Лекция на Н. Пр. Наташа Бергел за словенската културна дипломация
На снимката отляво надясно: д-р Александра Миланова, Н. Пр. Наташа Бергел, студентката от Софийския университет Мирела Йолова, Снежана Йовева-Димитрова
На 8 април 2025 г. в зала „Иван Гешов“ в сградата на БАН Н. Пр. Наташа Бергел, посланик на Словения у нас, изнесе лекция за словенската култура и културната дипломация. Събитието е в рамките на проекта на Института за балканистика с център по тракология при БАН „Културната дипломация на Балканите през ХХ и ХХI век“, който се осъществява с подкрепата на Министерство на културата и в институционално партньорство с Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Република България с директор Снежана Йовева-Димитрова.
Д-р Александра Миланова открива събитието
Срещата откри д-р Александра Миланова от Института за балканистика. Встъпителни думи произнесе Снежана Йовева-Димитрова, която подчерта значението на този проект и отбеляза отличното сътрудничество на ръководения от нея институт и Словенското посолство. Тя отбелязва, че през 2024 г. в галерия „Мисията“ към института беше открита изложбата „Мостове“ по повод отбелязването на 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република България и Република Словения.
Н. Пр. НаташаБергел онагледи лекцията си със снимки и видеа, беше донесла и няколко брошури, представящи Словения
В началото на лекцията си, която беше озаглавила „Словенската култура през моите очи: личен поглед към културната дипломация“, Н. Пр. Наташа Бергел уточни, че Словения е млада държава, защото съществува самостоятелно едва от 1991 г. Първо е била под властта на франките, след това – на Хабсбургите, после става част от Австро-Унгария, а след Първата световна война – на Югославия. Като народностно самосъзнание обаче словенците съществуват толкова дълго, колкото и българите. Очевидно като народност ги е съхранил езикът.
На екрана: портрет на Франце Прешерн
Посланичката се спря на някои особености на словенския език (например, двойственото число, което се е запазило от старобългарския, в който то се е използвало за двойни органи – очи, ръце и т. н.). Тя изтъкна ролята на личности, които са допринесли за утвърждаването му, като поета Франце Прешерн (1800-1849), доказал с личното си творчество, че това е език, на който може да се пише и поезия, защото дълго време словенците са писали стихове на немски.
Творчеството на Франце Прешерн е познато в България, най-вече благодарение на преводите на проф. Людмил Димитров.
Говори Н. Пр. Наташа Бергел, вдясно е студентката от Софийския университет Мирела Йолова, която съдейства на посланичката след спечелен конкурс на инициативата „Посланик за един ден“, поощряваща женското лидерство
Н. Пр. Наташа Бергел изброи и някои културни прояви у нас, организирани от посолството на Словения – концерти, гостувания на писатели като Драго Янчар, както и събития, в които то се е включвало, като проекта на Полския институт в София „Поезия в метрото“. През 2024 г. Словения беше представена със стихотворението „Приятелството “ от Тоне Паучек в превод на проф. Людмил Димитров.
Словенското стихотворение от проекта „Поезия в метрото“
Посолството поддържа постоянен контакт и с българското Министерство на културата. Н. Пр. Бергел наскоро се е срещнала с министър Мариан Бачев и са обсъдили бъдещи съвместни събития.
Акцент в лекцията беше поставен върху контактите с Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където има словенски кът. Предстои директорката на библиотеката, доц. Калина Иванова да посети Словения и да подпише меморандум за сътрудничество със Словенската национална библиотека, който ще спомогне още повече за книжовния обмен.
Посланичката отбеляза една прилика между обичаите на двата народа: нашенските кукери си имат словенски събратя – куренти, а фестивалът „Сурва“ в Перник е аналогичен с Фестивала на маскарадните игри „Курентованйе” в град Птуй.
Девическа формация „Евмолпея“ пред бюста на Антон Безеншек в Пловдив
В контекста на двустранните ни връзки Н. Пр. Бергел не можеше да не спомене и Антон Безеншек, словенски езиковед, публицист, учител и основоположник на българската стенография. В своята презентация тя показа снимка на паметника му в Пловдив, пред който Девическа формация „Евмолпея“ поднесе музикален поздрав по случай 170-годишнината от рождението му на 15 април 2024 г. Същият хор е пял и по време на визитата на високопоставена словенска делегация, водена от президентката на страната Наташа Пирц Мусар през февруари миналата година. Н. Пр. Наташа Бергел сподели, че когато президентката чула как момичетата от „Евмолпея“ я посрещат с изпълнение на песента „Словения, откъде е красотата ти?“ на словенски, тя се просълзила.
Любопитна история е свързана с друга снимка, която показа Н. Пр. Наташа Бергел. Тя е на словенската камбана от монумента „Камбаните“ в София (издигнат по повод детската асамблея „Знаме на мира“, която се провеждаше в България от 1979 до политическите промени през 1989 г.). Словенски гражданин сигнализирал в посолството, че посетил монумента и открил, че в него липсва словенска камбана. Посланичката взела присърце този пропуск, поръчала изработването на камбана в Пловдив и скоро тя била добавена към останалите. Словенският гражданин, който подал сигнала, бил поканен специално, за да я види. „Мислите, че беше доволен ли? – запита с усмивка Н. Пр. Бергел. – Не! Не му хареса, че камбаната е много малка.“
Презентацията завърши с напомнянето, че през 2025 г. словенският град Нова Горица и италианският Гориция са европейски столици на културата. Всъщност, градът е бил един, но в края на Втората световна война е разделен на две части от границата между Югославия и Италия. Днес, в рамките на Европейския съюз, реално двете части отново са обединени.
Н. Пр. Наташа Бергел
След лекцията посланичката отговори на въпроси на присъстващите. Журналистът Владимир Дворецки запита дали е известно в Словения да са намирани документи, написани на глаголица. Н. Пр. Наташа Бергел отговори, че не знае да има такива, но този въпрос даде повод на доц. д-р Людмила Миндова да припомни за словенски учени, които са отстоявали истината за старобългарския език и за българския принос в разпространението на писмеността. Такъв е езиковедът, Ватрослав Облак ( 1864-1896), който си отива много млад, но за краткия си живот допринася много за тази кауза. По препоръка на хърватския езиковед Ва̀трослав Ягич, един от най-изтъкнатите слависти от втората половина на XIX и началото на ХХ век, той идва в Македония, прави теренни проучвания и намира доказателства за използването на старобългарски език, основан на българските говори в Солун.
Говори доц. д-р Людмила Миндова
„Знаете много добре как руската имперска политика изкривява фактите и десетилетия наред истината се потулва, но така или иначе ние дължим на Словения много“ – каза доц. д-р Миндова и цитира словенската поговорка: „Ако умре езикът ми, умира и народът ми.“ Тя обърна внимание също, че българският език не пази двойственото число, за разлика от словенския. В това той е най-близо до старобългарския.
Н. Пр. Наташа Бергел изтъкна, че много словенски думи са същите като в българския, макар че понякога една и съща дума в двата езика има различно значение.
Снежана Йовева-Димитрова
Снежана Йовева-Димитрова допълни, че за запазени български думи в словенския и препратки към български диалекти свидетелрстват и проучванията на редица български диалектолози. Словения и България участват в Европейския лингвистичен атлас, който е солиден извор, защото е на високо академично равнище. Там има доказателства за запазване на старобългарска лексика в словенския език. Снежана Йовева-Димитрова поясни, че е била 6 месеца в Института за словенски език и е работила с професор Вера Смоле – една от най-известните словенски диалектоложки. Като директор на Държавния културен институт към Министъра на външните работи тя се поинтересува как се осъществява културната политика на Словения – очевидно чрез посолствата. Към кое министерство са единствените два словенски културни института зад граница – в Берлин и Виена? Нашите 11 културни института в чужбина са под шапката на Министерството на културата.
Посланичката отговори, че техните са едновременно към Министерството на външните работи и Министерството на културата. Директорите на институтите се избират на ротационен принцип ту от едното, ту от другото министерство за мандат от 5 години.
Обща снимка на част от участниците в срещата
По-късно, когато разговорът продължи в неформална обстановка на чаша словенско червено вино, осигурено от посолството, Н. Пр. Наташа Бергел сподели, че голямото й желание е словенският език да се изучава по-задълбочено в Софийския университет. Предвиждат се двуседмични стажове в Словения за български студенти слависти, като освен курсове по езика е включена и богата културна програма.
Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки
Подробен фоторепортаж от събитието може да видите на този линк: https://www.facebook.com/media/set/?vanity=gergina.dvoretzka&set=a.9115161248598997
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: www.evropaworld.eu