Защо всички обичаме Емил Басат? Защо толкова много хора идват на премиерите на книгите му? Защо самата аз вчера, вечерта на 4 декември, след едно важно отчетно-изборно събрание, се втурнах през заснежените улици към Софийския университет, където беше представянето на поредния му сборник с портрети на български преводачи „Преводът – лица и маски“? Защото Емил Басат е едно необикновено явление в българския литературен живот. Без никакво преувеличение!

Във време, когато немалко пишещи всячески се стремят да привлекат вниманието към собствената си персона и творчество, на моменти досаждайки със себе си, той прави нещо съвсем различно – от години се старае да покаже на всички ни колко значими личности са преводачите на литература от чужди езици. Скромните хора, обикновено работещи в самота, прекарвайки часове и дни в търсене на най-точните думи, които да предадат смисъла в творбата на чуждоезичен писател, намериха в лицето на Емил своя възторжен ценител и апологет.

Когато четете книгите му, ще видите колко проникновени са въпросите му към всеки негов събеседник, с какво уважение подхожда към всяка литературна и житейска история. Това не са обикновени интервюта. Те са потрети, създадени от талантлив писател.

Както всеки автор, Емил обича своите герои, само че те не са плод на художествено въображение, а са от плът и кръв и затова реално му отвръщат също с обич. Ще я видите на лицата от снимките, които направих на премиерата в препълнената зала 2 на Софийския университет.

Съжалявам, че не успях да бъда на събитието от самото му начало. Така пропуснах представянето, което е направил на книгата Митко Новков – един от най-сладкодумните хора, които познавам. Двамата с Емил Басат са великолепен тандем при такива представяния, разменят си весели реплики, но със сериозни неща не се шегуват.

На 4 декември беше представена третата книга от поредицата „Преводът – лица и маски“ (изд. „Парадигма“), в която са включени портрети на преводачи от английски, руски, немски, арабски. Направи ми впечатление обаче, че не само те присъстваха на премиерата, а и преводачи от други езици. Цялата преводаческа общност чувстваше събитието като свое. Причината е във всеотдайността, с която Емил се е посветил на делото да извади на светло труда им.

Да е здрав и дълголетен, защото има намерение да пише още много книги за български преводачи!

Текст и снимки Гергина Дворецка

 

Източник: www.evropaworld.eu