Отбелязахме Деня на словенската култура в Софийския университет

Публикувано:
17:38ч / 12.02.2024г
Брой прочитания:
343
Брой коментари:
0

На снимката: Говори Н. Пр. Наташа Бергел, вдясно са проф. Людмил Димитров, д-р Милен Малаков, Теодора Димова, Силвия Чолева, Ева Шпрагер

Празникът на словенската култура 8 февруари – денят, когато през 1849 г. големият словенски поет Франце Прешерн си отива от този свят – беше отбелязан в Конферентната зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Преводачът на Прешерн на български проф. Людмил Димитров пише за него, че „се е превърнал в неизменна част от националната идентичност на сънародниците си“. Организатори на събитието бяха Факултетът по славянски филологии и посолството на Република Словения в София. 

Н. Пр. Наташа Бергел

С приветствие към присъстващите се обърна на отличен български Н. Пр. Наташа Бергел, посланик на Словения у нас. Тя изрази радостта си, че в София се чества толкова важен за нейната страна празник като Деня на Прешерн и подчерта, че културните проекти ще бъдат акцент в нейната дейност като посланик. Н. Пр. Бергел използва случая, за да съобщи какви събития, свързани с двустранните ни отношения, предстоят. В края на този месец, на 26 февруари, президентът на Република Словения г-жа Наташа Пирц Мусар ще дойде на официално посещение в България и ще остане до 28 февруари. Тя ще посети паметника на Антон Безеншек (основоположникът на българската стенография), който се намира в Пловдив. През втората половина на март за първи път четири словенски университета ще се представят на изложението „Световно образование“ в София и в Пловдив. По отношение на словенския език посланичката отбеляза, че предстоят разговори с университетите във Велика Търново и в Пловдив, и тя се надява, че студентите от тези два университета ще могат да изучават словенски език и култура още през следващата учебна година, така както вече има такава възможност в София. Предстои участие на словенския писател Горан Войнович в Международния панаир на книгата в София. Неговите романи се превеждат редовно на български език.

„Факт е, че макар да имаме много общи неща, словенският и българският народ все още почти не се познават или не се познават достатъчно добре.  Искам да променя това и изброените проекти, както и днешното събитие преследват тази цел“ – каза в заключение Н. Пр. Наташа Бергел.

Проф. Людмил Димитров, който беше водещ на събитието, подчерта, че от славянските народи само ние и словенците имаме специален празник, на който честваме езика и културата си. За нас това е 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, а за словенците – Денят на Прешерн, 8 февруари.

Говори проф. Людмил Димитров, вляво е д-р Милен Малаков, вдясно: Теодора Димова, Силвия Чолева, Ева Шпрагер

В последвалия разговор за двустранните контакти в литературата, културата и изкуството взеха участие преподавателката по словенски език в СУ Ева Шпрагер, писателката Теодора Димова, журналистката, поетеса и издателка Силвия Чолева, гл. ас. д-р Милен Малаков от Югозападния университет, доскорошен лектор по български език в Люблянския университет. Проф. Людмил Димитров изрази съжалението си, че по уважителни причини отсъстват поетесата и преводачка на словенска поезия Людмила Миндова и поетът Румен Леонидов. За него проф. Димитров припомни, че два пъти е бил канен в Словения на литературен фестивал и втория път е бил там с преведена своя двуезична стихосбирка, която, по информация от словенското му издателство, е единственият сборник с поезия, който се е разпродал до последния екземпляр. Освен това Румен Леонидов получи много висока награда в Словения – „Кристалът на Виленица“, което е огромна чест, никой друг българин не е получавал това отличие.  

Представяйки писателката Теодора Димова, проф. Димитров отбеляза, че тя е гостувала няколко пъти в Словения на литературни фестивали. Книгата й „Майките“ бе издадена там в издателство „Модриан“ и постигна забележителен успех, разпродаде се за броени седмици.

Теодора Димова сподели впечатленията си от срещите със словенските читатели. Веднага си проличавало по въпросите им, че и те, и журналистите, са прочели книгата предварително. За отношението към писменото слово говори и фактът, че това е може би нацията с най-много писатели на глава от населението. „През годините на преход словенските писатели останаха в един съюз, не се разделиха, както у нас – отбеляза Теодора Димова. – Сигурно това не е било лесно за словенските писатели, но те са имали силата да преодолеят различията помежду си“. После тя се спря на приятното съвпадение, че по време на едно от гостуванията й в Словения проф. Людмил Димитров и съпругата му Людмила Малинова-Димитрова са работели по своята книга „Багряна и Словения“ (изд. „Факел“, 2013), която е написана с толкова любов. Усещането на Теодора Димова било, че духът на Багряна им подсказва на кои места, свързани с нейното пребиваване там, да потърсят следи от присъствието й. По онова време проф. Димитров водел лектората по български език в Люблянския университет. Студентите му го боготворели. Вдъхновени от него, искали да опознаят по-добре България, през ваканциите идвали у нас на екскурзия.  

По темата за лекторатите проф. Людмил Димитров подчерта: „Нямаме културни центрове на страните ни и лекторът става културният център, той представлява страната си“.

Преподавателката по словенски език в СУ Ева Шпрагер обърна внимание на тревожния факт, че в нито един от университетите ни нашите езици не се изучават самостоятелно, а само в контекста на другите славянски езици. Ако повече българи знаят словенски и повече словенци – български, културният обмен ще е много по-активен. Сега липсва информация за българските писатели. „Вече над 20 години съм тука и се надявам, че ще поправим това“, – каза тя.

Водещата на предаването „Артефир“ по програма „Христо Ботев“ на БНР Силвия Чолева разказа, че за първи път е била в Словения на фестивала на виното и поезията в село Медана. Тогава в България нямало все още нито един литературен фестивал. Има чудесни впечатления от словенците – хем сърдечни, хем не фамилиарни. Срещите с тях дали определена посока в живота й: „Когато направихме издателство за поезия ДА, започнахме да издаваме доста автори от Балканите. С преводачката Людмила Миндова успяхме да издадем три книги на словенски поети: Алеш Дебеляк, Томаш Шаламун, Йосип Ости – и тримата, за съжаление, починаха. Алеш Дебеляк все пак успя да дойде в България. Йосип Ости също идва тук два пъти. Негови книги са излизали и в други издателства, но ние издадохме „Нощта на влюбените“. „Мисля, че тези трима автори достатъчно показват богатството на словенската поезия, нейното разнообразие“ – допълни Силвия Чолева. Тя отбеляза и факта, че българската литература също е все по-позната в Словения. Там са издадени два тома антология на българската литература – от учениците на Кирил и Методий до съвременни автори. „Смятам, че богатството на една нация са не само авторите, но и преводачите“, – каза в заключение тя.  

Изказване направи и д-р Милен Малаков, който допреди две години е водил лектората по български в Люблянския университет: „Аз съм от първия випуск, който започна да учи малко по-сериозно словенски език не само като лекторат, като специалност, макар и втора. Тогава не познавахме Словения, за нас Словения беше Ева Шпрагер, тя запали словенството у мен, и това предопредели живота ми професионално, а и лично. Когато отидох за първи път в Словения като студент, се убедих, че и там ситуацията не е много по-различна – почти нищо не знаеха за нас. Участвах в обновяването на прекрасен средновековен замък. Един от словенските студенти веднъж нарисува на пясъка очертанията на Югославия, тяхната някогашна родина – все още бяха пресни спомените за нея. Аз пък очертах България на източната граница с Югославия. Това ги шокира. Те нямаха идея, че там е България. Представяха си я някъде в Кавказ, а един словенец каза: „Ама ние сме били съседи с вас!“ А те нямаха никаква идея. Така беше и при нас. При следващите ми отивания в Словения с облекчение забелязвам голямата промяна. Бях свидетел на огромни опашки за прожекцията на български филм, за спектакъл на български балет. Мисля, че в основата на това стоят двата лектората по езиците в София и в Любляна“.

Д-р Малаков също изтъкна огромния интерес, с който се е ползвал лекторатът по български на неговия предшественик в Люблянския университет, проф. Людмил Димитров, чиито студенти са били близо 120!  Той разказа за едно литературно четене пред студенти, когато те са чули превод на български на проф. Димитров на стихове от Франце Прешерн и обичайното жужене в аудиторията замряло. Словенците, които обичат своя голям поет още от деца и преживяват творчеството му много лично, го припознали в българския му превод!

За удоволствие на присъстващите, на няколко пъти по време на литературното събитие проф. Людмил Димитров чете свои преводи на стихове от Прешерн.

Проф. Людмил Димитров

Като човек живял 10 години в Словения – бил е там лектор по български език два 5-годишни мандата, проф. Димитров е успял да улови някои особености на словенския национален характер. Интересен беше паралелът, който направи с нашата народопсихология: 

„Нашите негативни стереотипи са два: Бай Ганьо и „криворазбраната цивилизация“ – всичко ново, което идва у нас, не идва в правилния си вид, а изопачено. Ако не ни отърва – ще го отхвърлим, или пък ще го побългарим, но така, че то вече няма да прилича на себе си. При словенците негативните стереотипи са: страхът от асимилация и другият стереотип е едно заглавие от техния класик Иван Цанкар „Слуги“ – винаги най-богатата, най-способната част от империята, но винаги провинция. А днес голямата разлика между нас и тях е, че те се заявяват чрез културата си. Те са по-затворени от нас. Ние сме арабии, с отворени обятия, продавачките веднага ви говорят на ти, има едно усещане за семейство, а след като се обърнете, може да ви забият нож в гърба. Там е друго. Там хората са притеснени, не се откриват лесно, докато не спечелиш доверието им, и веднъж, ако те допуснат до себе си, е завинаги. В културата обаче всичко, което имат да си кажат, е едно към едно. Такова саморазкриване, такъв публичен катарзис можеш да преживееш, например, на едно тяхно театрално представление, където нищо не е спестено, където е показано всичко, което им тежи. Те са избрали този начин на общуване. За разлика от нашия театър, където всички важни проблеми се заобикалят като ски слалом и никога не говорим директно за онова, което имаме да си кажем“, – е мнението на проф. Людмил Димитров.

Вълнуващ момент от честването на Деня на Прешерн беше писмото на поетесата и преводачка Людмила Миндова, която не успя да присъства лично. Прочете го д-р Милен Малаков. Това е едно искрено признание в любов към Словения и нейната литература. Людмила Миндова я нарича свое вдъхновение и заявява, че е станала поетеса, заради възхищението си от словенската поезия. Сърдечната й благодарност е и към преподавателката по словенски Ева Шпрагер, която чувства като своя скъпа приятелка.  

Говори Карамфил Матев

Председателят на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори Карамфил Матев разказа за словенеца Антон Безеншек, основоположникът на българската стенография, и за проявите, които Сдружението е посветило на неговата памет, както и какво предстои за отдаване на почит към неговата дело.

Срещата завърши на чаша вино. За наша радост, имахме възможност да си купим сборника с поезия на Франце Прешерн на български, както и кигата на младата писателка Аня Мугерли „Пчелно семейство“, и двете издадени от „+Колибри“ в превод на проф. Людмил Димитров.

Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки

Подробен фоторепортаж от събитието може да видите тук.

Разговорът на Силвия Чолева с проф. Людмил Димитров за Деня на словенската култура в „Артефир“ по програма „Христо Ботев“ на БНР може да чуете тук.

Източник: www.evropaworld.eu