Най-известната хърватска поетеса Весна Парун е живяла и творила пет години в България от 1962 до 1967 г., но за това се знае много малко, вероятно поради репресиите, на които тя е била подложена от страна на Държавна сигурност. Върху този период от живота на бунтовната литераторка бе хвърлен лъч от светлина чрез кръглата маса, организирана при откриването на изложбата „Фанатик на истината“ на 15 декември в къщата музей „Никола Вапцаров“ в София.

Весна Парун (1922-2010) е написала и издала близо сто книги. Тя е първата хърватска литераторка, която се е препитавала от своето творчество. Нейните стихове се ползват с огромна популярност, а най-известното й стихотворение – „Ти, която имаш по-невинни ръце от моите“, според преводачката Ксения Банович е спасило живота на много жени, изоставени от любимия си заради друга. Интересното е, че Весна Парун е превела на хърватски език творбите на над 30 български поети, а стихосбирката й „Вятърът на Тракия“ е изцяло вдъхновена от България. За съжаление, нейни преводи на български има само в една книга с избрани стихотворения от 1964 г.

Въпреки че Весна Парун е обичала толкова много нашата страна, която е наричала своята „богомилска прародина“, че да прекара тук пет години от живота си и да се омъжи за българина Любен Жеков, тя е била подложена на истински терор от страна на комунистическите тайни служби. Срещу нея са били заведени седем дела по подозрение в шпионаж в полза на режима на югославския лидер Йосип Броз Тито. Много нейни приятели от българските културни среди се огъват и я предават, само Радой Ралин неизменно я защитава. В крайна сметка, Весна Парун е депортирана и никога повече не се връща у нас, макар да запазва топли чувства към България в сърцето си докрая на живота си.

Изложбата, подготвена от Ксения Банович и директорката на загребския музей „Пригорие“ Морена Желя Желе, включва непубликувани документи на поетесата, съхранявани в Хърватския държавен архив. Те разказват за приятелството й с наши литератори като Радой Ралин и Блага Димитрова, за любовта й към актьора Вели Чаушев, за нейните пътувания из страната, включително и по Дунава със съпруга й Любен Жеков, както и за нейни творби, посветени на България.

Домакин на изложбата и кръглата маса бе главният уредник на къщата музей „Никола Вапцаров“, литературният изследовател Катя Зографова, автор на книгата „Българската одисея на Весна Парун“ (2016 г.). При откриването на проявата приветствие отправи посланичката на Хърватия у нас Н. Пр. Ясна Огняновац. В кръглата маса се включиха хърватските гости Ксения Банович, Морена Желя Желе и журналистът Денис Дерк, издал наскоро книгата за Весна Парун “Когато една птица спре да обича“. От наша страна участваха доц. д-р Людмила Миндова от Института за балканистика, журналистът Кин Стоянов – син на Радой Ралин, съпругата на покойния Вели Чаушев – художничката Елена Карганова, и председателката на СБЖ Снежана Тодорова, която е живяла в Загреб като малка. Сред публиката също имаше известни имена като изкуствоведката доц. д-р Ружа Маринска, (за която това беше може би последната публична проява, защото докато подготвяхме тази публикация ни застигна скръбната вест за нейната кончина) литературоведа проф. Михаил Неделчев, поетесите Силвия Чолева и Александра Ивойлова, поетът и музикант Петър Чухов, както и вдовицата на литературния историк доц. д-р Вихрен Чернокожев – Росица Чернокожева. В негова памет тя дари на присъстващите екземпляри от книгата му „Просто живях… Литературна анкета с Радой Ралин“, в която се споменава и за творческото приятелство на сатирика с Весна Парун. Без да се афишира, в дъното на залата стоеше хърватската актриса Весна Томинац Матачич. Предишната вечер тя изнесе в Народния театър „Иван Вазов“ моноспектакъл по стихове на Весна Парун, който се ползва с голям интерес в родината й и в чужбина.

По време на кръглата маса звучаха популярни шансони от 60-те години в изпълнение на Емил Димитров и Маргрет Николова по текстове на хърватската поетеса. За тях тя получавала по 100 лева хонорар, което за времето било много пари. Това й позволявало да си плаща престоя в стая на осмия етаж на софийския хотел „Славянска беседа“. Ксения Банович, която е ходила в тази стая, изрази предположението, че там се е родило стихотворението „Прозорец на север, прозорец на юг“, което става текст на песен, изпята от Маргрет Николова.

Морена Желя Желе сподели, че за съжаление в Хърватия все още няма музей на Весна Парун. Имало планове такъв да се открие в загребския апартамент, където е живяла. Поетесата била и добра художничка и изографисала стените на дома си с фрески. Когато от държавата обаче й предложили да закупят апартамента и да го превърнат в неин музей, тя скъсала договора, тъй като в него се споменавало, че й предоставят правото да го ползва „пожизнено“. Вероятно тази формулировка й се е сторила неделикатна. След смъртта й жилището било закупено от частни лица, които боядисали стените. В музея „Пригорие“, намиращ в загребския квартал Сесвете, където е живяло семейството на Весна Парун по време на Втората световна война, обаче има доста експонати, свързани с нея. Морена Желя Желе покази снимка на куфар в любимия на поетесата кораловочервен цвят. Той бил подарен на музея от дъщерята на жена, купила този куфар от Весна. (на снимката вдясно)

Доц. Миндова разказа за своите проучвания в архива на Държавна сигурност за репресиите срещу Весна Парун. По случайност, тя започнала изследванията си на рождения ден на поетесата. Доц. Миндова сподели, че е установила кой от обкръжението на Весна Парун е писал доноси за нея, но отказа да го назове.

Денис Дерк спомена за още една случайност. Когато през 1962 г. хърватската поетеса идва за пръв път в София, от гарата тя се отправя директно към седалището на Съюза на българските писатели на ул. „Ангел Кънчев“ №5. То е на същата улица, където се намира къщата музей „Никола Вапцаров“. Дерк допълни, че веднъж го питали защо Весна Парун е отишла в България, но не могъл да отговори. По-късно обаче открил отговора, съпоставяйки фактите в своята новоизлязла книга. Оказва се, че Весна се е отправила към България, след като научила, че неин интимен приятел се е оженил в Париж. Очевидно, тръгвайки в обратната посока, тя е искала да заличи лошия спомен.

Кин Стоянов сподели, че когато бил дете, много посетители на бащиния му дом, включително и Весна Парун, му се радвали искрено. Като доказателство за това, той показа хърватски вестник от 1964 г., който намерил в семейния архив. Там е поместено интервю с Весна, в което тя говори за малкия „Кинчо“. На въпрос, коя е тая леля, той казал „Поетеса“.

Катя Зографова разказа, че малко след края на Втората световна война Радой Ралин прочел стихове на Весна Парун и бил запленен от тях. Заедно с Блага Димитрова и други български литератори той отишъл на международна бригада в Югославия през 1947 г. за построяването на жп линията Шамац-Сараево. Като разбрал, че хърватската поетеса също ще бъде там, решил да се срещне с нея. Оказало се обаче, че Весна се разболяла тежко и била настанена в болница в Сараево. Радой уговорил няколко свои сънародници да отидат да я посетят, но след като тръгнали, всички други намерили повод да се върнат. Сатирикът стигнал сам до болницата, където завитата с бели чаршафи поетеса му изнесла персонален рецитал. Тогава тя споделила, че първата й любов е български студент медик, който е живял у тах като квартирант. Може би този романтичен спомен я е накарал да се насочи точно към България, за да преодолее сполетялото я години по-късно любовно разочарование, и подсъзнателно се е надявала, че там ще обикне отново. И това се случва! Скоро тя е запленена от талантливия млад актьор Вели Чаушев. Свързва ги нежно приятелство, но най-вече духовно общуване, което обогатява творчески и двамата. Очевидно хърватската поетеса го поощрява да се заеме с писане и той успешно започва да се изявява като автор на детски книжки. Тя пък пише стихове, вдъхновени от любовта й към него.

Катя Зографова прочете стихотворение на Весна Парун в превод на покойния Ганчо Савов, в което се описва живописно Златоград – родното място на Вели Чаушев. Всъщност, това е дълбоко трагично стихотворение за майката на Вели, която, обработвайки тютюна – основен поминък в града, е просмукана от отровата му и я предава на малките си синове, докато ги кърми, затова те умират още като пеленачета. Оцелява единствено Вели, защото го кърми жена, която не е тютюноработничка. Вдовицата му Елена Карганова обаче поясни, че Весна никога не е ходила в Златоград, и е познавала града само от думите на Вели. Тя разказа и за неспоменавана досега своя среща с хърватската поетеса. Самият Вели й предложил да отидат само двете на опера. Весна вече е знаела, че в живота на нейния любим се е появила друга жена, и очевидно е проявила интерес каква е тя. Елена, която тогава е била студентка, не си спомня нищо за самата постановка, но изтъкна, че Весна се е държала много приятелски с нея и двете дълго си приказвали. По-късно поетесата казала на Вели: „Това е твоето момиче!“.

До края на живота си Вели, който почина през 2018 г., запазил добри чувства към Весна Парун. Той обаче така и не успял да отиде до Загреб, за да я види отново. По социалистическо време тя му е пращала покани да й гостува, но бюрократичната машина не се е задействала и срещата между двамата не се осъщестява. Любопитното е, че това не се случва и след демократичните промени в началото на 90-те на ХХ век. Актьорът се записал за пътуване до Хърватия заедно с трупата на Сатиричния театър, но някой го изместил.

По време на кръглата маса по молба на екипа ни бяха изпълнени произведения на Весна Парун в оригинал. Първо Ксения Банович прочете стихотворението „Човек“, а доц. Миндова продължи с прочитането на флорентински сонет на Весна.

На наш въпрос, защо не се заснеме игрален филм въз основа на богатия на събития живот на поетесата, хърватските гости споделиха радостна новина. Български писател вече изразил желанието да напише сценарий за такъв филм и дори за телевизионен сериал. По време на кръглата маса не бе уточнено за кого става дума. В своя статия във в. „Вечерни лист“ Денис Дерк обаче разкри, че става въпрос за писателя Емил Андреев. Той заявил, че иска да напише сценарий за българските години на Весна Парун, и че е събрал материал за два филма, но има нужда от хърватски партньори.

На снимката вляво е едно от таблата на експозицията за Весна Парун в къщата музей „Никола Вапцаров“. Безспорно, темата за Весна и Вели ще бъде един от акцентите в бъдещия филм за живота на поетесата в България. На снимката вдясно: вдовицата на Вели Чаушев – Елена Карганова (в средата), вдясно – Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти, вляво – Гергина Дворецка, председател на фондация „Европа и светът“.

Темата от кръглата маса имаше и друго продължение, за което писа Катя Зографова в социалните мрежи: „Прекрасните колеги и приятели от Хърватия подариха преди отпътуването си портрет на Весна Парун на управителите на хотел „Славянска беседа“ г-н Поцков и неговия племенник. Великата хърватска поетеса е отсядала често тук в началото на 60-те г., когато се влюбва в България. Роди се идеята на фасадата на „Славянска беседа“ да бъде поставена паметна плоча за видната гостенка, която се е чувствала у нас като в своя „прародина богомилска“. Ще работим за това с обич и отдаденост през новата 2023 г.!“.

И още една творческа идея: в студиото на предаването „Трамвай по желание“ по програма „Христо Ботев“ с водещ Емил Янев, Ксения Банович заявила, че ще напише книга за Весна и България, а след предаването с Катя Зографова решили да я напишат заедно – билингва на хърватски и български. Катя, чиито разходки по литературни маршрути са изключително популярни, е обещала да направи специална разходка за Весна и нейните софийски адреси.

Изложбата за Веста Парун в къща музей „Никола Вапцаров“ ще продължи до 15 май 2023 г. Всеки посетител ще получи безплатно каталога за нея и може да си закупи „Българската одисея на Весна Парун“.

На първата снимка от тази публикация отляво надясно са: Катя Зографова, Ксения Банович, доц.  д-р Людмила Миндова, Денис Дерк, Кин Стоянов, Снежана Тодорова 

Гергина и Владимир Дворецки

Още снимки от кръглата маса и изложбата за Весна Парун може да видите тук,

Източник: www.evropaworld.eu