На 24 октомври в Клуб „Журналист“ на Съюза на българските журналисти се състоя прожекция на филма за Деветото издание на конкурса „Светове и цветове“-2021. Този конкурс се организира ежегодно от Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и СБЖ и е посветен на паметта на отишлите си без време през 2012 г. наши колеги Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес. Поради пандемията през последните две години наградите не се връчваха на многолюдна церемония, каквато е традицията, а в ограничен кръг. Филмът обаче дава възможност да се видят всички наградени и номинирани през 2021 г. На прожекцията в СБЖ присъстваха посланиците на Аржентина, Испания и Куба, Техни Превъзходителства Алфредо Атанасоф, Алехандро Поланко, както и почетният консул на Гватемала у нас Веселин Симов, представител и на „Рока”-България, с чието съдействие беше създаден филмът. На събитието дойде и директорката на Институт „Сервантес” в София Мария Луиса Сантос. Институтът е сред носителите на почетното отличие на СИЖБ „Обединител на култури” по повод 30-годишнината от създаването му и 15-годишнината от стъпването му в България.

Вечерта откри председателят на СБЖ Снежана Тодорова. В словото си тя акцентира върху плодотворното дългогошишно сътрудничество със Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, което догодина ще отбележи своята 20-годишнина, както и 10-годишнината на конкурса „Светове и цветове“. Журналистите Георги Митов, председател на Сдружението, и Къдринка Къдринова – основател и дългогодишен негов председател, а понастоящем зам.-председател, се спряха на особеностите при провеждането на последните две издания на конкурса по време на пандемията и обявиха, че вече могат да се правят номинации за следващото, Десето негово издание. Къдринка не пропусна за пореден път да се върне към скъпите спомени за двамата талантливи журналисти и достойни личности Светлана Плашокова и Самуел Франсес, чиито имена носят конкурсните награди.

Подробен репортаж за събитието може да видите в публикацията на сайта на СБЖ.

С Владимир Дворецки сме сред учредителите на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България през 2013 г., затова с радост не само присъствахме на събитието, а го документирахме в снимки. Подборка от тях може да видите в настоящата публикация, както и тук. Ще добавим само някои вмпечатления от филма. В него, освен встъпителните думи от членовете на журито, са включени обръшенията към наградените на тримата посланици, които присъстваха на прожекцията, както и изявленията на носителите на специалните отличия „Обединител на култури”, на наградените и номинираните в различните категории на конкурса. Имената на всички лауреати може да прочетете в публикацията на сайта ни: „Награди на Деветия журналистически конкурс „Светове и цветове” – 2021″.

Никак не е било лесно да се направи този филм. Екипът, който го е подготвил, е трябвало да отиде на различни места, защото дипломите на отличените и номинираните са били връчвани поотделно. Затова се редуват кадри, заснети в работни кабинети, в частни домове, на предпочитан от наградените фон, или пък в залата на „Рока“, където винаги сме се събирали за награждаването, но по време на пандемията това е ставало в много тесен кръг.  Един от наградените се беше включил по видеовръзка от Еквадор, друг от номинираните – от Брюксел…

Постепенно осъзнавахме, че този филм е постигнал познатия феномен дефектът да се превърне в ефект. Да, на всички ни липсваше през последните две години онова тържество преди Коледа, когато наградите се връчваха в реално време в залата на „Рока“ и можехме заедно да съпреживяваме празника. Този филм обаче е събрал толкова пъстри кадри, заснети по различно време и на различн локации, че създава усещането за широта и безкрайност, които се съдържат в самото наименование на конкурса „Светове и цветове“!

Създаденият със съдействието на Roca България филм е достъпен за гледане и споделяне на следния линк: : https://www.youtube.com/watch?v=fNbhCZkJp5s

След прожекцията се почерпихме с по чаша вино и с тортата, направена от журналистката Елиана Митова, една от наградените през 2021 г., която нямаше възможност да присъства лично.

Гергина и Владимир Дворецки

Още по темата – в сайта на СБЖ.

Източник: www.evropaworld.eu