Еманюел Самсон: Франкофонията се дигитализира

Публикувано:
12:58ч / 03.02.2021г
Брой прочитания:
313
Брой коментари:
0

Еманюел САМСОН е заместник-директор на Бюрото на Международната организация Франкофонията (OIF) за страните от Централна и Източна Европа (BRECO) и ръководител на Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа (CREFECO) на OIF със седалище в София.

Той даде специално интервю за рубриката ни „Francophonie“:

Г-н Самсон, тъй като бих искала да ви представя на читателите на нашия сайт, ще ви помоля да опишете накратко професионалния си път до момента.

Вече повече от двадесет години работя в служба на преподаването и разпространението на френския език, първо като лектор по френски с чуждестранни университети, след това в Алианси или Френски институти в различни региони на света, а сега – в Международната организация на Франкофонията. Имах възможността да изпълнявам мисии в Северна Африка и в Азия, но прекарах и много години в част от Европа, която ми е скъпа – в Кишинев, Букурещ и от 2019 г. в София, където имам регионална мисия.

Научих, че преди да дойдете в София, сте работили в Индия. Страната не е член или дори наблюдател на OIF. Какво е състоянието на франкофонията там?

Не е лесно за никой чужд език да намери своето място сред многогласието на индийски езици. Много индийци, в допълнение към майчиния си език и английския, говорят един или повече други езици, близки или не до тяхната езикова област, като по този начин улесняват комуникацията и мобилността в рамките на субконтинента. Днес в Индия, решително отваряща се към света, чуждите езици са все по-търсени и френският е на първо място сред езиците, преподавани в училище и в университета. Ако преди двадесетина години френският език беше запазена територия за определен културен елит в Индия, той е все по-достъпен в големите градски центрове за увеличаващата се средна класа, привлечена от международната мобилност. Като се има предвид демографското и социалното развитие на Индия, изучаването на френския език придобива все по-широк обхват.

В Индия има и остатъчна франкофония, главно в Пондишери, където се е намирала френска търговска агенция. Този индийски град, дълги години изолиран, сега привлича туристи от цялата страна, които идват да прекарат един уикенд « à la française ».

През 1954 г. Джавахарлал Неру заявява желанието си Пондишери да остане отворен прозорец към френската култура. През 2019 г. имах удоволствието да участвам в създаването на Фестивала на Франкофолиите в Пондишери, който се превърна в пространство за среща между индийския свят и разнообразието от франкофонски култури.

Какви са дейностите на CREFECO, и по-специално тези, които включват цифрови технологии от началото на тази здравна криза?

Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа (CREFECO) е инструмент на Международната организация за Франкофонията, чиято основна мисия е да подпомага образователните системи на държавите членки за качествено образование по и на френски език.

Нашите цели са да предлагаме и да насърчаваме инициативи, насочени към укрепване на мястото на френския език в образователните системи; усъвършенстване на учителите по и на френски език, по-специално на начинаещите учители и / или учители в началното обучение и тези, които не разполагат с достатъчно възможности за продължаващо обучение. Наша цел е и развиването на езикови и речеви умения, както и на идеята за съвместен живот на обучаващите се по и на френски език чрез регионални и международни младежки събития, в които се ползват средствата на цифровизацията.

От началото на здравната криза, която напълно промени света на образованието, почувствахме, че нашите дейности са по-полезни от всякога. Изправени пред спешността на ситуацията, която подтикна учителите да преподават от разстояние, заедно с нашите партньори станахме свидетели на силна мобилизация около нашите действия. Учителите идват не само за да търсят начини за адаптиране към методологии и педагогически подходи, които сега се налага да овладеят, за да продължат педагогическата си дейност със своите ученици, но и за да се срещнат, да споделят помежду си, да усетят духа на солидарност. Между март и декември 2020 г. около 2500 учители от Албания, Армения, България, Северна Македония, Молдова и Румъния участваха във видеосеминари, както и други събития и конкурси.

Целта ни днес е да накараме учителите да се възползват от колективните придобивки по време на кризата, за да поддържат иновативни и привлекателни начини на преподаване. Понякога цифровото се разглежда като ограничение и наистина може да бъде, когато не се използва разумно. Но много учители вече разбраха, че цифровите технологии също позволяват да се създаде връзка между учител и обучаван, както и връзка между ученика и езика, който той учи Това са връзки, които в контекста на класната стая не са съществували точни по този начин.

Например, за да приключим тази много специална 2020 година, организирахме преди Коледа, „франкофонска поп седмица“. Френският изпълнител Шарл-Батист се включваше дистанционно в часовете по френски в различни страни в региона, включително гимназиите „Алфонс дьо Ламартин“ и „Александър Пушкин“ в София, за да помага на гимназистите да  създадат своя поп песен на френски език, която те можеха да чуят и да изпълняват заедно преди интерактивен концерт на певеца в парижки клуб. Всичко това не би ни хрумнало, ако не се възползвахме от всички възможности, които предлагат цифровите технологии.

Имам впечатлението, че проявявате жив интерес към всички франкофонски дейности в България и често се включвате в тях лично. Кои франкофонски проекти у нас бихте откроили?

Между заемането на моя пост през септември 2019 г. и началото на пандемията, времето за съжаление беше доста кратко, за да се включа пълноценно във всички франкофонски дейности в България и в културните прояви като цяло! Но си спомням по-специално изданието на Софийския международен литературен фестивал от 2019 г., който почете Франкофонията под нядслова „Революция на петте континента“. Десетина автори от различни френскофонски страни се събраха в София, за да изразят заедно с българските си колеги своята връзка с френския език. Това даде възможност за изключително богат и разнообразен обмен на мнения по въпросите за идентичността.

Оптимист ли сте за бъдещето на френския език и франкофонията в глобализирания свят?

Преподаването на френски поддържа добро рамнище и имаме всички основания да бъдем оптимисти за неговото развитие. По-горе стана дума за Индия, други азиатски страни отдават все по-голямо значение на преподаването на френски език през последните години, особено в динамика на засиления икономически обмен с франкофонска Африка. Южна Корея например се присъедини към OIF като член наблюдател и там Франкофонията отбезялва значително развитие.

От другата страна на земното кълбо, в САЩ, двуезичното обучение на английски и френски език е изключително успешно, до такава степен, че в Ню Йорк едно от всеки десет държавни училища предлага обучение и по френски.

В Европа френският остава вторият най-преподаван език в образователните системи. В рамките на Европейския съюз все още е трудно да се измери въздействието на Брекзит върху използването на езиците, но много коментатори са единодушни относно необходимостта от засилване на многоезичието. В този аспект, Международната организация на Франкофонията играе важна роля в държавите членки за усъвършенстване на езикови умения по френски на дипломати и служители в администрацията.

Освен това възможностите за заетост на франкофоните са все повече в Европа. Кандидатите, владеещи повече езици, са все по-търсени на пазара на труда. В един глобализиран свят да знаеш само един език е ззнак за професионална, културна и социална недостатъчност. Владеенето на един чужд език, предимно английски, се превърна в норма, но при овладяването на втори, а защо не и на трети език, нещата излеждат по-различно.

Интервюто взе Гергина Дворецка

Оригинала на интервюто на френски език може да прочетете в рубриката Francophonie на сайта ни.

Източник: www.evropaworld.eu