Началото на седмицата е, а вече чакам с нетърпение четвъртъчния обзор на Георги Цанков за новоизлезли книги. По същия начин, сигурна съм, го очакват и всички книголюбци, за които тези обзори се превърнаха в желано четиво през последната година. Да, изминала е една година, откакто той започна да споделя във Фейсбук пространните си литературни наблюдения! Каза ми наскоро, че е започнал към средата на юни 2020 г., а аз имах чувството, че това е станало преди години – дотолкова ги приемам вече като част от всекидневието си.

Имам щастието да познавам отдавна уважавания литературен критик, доктор в Института за литература при БАН, доцент Георги Цанков и знам, че той ще приеме оттук-нататък в моя текст да го наричам на моменти Жоро, както го знаят приятелите му. Самият той обича да скъсява дистанцията с авторите, за които пише, запазвайки цялото си уважение към тях. Анализите му не са литературна критика от позицията на раздаващ безпрекословни оценки авторитет, а текстове на човек, обичащ книгите и техните автори, който държи да сподели мнението си за тях.

Реално той създава един нов жанр – бих го нарекла литературно-критическа изповед. В тази изповед по уникален начин се преплитат лични преживявания от делника на критика с преживяванията, породени от книгите, които чете. Той няма да се поколебае да разкаже как, докато е пишел поредния си обзор, спиране на тока е блокирало компютъра му и написаното е изчезнало почти безследно, поради което е трябвало да го започне отначало. Случвало се е в своите литературно-критически изповеди да не скрива и душевната си болка от сблъсъка с пошлото в живота, нямащо общо с книгите, но точно книгите му помагат да надмогне болезнения досег с бедните духом.

Пределно откровен и изключително добронамерен е Георги Цанков в своите четвъртъчни обзори. Имам чувството, че избягва да пише за книги, които не харесва. За него най-важна е насладата от четенето и той предпочита да споделя на кои четива се е насладил, а не в кои е открил недостатъци. Разбира се, споделя и свои критични наблюдения, но позитивното в анализите му преобладава. Искрено е убеден, че в България има много на брой талантливи хора и чувства като свой морален дълг да привлече публичното внимание върху таланта им.

Друга особеност на обзорите му е, че той не се спира само на новоизлязлата книга от даден автор, а я поставя в контекста на издаденото от него до този момент, случва се добавя спомени от лични срещи и разговори, за да очертае по-цялостно творческия му портрет. Често прави паралели между български и световноизвестни писатели и поети, подсказвайки, че нашата литература не бива да се свени от сравнения с всепризнати имена.

Надявам се, всички си дават сметка колко богата книжовна и обща култура изискват тези четвъртъчни обзори и какъв колосален труд е вложен в тях. От написаното си личи, че произведенията, за които става дума, са прочетени от кора до кора, а нерядко са препрочитани многократно. Преди дни Жоро сподели с мен, че на масата му вкъщи има над сто книги! Не е лесно да се направи подборката сред тях. Не е лесна и задачата, която критикът сам си е поставил: да групира книгите по някакъв признак, за да не се превърне анализът им в хаотично нахвърляни наброски, какъвто риск крие включването на повече заглавия. Нужна е система в представянето им.

Затова са толкова четивни литературните четвъртъци! Бих ги сравнила със струите на голяма чешма край широк друм, които се леят щедро и приканват всеки да отпие. Пътниците спират, запленени от кристалната вода, и потапят жадни устни в нея… Такъв е ефектът от текстовете на Жоро, споделяни в социалните мрежи – даже и неизкушените от литературата може да се загледат в тях и да усетят, че са били жадни за книги, но досега не са го осъзнавали! А за хората на словото свежите струи на тези текстове са като ориентир в световния книжовен океан. Истински литературен Гълфстрийм!

Чест е за всеки автор, преводач, издател да попадне в четвъртъчните обзори на Георги Цанков. И аз съм имала тази чест. Затова няма да се учудя, ако сега някой се подсмихне многозначително: „Ами да, Mutual Admiration Society! Хвалят се взаимно!“ Поемам риска от такива подхвърляния, защото си мисля, че така както Жоро всеотдайно пише за толкова много хора, редно е някой да напише повече и за самия него. Иначе под публикациите му във Фейсбук винаги има искрени възторжени коментари. Това му е наградата! Тук съвсем уместно е да се перифразира всеизвестната Ботева фраза: „стига му тая награда!“, защото целият неимоверен труд по четвъртъчни обзори е напълно безвъзмезден! Никакъв хонорар не получава критикът за тях. Прави ги по собствено желание и от цялото си сърце.

Да се изненадваме ли, че независимо от своята безкористност, тези текстове предизвикват у някого неприязън? Случвало се е да бъдат атакувани със злостни реплики, случвало се е и да бъдат заличавани от Фейсбук и после пак възстановявани. Дори при най-добри намерения не може да се угоди на всеки, а пък ако се намеси и честолюбието: „Този пък да не се мисли за по-начетен и по-интелигентен от мен!“, ясно е какво може да последва.

Важното е, че Жоро устоява и продължава напред! Все си спомням как го видях веднъж пред Книжната борса с голям найлонов плик, претъпкан с книги – всяка седмица той отнася такъв плик в дома си, за да подготвя своите литературни четвъртъци. Толкова скромност и благост се излъчваше от него, че ми се привидя като книжовник от минали времена.

Какво богатство е, че в наши дни имаме книжовници като литературния критик Георги Цанков!

 

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu