни организации.

Изказването на Йоргос Хулиарас беше на тема „Любов и империя: за международния отзвук от поезията на Кавафис“:

„Творчеството на Кавафис, чието ядро се състои от 153 + 1 стихотворения, които никога не са публикувани в книга приживе на поета, продължава да бъде превеждано на много езици, както и от различни преводачи на един и същ език, особено на английски. Международният отзвук на неговото творчество, съответстващ на значителен дял от съвременното гръцко присъствие в световното културно разделение на труда, представлява александрийски фар на диаспората, осветяващ пътищата на и империята от епохата на британското господство в Средиземноморието. Отразявайки други исторически периоди – елинистичния, когато гръцкият език е изпънявал ролята, отредена по-късно на латинския, византийския и английския, римската и византийската, но и този между тях, на прехода към християнството – и като пречупва светлината през призмата на иронията, същевременно избягва да попадне в капана било то на империята на чувствата,  било то на пристрастяването към властта. От тази гледна точка не съществува нито „еротичен“, нито „политически“ или „исторически“ Кавафис, а любовник и император на бедни думи, които представят колебанията и криволиченето между любовта и империята.“

Здравка Михайлова, литературен преводач-неоелинист, е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет „Й. Каподистриас”. Специализирала е съвременна гръцка литература във второто висше учебно заведение, а със стипендия на фондация „Andrew Mellon” е проучвала архива (Библиотека „Генадион”, Атина) на родения в България гръцки писател Костас Варналис). Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Превела е на български четирийсет книги от съвременни гръцки и кипърски автори – романи, поезия, драма, есеистика. Участвала е в международни семинари, работилници и конференции на тема превод, гръцка литература и култура, представяла е български и гръцки автори на фестивали на словото. Автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” за съвременна гръцка литература и автори от други националности, които тематизират Гърция. Отличена е с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод от гръцки на чужд език – за поетична антология със стихове на Янис Рицос „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, София 2009). Номинира в кратката листа за същата категория на същата награда на Министерство на културата на Гърция (2003, 2006 и 2007). Носител е на наградата „Ригас Велестинлис” (2005) на Съюза на гръцките преводачи за най-добър превод от гръцки на балкански език за: сборника „Андреас Ембирикос поет сюрреалист, психоаналитик и фотограф”, (изд. „Фондация за българска литература”, София, 2002, подбор и съставителство З. Михайлова, превод – колектив).

В изказването си Здравка Михайлова се спря на отзвука на поезията на Кавафис в България:

През 1963 г. по повод стогодишнината от рождението на К. Кавафис на български излиза антология с негови стихове, която намира силен отзвук сред читателската публика. Приобщаването към творчеството на великия александриец в България е неразривно свързано с името на ерудирания преводач, поет, писател, мислител, филолог и критик с енциклопедични знания Стефан Гечев, който за пръв път представя цялостно пред българските читатели съвременната гръцка поезия и респективно Кавафис. Гечев е завладян от творбите, които превежда. Заедно с група поети – Г. Мицков, Ат. Далчев, Ал. Муратов, Кр. Станишев – той предава оригиналността, националните цветове и дълбоко общочовешкото послание на поезията на Кавафис.

Не само за българските поети, а и за цялата българска интелигенция, срещата с поезията на Кавафис представлява разтърсващо изживяване. Както отбелязва писателят Г. Данаилов в предговора към “Антология на съвременната гръцка поезия” на Ст. Гечев, “този поет не е нова галактика, която откриваме със свръхмощен телескоп, Кавафис е откритие на цял природен закон.” Благодарение на това първо издание българският духовен живот е оплоден от атмосферата на поезията на Кавафис, от характерния за нея метод на обективизиране на вълнението, от едно ново виждане на нещата, от изчистения, понякога достигащ до лаконизъм стил, при който един привиден вакуум на чувства и емоционални изживявания води до интелектуално вълнение. Саркастичният начин, по който често пъти поетът размишлява над човешките страсти, също предлага нов зрителен ъгъл.

Поезията на Кавафис е намерила отрежиние в произведения на поетите Блага Димитрова, Димитър Василев, Кирил Кадийски, Иван Бориславов, Иван Теофилов, Любомир Левчев, Паруш Парушев.

Гл. ас. д-р Георги Гочев от Нов български университет е роден през 1981 г. – класически филолог, преводач и публицист. От 2007 г. преподава класически езици и антична литература в НБУ като главен асистент в департамент „Средиземноморски и източни изследвания“. Преводач е на Платоновите диалози „Държавата“, „Закони“ и „Пир“, на Аристотеловата „Поетика“, на „Медея“ от Еврипид, както и фрагментите от Архилох. Колумнист във вестник „Дневник“ от 2013 г. От 2016 г. е редактор в седмичника за литература и култура „Литературен вестник“.

Гл. ас. д-р Георги Гочев направи изказване на тема: „Кавафис – последният античен поет“:

„Накратко ще представя Константинос Кавафис като античен поет. Кое ми дава основания за това? Разбира се, външната ми гледна точка на класически филолог, за когото гръцкият език остава нещо далечно, което се чете с речник и граматика. Но и няколко основания в самата поезия на Кавафис. На първо място, античните образи, места, мотиви и митове. На второ, особения начин на работа с езика, конструирането на уникален поетически език, събиращ в себе си много от особеностите на говоримия – нещо типично и за старогръцката поезия. И на трето място, може би най-важното внушение на античната поезия, което откривам навсякъде у Кавафис, а именно идеята, че смисълът на нещата не е в самите тях; че разбирането на истината не може да стане непосредствено; че трябва отстранение, дистанция, разочарование; че светът постоянно лъже и поезията е един от малкото начини за превръщането на тази лъжа в истина.“

Проф.Елени Курмандзи има трийсет и седемгодишен опит като преподавателка по История на новогръцката литература, като член на преподавателски научен състав, на Философския факултет на университета в Йоанина, е гост професор във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, в рамките на програмата на Фондация  „Онасис” на тема ”Връзката между новогръцкото Просвещение и българското Възраждане”.

Основен предмет на научните й изследвания и преподавателска работа представлява случаят с новогръцкото Просвещение, тема, която тя е разширила и до сравнителното му проучване на Балканите. Е. Курмандзи има участия с научни доклади  в множество конференции, публикации, сборници и учебни помагала във връзка с творбите и книжовниците представители на новогръцкото Просвещение. Издадени от нея книги по тази тема: „Книгата в разцвета на новогръцкото Просвещение (1761 – 1820), Количества – качества – идеи“, изд. „Атрапос”Атина 2002; „Новогръцкото Възраждане в ЙоанинаОт πустановения в чужди страни търговец до Атанасиос Псалидас и Йоанис Виларас (17-ти – началото на 19-ти век)“, издGutenbergАтина 2007.

Изказването на проф. Елена Курмандзи беше на тема „Стефан Гечев – Константинос Кавафис Едно „първо” запознанство“:

„Интересът от страна на българската интелигенция към новогръцката проза и поезия започва от средата на четирийсетте години на деветнайсети век. Поради преобладаващия дух на епохата, българската интелигенция първоначално се ориентира към конкретна проза. Става дума за прозата третираща въпросите на Съпротивителното движение по време на Втората световна война.

През непосредствено следващото десетилетие интересът й ще се насочи и към по-класически произведения на новогръцката литература, като например тези на писатели като Никос Казандзакис, Емануил Роидис, Темос Корнарос, Константинос Кавафис, Костас Варналис и др.

В областта на превода водеща роля имат издателство „Народна култура”, вестник „Отечествен фронт” и литературното списание „Септември”. Неуморни преводачи и редактори на творбите на новогръцката литература остават, наред с други, Героги Куфов, Стефан Гечев и Савас Ахилеас.

Главната фигура обаче, която се откроява и на която българската читателска публика и интелигенция дължат запознаването си с поезията на Кавафис, е изтъкнатият български преводач Стефан Гечев, която дебютира през 1949 г. с преводния разказ от Димитрис Хадзис „Мургана”, а през 1960 се обръща към превода на поезия със стихотворението на Кавафис „Итака”. Това стихотворение ще положи началото, на задълбоченото изследване и занимания на Стефан Гечев с поезията на Александриеца.“

Екипът на сайта ни изказва специална благодарност на преводачката Здравка Михайлова, зам.-председател на гръцко-българското Сдружение „Аристотел – културен мост“,  за предоставените текстове на резюметата от изказванията на кръглата маса и биографичните справки на участниците в нея.

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Сродни публикации на сайта ни:

Една гръцко-българска среща чрез твормеството на Квафис

Дни на Константинос Кавафис в София