Мариза Декастро по повод 10 години гръцко литературно списание „Анагностис“

Публикувано:
09:08ч / 25.07.2022г
Брой прочитания:
188
Брой коментари:
0

Мариза Декастро е родена през 1953 г. в Атина. От 1973 до 1982 г. е живяла в Париж, където следва педагогика и литература за деца и юноши в Сорбоната. Завръщайки се в Гърция, преподава история и литература в системата на частното образование. Авторка е на познавателни книги за деца за история и изкуство, превежда литература за деца и юноши. От 1998 г. се занимава с критика на детско-юношеска литература. Има многобройни публикации в атинския всекидневен и литературен печат (вестник „Вима“, литературните издания „Ithaca,“ Диавазо“, Book Press, „Анагностис“). Член е на управителния съвет на Съюза на гръцките писатели и на IBBY-Кръжец на гръцката детска книга.

През 2006 г. е отличена с Държавна награда за познавателна книга, за написаната в съавторство с археолога Панос Валаванис „Малки истории от музея“ През 2012 г. получава Наградата за познавателна книга „Вито Ангелопулу“ за книгата „Обхождайки византийската епоха“. През 2014 г. е отличена от Асоциацията на гръцките преводачи с Награда за превод на юношеска книга за изданието със заглавие „Чудо“. Удостоена е с Държавната награда за литература за 2019 г. за книгата й „2651 дни диктатура, 21 април 1967 – 24 юли 1974″ в категорията Книги даваща знания на деца.

Нейни книги са включени в каталога White Ravens 2017 и 2018 на Библиотеката за юношеската литература в Мюнхен.

Други заглавия излезли изпод перото й са „Археология, пътуване в миналото. Пътеводител за деца“ (1988),Византийско изкуство за деца“ (1990), „Народно изкуство за деца(1994), „Какво и как се случва в праисторията(2013), „Константинопол 1453“ (2017).

През 2021 г., когато бе чествана 200-годишнинита на Гръцката революция, Мариза Декастро издаде книгата „24 картини от Революцията от 1821 – Макриянис & Димитриос Зографос: Един поборник и един художник“. Генералът от гръцките национално-освободителна борба Йоанис Макриянис, самоук образовал се, научил се да пише след техния успешен завършек, възлага на народния зограф Димитриос Зографос да направи рисувана възстановка на битките и други събития от борбата за независимост от Османската империя, в които първият има водеща роля. Тези общо 25 сцени, които Макриянис нарича изображения или „кадро“ водят нишката на повествованието на Декастро.

В броя си от 8 юли литературното списание „Анагностис“ (гр.: „Читател“) отбелязва десетата годишнина от своето създаване. По този повод хора, свързани със списанието, са поканени да споделят мисли за четенето, а към текста да приложат и своя снимка, когато са били на 10 години – закачка с годишнината на „Анагностис“. Като член на редколегията Мариза Декастро се връща към годините на омагьосващия първи досег с книгите, превърнали едно дете в заклет читател и уважаван автор. „Доживотната й присъда“ да служи на книгите е проследена през личния й път и преживяно.

Портрет на десетгодишната Мариза Декастро (1958) от художника и график Валиас Семердзис (Ксраснодар, 1911 – Атина, 1983). През първите години от творческия му път (1935-1940) рисува предимно пейзажи, в които прозират влияния на неговия учител, известния художник Костас Партенис. Рисуваните от Семердзис портрети също са в идеалистична тоналност, като открояват и уменията му да „разчита“ човешката душа.

Десет години списание „Анагностис“: Детето ми, за какво ти е притрябвало всичко това?“

Когато бях десетгодишна, книгите ми подредени в редица не заемаха повече от петдесет сантиметра. Поредица от списанието „Духовно формиране на детето“, седмичното илюстровано списание „Малкият герой“ и „Илюстрована класика за деца“ не се броят за книги.

Дори не знаех какво представлява мебелта наречена библиотечен шкаф. Върху двете лавици на шкаф с витрина пълна с безделушки всекидневно бършехме праха от подредената в него „Енциклопедия на жената“, купена от един– както научих по-късно – известен в левите среди пласьор; стари книги на дядо ми – две на Пуквил[1], една Sacra Biblia, два речника с огромни размери полегнали странично до тънка книжка за народна медицина, която за жалост бе изхвърлена на боклука от домашната помощница. Общо десетина книги.

Подразбира се, че в училище нямаше кой знае какво книжовно изобилие. Когато в часовете станеше дума за просветителите на гръцкия род, изваждах от витрината ръкописната „География“ на Атанасиос Псалидас[2], „илюстрована“ с рисунките на немирния ми баща, и я занасях гордо в класната стая. По-късно търговският ми нюх отведе Псалидас в Атинската академия. Купиха го за 11 000 драхми, за да заеме място в книгохранилището на тази научна институция. Бяхме ощастливени – и той, и аз.

По малко оттук-оттам започнаха да се събират Жюл Верн, Алкот, Кронин, Пърл Бък. „Хайди“ и Полиана[3] бяха придобити неотдавна, вървяха като притурки към неделните вестници.

В гимназията Матеос Мундес[4] се отнасяше с безразличие към материала по вероучение и беше решил, че повече си заслужава да наблегне на литературата. Така научих за Поколението на трийсетте години, от поредицата на издателство „Естия“. В „Избрани текстове“ на обаятелния Филипос Влахос[5] и в мансардата на улица „Мавромихали“ открих Янис Скарибас[6], Андреас Каркавицас[7], Йоргос Теотокас[8], Бертолд Брехт, Петрос Маркарис[9].

В крайна сметка у мен се загнезди червейчето на четенето.

Реших, че новите ми духовни търсения трябва да бъдат подслонени. Баща и дъщеря отидохме в квартална мебелна работилница, за да поръчаме два библиотечни шкафа от шпертплат, черни на цвят. С шкафчета и чекмеджета, където да подреждам програми от театрални спектакли, афиши от Атинския фестивал, списания, папки с изрезки от културните страници на вестниците. С течение на времето към изрезките от вестник „Неа“ се прибавиха и такива от „Вима“, понеже бяха годините на режима на полковниците и събирахме всичко, което ни изглеждаше антихунтаджийско. Както и пакети хартия, които купувах от Дионисопулос на площад „Клафтмонос“. Неизвестно защо ли ми е трябвала толкова хартия!

Въодушевена, поместих черните ми придобивки в стаята си и започнах да купувам книги на всякаква тематика, от книжарница „Хинтерланд“ на Манос Мосхонас, на улица „Солонос“, препоръчани от начетени приятели.

Планът беше да набера базисна библиотека с от всичко по малко.

Сега, от днешна гледна точка, пост фактум си мисля, че не беше лоша идея. Ако библиотеката беше останала такава каквато беше, всеки би разбрал какви са-били читателските интереси през седемдесетте години.

В началото на осемдесетте, PUF, Maspero, Gallimard, Pleiade се преселиха в Атина, съединиха се с други по повод брак, а по-късно се преместиха поради развод.

Сега положението изглежда по следния начин: книги и библиотеки се множат. От саморъчно изработените етажерки – стъпили върху тухли плоскости – стигнах до дървени или метални, които издържат тежестта на подредените по категории книги. От време на време някои от тях се появяват на някое различно място, според вдъхновението ми.

 

[1] Франсоа дьо Пуквил (1770 – 1838). Член на Комитета по науките и изкуствата, който придружава Наполеон Бонапарт при експедицията му в Египет. Познанията му за Ориента и знаенето на местните езици правят от Пуквил идеален дипломатически агент и през 1806 г. е изпратен като консул в двора наАли паша в Янина, където остава до 1814. По време на престоя си в Гърция написва книгите „Пътешествие в Гърция“ (Voyage de la Grèce), 6 тома, 1820, 1822 и 1826) и „История на гръцкото възраждане“ (Histoire de la régénération des Grecs, 1824) – бел.прев.

[2] Атанасиос Псалидас (1767 – 1829) – гръцки книжовник, писател и учител, една от водещите фигури на гръцкото Просвещение – бел.прев.

[3]„Полиана“ (Pollyanna), книга за деца от Елинор Портър, издадена през 1913 г. – бел. прев.

[4] Матеос Мундес (1935 -2000). Завършил богословие, работил в системата на частното образование. Автор на стихосбирки и образователни предавания, член-основател на Съюза на гръцките писатели и на Дружеството за новогръцки проучвания, сътрудничил активно в литературния печат – бел.прев.

[5] Филипос Влахос (1939-1989) – гръцки издател и печатар. През 1969 г. основава атинското издателство „Кимена“, от което излизат книги на редица гръцки и чуждестранни автори като споменатите в текста, както и поезия на Кики Димула, Милтос Сахгурис, проза на Арис Александру и др. Ог 1981 до 1989 г. е сътрудник на Трета програма на Националното радио. Оставил дълбока диря в гръцкия интелектуален живот с естетическото качество на печатарското си дело, с идеите и ценностите си – бел. прев.

[6] Янис Скарибас (18931984) – гръцки литератор, критик, драматург с впечатляващо по обем и разнообразие творчество белязано от острото противопоставяне на авторът срещу установените житейски ценности, както и тези на буржоазната култура. Въвежда сюрреалистични елементи в гръцката проза. Смятан за един от авангардните автори в гръцката литература – бел. прев.

[7] Андреас Каркавицас (18651922) – гръцки писател, един от тримата най-видни представители на нравоучителния роман, заедно с Александрос Пападиамандис и Йоргос Визиинос. Основен изразител на течението на натурализма в новогръцката литература – бел-прев.

[8] Йоргос Теотокас (1905 – 1966) – гръцки литератор и адвокат. Един от най-забележителните представители и водещи интелектуалци от т.нар. Поколение на трийсетте години – бел. прев.

[9] Петрос Маркарис (роден в Истанбул през 1937 г.) – гръцки писател, автор на криминални романи. Също автор на сценарии за киното и театъра, превежда от турски и германски – бел. прев.

 

Превод от гръцки: Здравка Михайлова, Атина

 

 

 

Източник: www.evropaworld.eu