Гръцко издание на романа „Майките“ от Теодора Димова

Публикувано:
13:50ч / 26.03.2023г
Брой прочитания:
273
Брой коментари:
0

Позната от участието й в литературния фестивал на Преспанското езеро през 2000 г., както и на гръцката театрална публика, Теодора Димова вече има своята първа среща и с гръцките читатели. Редица гръцки сайтове за културни и книжовни вести: Bookpress.gr, Greekbooks.gr, osdelnet.gr (ОСДЕЛ – Организация за колективно управляване на произведения на словото/авторски права), както и уебстраници на големи книжарници, съобщават за новоизлезлия с марката на атинското издателство „Енастрон“ роман от известна българска авторка. Сред тях в рубриката си за нови издания електронната медия Culturenow.gr помества новината под заглавие „Майките“ на Τеодора Димова: Една от най-значимите съвременни прозаични творби от България“, заедно с изчерпателна бележка за творческия път на писателката:

Романът „Майките“, отличен с Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и Kultur Kontakt, има вече единайсет издания в България и е преведен на девет чужди езика. На гръцки излиза от изд. „Енастрон“ в превод на Благородна (Рони) Филевска-Панагу. „Майките“ е третото заглавие, издавано от „Енастрон“ по програмата на Национален фонд култура, промотираща съвременна българска литература в чужбина. Тя стартира за Гърция през 2019 г. с романа „Рафаел“ на Леа Коен, (превод на Иван Генов), последва сборникът „Няма такава книга и други разкази“ от Людмил Станев (превод на Благородна Филевска, 2022), като същото издателство подготвя и поетична книга на Аксиния Михайлова, също в превод на Благородна Филевска.

Двете корици на изданието са оформени с любезно предоставени от Йота Ефремиду фотографии. Върху задната (на снимката вдясно) четем: „Довършвате четенето на последната страница и с шума от отгръщането й, точно преди да затворите самата книга, чувате как завесата на сцената се спуска. Или просто така ви се струва. Толкова живо и естествено пред вас се подреждат лицата и ситуациите, описани в „Майките” на Теодора Димова.

„…историите в романа се фокусират върху майки, които преживяват собствени вътрешни конфликти, всяка от които се бори с личните си демони. В творчеството си авторката поднася по оригинален начин психограма на човешката личност и прави разрез на актуални обществени проблеми”.

В предговора си към изданието преводачката Благородна Филевска и издателят и поет Румен Баросов доразгръщат маркираните върху корицата мисли:

„Разказани сякаш на един дъх, историите в романа впечатляват със смелостта и дълбоката чувствителност на авторката да постави по един оригинален начин и на пръв поглед ненатрапчиво да ангажира читателя поне с няколко личностно значими и обществено важни проблеми:

за отношенията родители-деца, за механизмите на детската престъпност в резултат от агресията и чувството на неудовлетвореност, които в повечето случаи те поемат от родителите си и не знаят как да се освободят от нея;

за грешките, които родителите допускат при отглеждането на децата си;

за последствията от липсата на родителска любов, която не се предава с кръвта, а с отношенията и живота заедно;

за децата на така наречения „български „преход“, за тяхната обреченост, за техните родители;

за майката и жената.

В своята цялост романът е своеобразно обвинение –

обвинение към цялото общество,

към атмосферата на озверяване и липсата на състрадание, на взаимност в чувствата и в общуването,

към всеобщото безхаберие,

към стремеж за физическо оцеляване, но не и в духовен план,

към липсата на каквато и да е нравственост и на морал.

Затваряш последната страница и те залива чувството за вина, и започваш да усещаш на гърба си стигмата на позора – за съучастието си в осъществяването на още едно „разпятие“ в историята на човечеството. Там, в една квартална градинка в центъра на София. Кръвта на жертвата попива вече в кожата на пръстите, с които държиш все още книгата. И търсиш оправдание в собствената си наивност да си се доверявал на невинността на убийците поради тяхната младост. Търсиш оправдание с идеята, че точно това разпятие никога и от никого не е било очаквано, че това разпятие никога и по никакъв начин не е било предизвестено“.

В проект е представяне на романа, в присъствието и на авторката, на Международния солунски панаир на книгата, чието издание тази година ще се проведе от 4 до 7 май.

Теодора Димова

Теодора Димова е позната на гръцката театрална публика отпреди почти двайсет години. През март 2007 г. на сцената „Лазаристон“ в Солун е поставена пиесата й „Неда“. Тогава водещият атински ежедневник „Катимерини“ отбелязва в културната си рубрика, че съвременна България на фона на социалните и политически размествания на пластовете, до които довежда падането на комунистическия режим, намира огледално отражение в пиесата „Неда“ на наградената авторка Теодора Димова. Това стана на сцената на Микро театро/Малък театър в реновирания манастир на Лазаристкия орден, част от Държавния театър на Северна Гърция.

Лазаристкият манастир (на гръцки: Μονή Λαζαριστών) е бивш католически манастирски комплекс в Солун, който се използва като място за изложби и театър. Основната сграда е построена през 1886 г. за нуждите на Солунската българска католическа гимназия (семинария), второто по значимост българско мъжко училище в града, работило до 1914 г.

„Неда“ е написана през най-кризисния период от прехода в България“, пише „Катимерини“, цитирайки авторката: „Почти всички хора от моето поколение – колеги, приятели, съученици, вече бяха емигрирали в Канада или Щатите. Някои от тях се бяха установили в чужбина и започнали нов живот, други се завръщаха унили и обезсърчени. Не се поддадох на изкушението да живея извън България, нито за миг“, казва Теодора Димова, един от на-интересните гласове в съвременната българска драматургия“.

„Катимерини“ дава основните акценти от театралната творба: „Неда се опитва да спаси майка си Зара от ужасната безизходица, до която я е довела поредица от грешно направени избори. При все това, и самата тя ще се озове на един път, от който няма връщане. Театралната творба, вписваща се в подбора, посветен на Балканите, е в превод на Здравка Михайлова и под режисурата на Тасос Рандзос. В главните роли: Стела Казази, Димитрис Коловос, Ерато Писи, Нини Восниаку, Христос Сугарис и Михалис Фотопулос“.

На 19 юли предходната година – 2006-а, „Катимерини“ информира за спектаклите на Държавния театър на Северна Гърция през тогава предстоящия театрален сезон, сред които присъства името на Теодора Димова:

„Немският идеализъм на Шилер, съвременната тематика за войната, лиризмът на Шекспир, остроумната чувствителност на Оскар Уайлд, сатирата на Гогол, но и проблематиката на съседните балкански държави, изразена в творби на Азис Несин и Теодора Димова, се пресичат на зимната сцени на Държавния театър на Северна Гърция.

Втората по значимост държавна сцена в страната предлага за тазгодишния сезон общо десет на брой продукции, с три съвременни пиеси, прехвърлящи мостове на общуване към съседните страни. В този контекст директорът на Националния театър на Скопие Александър Поповски е поканен да режисира пиесата на гръцкия драматург Елена Пега „Нови приятели“, която ще бъде поставена с музика на Чайковски –млад творец от Скопие – на камерната сцена на Лазаристкия манастир. Успоредно с това двама гръцки творци режисират автори от съседни държави: Йоргос Киурцидис – „Хайде, душичке моя, убий ме“ от Азис Несин и Тасос Радзиос – „Неда“ на Теодора Димова от България“.

 

Здравка Михайлова, Атина

Източник: www.evropaworld.eu