Литературна вечер под надслов „Сън за щастие“ събра почитатели на Пенчо Славейков
Стилна литературна вечер под надслов „Сън за щастие“ се състоя на 24 април в столичната къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“. Повод за тази среща на почитатели и изследователи на поетичния гений на Пенчо Славейков бе 159-ият му рожден ден. Надсловът бе заглавието на втората му стихосбирка, която съдържа 93 лирически миниатюри, отразяващи съзерцателния му мироглед. Както стана ясно, в къщата музей се съхраняват сто илюстрации към този сборник, дело на известния художник Харалампи Тачев, които са били част от неосъществен издателски проект и все още не са видели бял свят. Друго ценно издание, което излезе от печат неотдавна, бе представено по време на литературната вечер. Това е новият, пети том на събраните съчинения на Пенчо Славейков, озаглавен „От Лайпциг до Брунате“, чийто съставител и редактор е литературният изследовател Катя Кузмова-Зографова.
Вечерта беше открита от заместник – директора на Националния литературен музей (НЛМ) в София – Соня Кирицова и уредничката на музея Радослава Манова. Актьорът Стоян Чобанов прочете две писма на Пенчо Славейков до неговата муза Мара Белчева, разкриващи впечатленията му от Лувъра и по-специално от съхранявания там бюст на Омир. Тези писма са сред стотиците ценни документи, издирени, публикувани и коментирани от Катя Зографова в новоизлезлия пети том на събраните му съчинения. След проникновеното изпълнение на Стоян Чобанов, уредничката на къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови“ Радослава Манова прочете миниатюри от „Сън за щастие“.
Доц. д-р Емил Димитров от Института за литература на БАН се концентрира в изказването си върху антологията-мистификация на Пенчо Славейков „На острова на блажените“. Според него в образа на Стамен Росита поетът е описал себе си. Едно от доказателствата е, че в частта от „На острова на блажените“, приписана на този измислен автор, едно от стихотворенията е озаглавено „27 априли 1866“ – рождената дата на самия Пенчо Славейков. Доц. Димитров разказа за тежките моменти в края на живота на поета, изживени около последния му рожден ден.
Интересни находки в книгата „От Лайпциг до Брунате“ изтъкна докторът по литературознание Евелина Белчева. Тя се спря на темата за картичките, които навремето често са били разменяни между хората на перото, като обърна внимание, че са подбирали изображенията на изпратените от тях картички така, че да са в тон с изписаното на гърба им послание. Според Евелина Белчева, публикуваната от Катя Зографова кореспонденция между Пенчо Славейков и Екатерина Каравелова хвърля нова светлина върху драмата на майката на Лора.

Говори проф. Милена Кирова, вляво е уредничката на къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови“ Радослава Манова
Проф. Милена Кирова подчерта достойнствата на изданието и изрази възхищението си от всеотдайния труд, положен от съставителката Катя Зографова, довел до забележителен резултат. Тя изтъкна, че този дебел том хвърля светлина и върху начина на общуване, характерен за нашите интелектуалци от края на XIX и началото на XX век, за които не е било необичайно да пишат по няколко писма на ден на свои приятели. Подобен вид комуникация бил неразбираем за студентите на проф. Кирова. Университетската преподавателка изрази съжалението си, че от днешните ни творци няма да остане такова богато писмовно наследство, което да дава възможност за бъдещи анализи.
Емоционално и, както винаги, увлекателно Катя Зографова говори за работата си по изданието, което е подготвила в творчески тандем със съпруга си Константин Зографов. Тя сподели с публиката любопитни моменти от одисеята при създаването на петия том от събраните съчинения на Пенчо Славейков като разкри, че първоначално е трябвало съставител на този научен труд да бъде историкът Цочо Билярски но той благородно й е отстъпил тази престижна задача. В продължение на три години на Катя Зографова се е налагало да съчетава работата си като уредник на дома музей на Никола Вапцаров в София с изследователската си дейност по петия том на съчиненията на Пенчо Славейков и да довършва възложената й работа по хрониките на Вазовия род.
Катя Зографова обърна внимание и на интересната сценография на литературната вечер – висящи от тавана цветни репродукции от пощенски картички, изпратени или получени от Пенчо Славейков. Те са поместени в съставения от нея пети том на събраните му съчинения, но в по-малък размер и в чернобял вариант. Литературната изследователка отново напомни, че в края на XIX и началото на XX век на мода сред българските интелектуалци e картичкофилството.

Говори Константин Зографов
Константин Зографов сподели, че, виждайки как изглеждат пощенските картички в оригиналните им цветове, съжалява, че в изданието те са само черно-бели и в малък размер. Предвижда в бъдеще да бъдат показани в цялата им красота, вероятно в галерия онлайн. Двамата с Катя Зографова се извиниха за неволно допуснатите печатни грешки и обеща те да бъдат коригирани при евентуална допечатка, или поне да бъде добавено листче с корекции.
Част от екипа на сайта ни има скромно участие в подготовката на изданието – Гергина Дворецка преведе от френски писмото от сина на Адам Мицкевич Ладислас до Пенчо Славейков от 8 февруари 1899 г., в което го моли да му изпрати броя от списание „Мисъл“ със статията на Пенчо за баща му. По време на представянето Катя любезно припомни този принос. Самото писмо може да се нарече нейна находка, защото беше престояло незабелязано в архивите 124 г. след написването му и преди нея никой не му е обърнал внимание. Дори погрешно е било архивирано като писмо от „брата на Мицкевич“, а то е всъщност от сина му.

Катя Зографова, СоняКирицова, РадославаМанова пред картината на проф. Никола Михайлов „Гюргя самовила“
В края на литературната вечер посетителите на къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови“ имаха възможност да получат автограф от Катя Зографова и да разгледат новата временна експозиция. Голям интерес предизвика наскоро реставрираната картина „Гюргя самовила“ на проф. Никола Михайлов – известен наш художник, прекарал по-голямата част от живота си в Германия. Тази негова творба е била любима на Пенчо Славейков.
Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки
Фоторепортажа ни от литературната вечер може да видите на този линк: https://www.facebook.com/media/set/, а за неофициалнта част от вечерта – тук: https://www.facebook.com/media/set/
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: www.evropaworld.eu