Изследването на Йоанис К. Хасиотис „Одисей в южните морета. Присъствието на гърци в отвъдокеанските територии на Испания (16-17 век)“ представя една значима глава от ранната новогръцка история, принос както към изследванията на органичните политически, икономически и културни връзки на Испания с отвъдокеанските й колонии, така и за осветляване на връзките на гръцкия свят с испаноезичния. Стъпвайки върху изчерпателно използване на вече публикувани, но и на непознати досега източници, изследването прави опит да опише неизвестните одисеевци дръзнали да се отправят още от зората на Новото време към далечни и непознати територии и да открои техните значими дейности в основни сфери (военна, икономическа, социална и др.) в обществата на техните нови отечества. Изданието е дан на признание към приноса на тези гръцки мореплаватели, както на американския континент, така и в Европа, за да не останат в забвение за историята, нито потънали в гробницата на архивните хранилища. Авторът казва, че те заслужено претендират за място в историята на новогръцката диаспора, а и на тази за първоначалния етап от колониалното завладяване на страните и народите от Новия свят.

Йоанис К. Хасиотис е завършил Философски факултет на Солунския университет „Аристотел“ през 1959 г. Присъединява към научния екип на висшето учебно заведение през 1961 г., първоначално като лектор, впоследствие като асистент (1966), доцент (1972), а от 1982 г. е професор по най-нова история във факултета по история и археология. Университетската му кариера продължава 43 години. След пенсионирането му през 2003 г. е провъзгласен за доктор хонорис кауза. В продължение на много семестри (от 1996 до 2004 г.) е гостуващ преподавател в Кипърския университет. В рамката на междууниверситетски програми и такива за научен обмен е взимал участие в образователни семинари организирани от различни университети от Балканите и Западна Европа.

Автор е на научните трудове „Гръцкият свят в годините на турското робство“, „Европейските сили и Османската империя. Проблемът за суверенитета в Източното Средиземноморие от средата на петнайсети 15-ти до началото на 19-ти век“, „Арменци и гърци в големите кризи на Източния въпрос (1856-1914), братски народи посред буря“, „В търсене на единството чрез многообразието: Началото на европейското единство от края на Средните векове до Френската революция“ и др.

Вляво: Фрагмент от картината на Елиас Салаберия „Пристигането на оцелелите от експедицията на Магелан в Севиля“ (1922)

Елиас Салаберия Инчаурандиета/ Elías Salaverría Inchaurrandieta (Хипускоа 1883 – Мадрид 1952), е испански художник, един от най-известните от Страната на баските. По-голямата част от произведенията му са посветени на баска тематика, стилът му се отличава с почти фотографски реализъм, особено признат като портретист; сред рисуваните от него високопоставени особи са крал Алфонсо XIII, кралица Мария-Кристина и галерия личности от онова време.

ГРЪЦКИТЕ МОРЯЦИ НА КОЛУМБ И МАГЕЛАН

В новата си книга „Одисей в южните морета“ историкът Йоанис К. Хасиотис откроява определящото присъствие на гръцките моряци на Иберийския полуостров.

Журналистът Димитрис Караискос пише в броя на „Катимерини“ от 29 октомври по повод изданието:

Солун, лятото на 1967-ма. Двойка млади изследователи стяга два големи куфара и се качва във вагона на влак. След многодневно пътуване през Югославия, Италия и Франция, пристигат в Мадрид и ентусиазирано се заемат с търсене на източници в испанската Национална библиотека. С първите стъпки на едно изследване, което ще определи живота му, академик Йоанис К. Хасиотис започва ден след ден да хвърля светлина върху непозната глава от историята на гръцките-мореплавателски умения и диаспората – тази за участието на гърците в испанските морски мисии и проучвания на океаните от XVI век.

Той ще прекара там осем месеца, навлизайки все по-дълбоко в испаноезичния свят и неговата култура, не само проучвайки архивите, без да пести сили, но и купувайки съвременни издания, изчитайки и научавайки всичко за местната история, изкуство и литература. Както казва 86-годишният днес изследовател, почетен преподавател от Солунския университет „Аристотел“, „историкът, който остава само при събитията и не обръща поглед към обществото, е половин историк“. Проучването продължава във Венеция, в Архива Симанкас във Валядолид и в прословутия Архив на Индиите в Севиля, а след появата на интернет, идва и усещането за напразност на усилията. „Тетрадки, записки, фотоматериал, микрофилми… изведнъж всичко започва да изглежда безполезно, при положение, че започнах да го откривам с електронна търсачка събрано наедно в компютъра ми“, подчертава той и допълва, че „ако не правиш проучването, четейки самия архив, си загубил част от контакта с Историята“.

Хасиотис си припомня, че още като студент, под напътствията на неговия университетски преподавател филолога неоелинист, член на Атинската академия Линос Политис (син на основоположника на гръцката етнография Николаос Политис) е заснел хиляди ръкописи в библиотеката на Света гора. От тези ранни научни проучвания той придобива значителен опит за дълбокото гмуркане в мащабното дългогодишно изследване на Архива на Индиите, намерило концентриран израз в изданието със заглавие „Одисей в южните морета – Гръцкото присъствие в отвъдокеанските територии на Испания (16-17 век)“ излязло от солунското издателство University Studio Press. В него детайлно се откроява определящото, но забравено присъствие на гърците на Иберийския полуостров, в южноамериканския хинтерланд, както и в големите изследователски експедиции на испанците в тогава все още непознатите морета на планетата. От страниците на този увлекателен труд научаваме за гръцките моряци, взели участие в пътешествията на Колумб и най-вече за тяхното впечатляващо и определящо участие в мисията на Магелан при първото му околосветско плаване (1519-1522).

„Тези пътувания са били по-трудни, по-дръзки и от онези на астронавтите на Луната. Това са пътешествия, пренебрегнали (познатата дотогава) география“, подчертава професорът. Наистина, вероятно ние въобще не можем да си представим какво ли е било да плаваш отвъд Херкулесовите стълбове на малки дървени платноходи (с дължина приблизително 20 метра) в морета непознати и страховити. В тях са проличали отново прадревната опитност и връзка на гърците с морето, мореплавателския им опит. „Всички те са обитавали преди това крайбрежни райони или са били островитяни, с огромна традиция и познания в мореплаването. Нека не забравяме, че те вече са притежавали умението да се движат из Егейско море, което не е лесно за плаване. Знаели са не само как да поддържат дървените си плавателни съдове, но и как да ги строят. С две думи, имали са моряшка опитност и познания“.

От 448-те страници на книгата, както и от историите, разказани от професор Хасиотис от времето когато се занимава с проучване на архивите в испански библиотеки, става очевидно,  че редом с тези страхотни гръцки моряци от XVI век, с упорития си дългогодишен труд и изследователят историк Йоанис Κ. Хасиотис също стои като един „Одисей“ в неговите морета на изследване.

Вдясно: Гръцка пощенска марка издадена през 1992 г. по повод 500-годишнината от откривателската експедиция на Колумб

Встъпителен текст и превод от гръцки на статията във в. „Катимерини“:

Здравка Михайлова, Атина

Източник: www.evropaworld.eu