Придобивките ми от Пролетния базар на книгата 2021
Пролетният базар на книгата пред НДК приключи преди седмица, но за мен сега започва съществената му част, защото една след друга ще чета книгите, с които се сдобих на него. Първо разлистих всяка от тях, за да ги „дегустирам“. От това първо дегустиране зависи в какъв ред ще им се насладя изцяло.
Отсега знам, че в началото на юли ще потъна в „Хроники на Вазовия род“ (изд. „Захарий Стоянов“) от литературната историчка и писателка Катя Зографова, чието сладкодумие много ценя. Ще ги чета в летните горещини на сянка под вишневото дърво в двора на старата ни къща в центъра на София, защото тя е строена по времето, когато Вазов е бил един от големите стожери в столичния културен живот. След това ще премина през историите на жълтите павета в „Бохемска София“ (изд. Orange Books) и „Библия за прелюбодейци“ от Анна Боянова („Издателско ателие Аб“).
Предвиждам съвсем скоро да се отдам на съспенса в новия роман „Мъст“ от все по-популярния млад писател Емил Минчев, който събираше рояци млади почитатели около щанда на издателство Vision Books на Базара. Чакам с нетърпание поредната среща с колоритния му герой, частния детектив Бънк Ромеро. Не бих се учудила един ден той е равен по слава на Шерлок Холмс, Еркюл Поаро или Мегре.
„Истории със силата на прегръдка“ от Красимир Проданов (изд. „КВЦ“) си бях купила още преди няколко месеца и не пропуснах веднага да зарадвам сърцето си с малките му поетични късчета от всекидневието, които той превръща в блестящи словесни зрънца. Те притежават магическата сила да сгряват и наистина имат силата на прегръдка. На Пролетния базар успях да получа автограф от Краси на щанда на издателства „Персей“ и „Изида“.
Романа „Сърца от стомана“ на друга млада литературна надежда, Бранимир Събев (изд. Ерго“), също имах от по-рано, но ще го спомена тук, защото авторът присъстваше и на този Базар на книгата и се убедих, че и той, и книгата му продължават да привличат като магнит читателите.
Нямам търпение да изчета „Светът от вчера – Спомени на един европеец“ от Стефан Цвайг в превод на Даря Хараланова (изд. „Аквариус“). По време на Базара лично чух оценката на читатели, които дойдоха на щанда на издателството, за да намерят „по-добрия превод“ на тази книга на български, както му се носела славата. Даря е изключително скромен и деликатен човек и доста се притесни от тази оценка, но аз се доверявам на читателите. Още повече, че знам каква е Даря като преводач. Радвам се на подаръка й – много стилното издание „Преходности“ с нейни преводи на избрани стихотворения от германската писателка и поетеса Елизабет Борхерс (изд. „Аквариус“).
Междувременно съм омагьосана от книгата на Ева Кралева-Бахран „Момичето с цигулката“ (изд. „Знаци“), в която тя разказва за живота си на цигуларка в Германия. И не само за това. Освен усет към музиката, авторката има и истинска писателска дарба. Не бих повярвала, че това е едва втората й книга. Умее да пише увлекателно и с лекота изгражда майсторски композицията на текста. Непременно ще споделя отделно впечатленията си от цялата книга.
Ще ми бъде интересно и да се позабавлявам с четирите сатирични пиеси на Атанас Арнаудов от сборника му „Бермуда“ (изд. „Знаци“). Отсега знам, че пиесите ще са смешно-тъжни, но такъв е хуморът по нашите географски ширини.
Поезия чета по всяко време и сега оглеждам с удоволствие запасите си от Базара. Радвам се, че от щанда на издателство за поезия „Да“ си купих новата стихосрка на Цочо Бояджиев „Кухата сърцевина на живота“. Почитателка съм на поетичния му талант още от студентските ни години, когато заедно членувахме в Кабинета на младите писатели студенти „Д.Дебелянов“ (Цочо май гледа с лека ирония на това помпозно название, както и аз, но Кабинетът навремето беше хубаво място за общуване между млади пишещи). Днес той е уважаван професор, но след дълга пауза отново се върна към поеията и отново е блестящ. Такъв е и като преводач. На щанда на „Да“ почитателите му можеха да си купят и сборника със съвременна португалска поезия „В тъжните дни не говорим за птици“ в негов превод заедно с Мария Георгиева. Доволна съм, че от същия щанд се сдобих и с „Писмо през април“ – стихове от Ингер Кристенсен в превод от датски на Росица Цветанова, чиито успешни изяви на преводаческото поприще следя от години.
От щанда на „Ерго“ си взех „Увлечения“, последната книжка със стихотворения на друг мой познат от младостта ми, Велизар Николов, който ни напусна през 2018 г. Заслужава си да се припомнят стиховете му – на моменти игриви, но и горчиви, а понякога – сладко усмихнати. Истински мъдрец с детска душа! Помъдряла и узряла усетих и поезията на Димана Иванова в „Розово слънце“, също издание на „Ерго“. Поетесата, която наскоро осъществи мечтата си да стане майка, преживява истински разцвет и като автор. Все по-ярко изкристализира талантът й!
За десерт си оставям стихосбирките, които си купих от щанда на „Библиотека България“. „Шест етажа без асансьор“ на Маргарита Петкова – яркото цвете в градината на българската поезия, което все цъфти и не прецъфтява, истинско доказателство, че пред голямата дарба житейските сезони са безсилни, тя винаги и в стихията на пролетта! Вълнуваща и нежна е поетесата Ива Спиридонова в „От мен до другото безсмъртие“, а „Приказка само за теб“ от Симеон Аспарухов ме заинтригува с успешните си поетични експерименти и най-вече с това, че не са самоцелни. В стихосбирката на Гергана Златкова „Из пътни бележки в търсене на обетованата земя“ откривам оригинална сплав от експериментаторство и усещане за древност.
Както става ясно, придобивките ми са предимно от щандове на по-малки издателства. Този път те бяха с предимство за мен.
След Пролетния базар на книгата ми предстои едно много хубаво читателско лято, живот и здраве!
Гергина Дворецка
Източник: www.evropaworld.eu