Вече е известно кои получиха награди „Перото“ 2023. Основната констатация на журито е, че през тази година бяха публикувани много книги, които заслужават да бъдат отличени, и подборът на лауреатите е бил доста трудна задача. Ще припомним имената им по реда, по който бяха обявени от директора на Националния център за книгата Светлозар Желев:

За детска литература

Иванка Могилска за „Шарени сапунени балони”, художник: Елена Василева –– изд. „Жанет 45“

За дебют

Велимир Макавеев за „Сънища в градината” – изд. „АРС“

За поезия

Виолета Кунева за „Кучето на Персефона” – „Жанет 45“

За проза

Палми Ранчев за „Хаосът в играта на джаги” – „изд. Жанет 45“

За превод от български на чужд език:

Марко Видал за превода на испански език на „Нова социална поезия.Антология” и за сайта за поезия „La Tortuga Bulgara”

Георги Господинов получи Голямата награда за цялостен принос към българския литературен контекст, както и за тазгодишната награда Международен Букър за романа „Времеубежище“, преведен от Анджела Родел. Това отличие се определя от ръководството на НДК, а всички останали награди „Перото“ за тази година – от жури в състав: проф. Амелия Личева, Силвия Чолева, Искра Джанабетска – Кавалджиева, Никола Петров и Стефан Иванов. Повечето от тях се включиха във връчването на призовите статуетки. На събитието присъстваха министърът на културата Кръстю Кръстев и зам.-министърът на културата Амелия Гешева, които също участваха в церемонията по награждаването. Имената на всички номинирани от краткия списък може да видите тук.

Журито: Стефан Иванов, Силвия Чолева, проф. Амелия Личева, Никола Петров (отсъстваше Искра Джанабетска – Кавалджиева)

Като очевидци на церемонията по обявяването и връчването на наградите в различните категории, останахме с приятно впечатление от проявите на писателска солидарност и топло чувство към чуждия талант. Зарадвахме се, когато видяхме в Литературен клуб „Перото“ поета и писател Петър Чухов, който беше в дългия списък на номинираните за поезия, но не влезе в краткия. Немалко автори в такива случаи проявяват честолюбие и бойкотират церемонията, на която самите те няма да получат награда. „Как няма да дойда! – каза ни той. – Толкова хубави книги останаха в краткия списък!“   

Петър Чухов разговаря с номинирания за поезия в кратия списък Георги Гаврилов (вляво)

Иванка Могилска, която взе приза за детска литература, сподели пред аудиторията, че когато неотдавна е била на круиз из Егейско море с детето си, непрекъснато му е чела приказки от Катя Антонова и й е много благодарна, защото не би се справила с разказването на толкова приказки на своя син. Споменатата авторка присъстваше на церемонията в клуб „Перото“ и, разбира се, беше трогната от този жест.

Иванка Могилска с наградата и Силвия Чолева

Поетесата, журналистка и издателка Силвия Чолева, която връчи отличието на Иванка Могилска, настоя да добави нещо важно: „Става дума за книгата на Виктор Самуилов „Вдън прогледния мрак“. Всички в журито много я харесахме, но се оказа, че е преиздание. Разбира се, преработено и допълнено, но излизаше от регламента. Имаше на няколко пъти разисквания около регламента и може би наистина е време, след тези 9 години, откакто се дава наградата“, да има някаква промяна, която да помогне в такива ситации, защото наистина понякога много хубави книги могат да останат под чертата.“

Проф. Амелия Личева обявява наградата за дебют, вдясно е водeщият Светлозар Желев

Обявявайки наградата за дебют, проф. Амелия Личева подчерта: „Изключително силни дебюти, които не се отличаваха от книгите в другите категории!“ Тя изрази удовлетворението си, че журито се е обединило около сборника с поезия за „Сънища в градината” на Велимир Макавеев.

Топли думи за номинираните стихосбирки в категория поезия произнесе миналогодишният носител на тази награда Никола Петров, преди да даде статуетката на поетесата Виолета Кунева, отличена за 2023 г.: „Впечатлиха ме не една и две от номинираните в тази категория книги, някои с финеса си, други с размаха си, трети с хумора си“ – сподели той.   

Наградената Виолета Кунева, Никола Петлов, водещият Зветлозар Жеков и асистентката му по време на церемонията Даниела Колева, експерт по протокола в НДК

Когато получаваше грамотата си като номинирана за проза, Кристин Димитрова заяви, че изключително много уважава и се възхищава от Елена Алексиева и Палми Ранчев като автори и като хора и се радва, че са в обща компания в краткия списък в тази категория. За съжаление, Палми Ранчев, който получи наградата, не можа да чуе тези колегиални думи. Докато течеше церемонията, той вече бе на софийското летище, за да отлети за Барселона, където живее. Два дни по-рано обаче имахме възможност да го видим на премиерата на стихосбирката „Автопортрет с въображаема сестра“ на Илеана Стоянова в Столична библиотека и там направихме снимката, която поместваме в публикацията.

Палми Ранчев, Столична библиотека, 31.10.2023 г.

По повод наградата на Палми Ранчев, водещият церемонията Светлозар Желев поясни, че най-продължителни са били дебатите за прозата. Журито е определило книгата на Палми заради гласа, който дава на една маргинализирана част от българското общество, която рядко забелязваме.

При обявяването на наградата за проза зам.-министърът на културата Амелия Гешева заяви, че се надява следващата година в Литературен клуб „Перото“ да се е върнал онзи дух, който всички помним от началото, когато се създаде това място.

Силен испански акцент имаше в категорията от български на чужд език, които бяха обявени и връчени тази вечер в Литературен клуб „Перото“ в НДК! Марко Видал бе отличен за превода на испански език на „Нова социална поезия. Антология” и за сайта за поезия La Tortuga Bulgara. В краткия списък за превод на чужд език бе и Мария Вутова за превода й на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов на испански език. Тъй като и двамата живеят в Испания, те ще могат да си получат дипломите, а Марко – и статуетката, по-късно. „Тези хора заслужават цялото уважение, което можем да им дадем“ – заяви Светлозар Желев, който обяви носителя на наградата в категорията за превод на чужд език.

Както се очакваше, носител на голямата награда за цялостен принос към българския литературен контекст стана Георги Господинов. Връчвайки му я, министърът на културата Кръстю Кръстев припомни, че през тази година за втори път има удоволствието да предаде в ръцете на Господинов престижно отличие, след голямата награда „Христо Г. Данов“ в Пловдив.

Преводачката Анджела Родел и съпругата на Георги Господинов доц. Биляна Кургашева

В словото си писателят за пореден път изрази благодарностите си към преводачката на „Времеубежище“ на английски Анджела Родел. Георги Господинов държеше да изброи и имената на няколко поети, носители на голямата награда „Перото“ през предишни години като Иван Цанев, Иван Теофилов, Борис Христов, Георги Борисов, Марин Бодаков – посмъртно, Светлозар Игов, който беше и поет. „Гръбнакът на българската литературна традиция е поетически“- беше заключението на Господинов. Той обърна специално внимание на топлото отношение на Иван Цанев към младите автори. Припомни и свой личен спомен, свързан с него. На фестивала „Южна пролет“ през 1993 г.,  когато видял как разни млади литератори се въртят около известния поет и член на журито, изгубил всякаква надежда неговата стихосбирка „Лапидариум“ да бъде забелязана. Господинов си тръгнал с влака от Хасково заедно с колегата си Бойко Пенчев. По-късно обаче разбрал, че е стихосбирката му е отличена за поетичен дебют от „Южна пролет“ и получил наградата от Иван Цанев.

Георги Господинов, 2.11.2023 г.

Този епизод от началото на прехода може да послужи като урок и като насърчение за младите и не дотам млади литератори, които участваха и ще участват и в бъдещите издания на „Перото“. В живота винаги има втори шанс, и доказателство за това може да послужи и международното признание на Георги Господинов.    

Накрая той разказа как след церемонията по награждаването му в Лондон на 23 май т. г.. една от присъстващите британки, вероятно литературна критичка, му прошепнала на ухо: „Много Ви благодаря, че запазихте тази награда за Европа!“. „Каква ирония! – коментира писателят. – Това беше британка, която се беше загрижила за Европа и благодареше на българска книга, защото наградата остава в Европа!“. Тогава си казал, че ние идваме от една литература, която е в периферията на Европа, от един малък език. Всеки български поет и писател е усещал известно подценяване, когато се е появявал в чужбина, а ето че вече се е отворил светъл хоризонт. Т. е. и на малки езици може да се говори за големи неща. „Мисля, че след 5-6 години българската литература спокойно ще си заеме мястото, което заслужава, на лавиците в европейските книжарници! – каза Георги Господинов и добави – Дано!“

 С това пожелание оставаме в очакване на следващите отличия за български поети и писатели и техните преводачи на чужди езици!

Гергина и Владимир Дворецки

Подробен фоторепортаж от награждаването може да видите тук.

Добавяме и дългия списък с номинациите за 2023 г. тук.

Източник: www.evropaworld.eu