Нов духовен мост през Дунава

Публикувано:
12:29ч / 17.12.2022г
Брой прочитания:
193
Брой коментари:
0

За пореден път, румънското Министерство на културата изгради т. г. специален щанд в рамките на Софийския международен панаир на книгата от 6 до 11 декември. Той стана център за дискусии между писатели, преводачи, читатели и институции, занимаващи се с установяването на международни културни контакти.

Този път от Румъния дойдоха само две писателки, но те направиха много силно впечатление на посетителите на щанда. Симона Попеску, която преподава съвременна румънска литература в Букурещкия университет, е автор на романа „Exuvii”. На 9 декември на щанда бе представен българският му превод, получил названието „Обвивки живот“ (издателство „Гутенберг“, преводач: Лора Ненковска). Както разказа г-жа Попеску, тя сама е измислила заглавието на тази творба, което е станало нова дума в румънския език. Откъс от романа – самоизследване на собствените мечти и индивидуална психология, вече е част от гимназиалната програма по литература в северната ни съседка. Авторката обаче подчерта, че „Exuvii” не е задължително четиво. Симона Попеску разказа, че е създала заедно със студентите си експериментален роман, наречен „28 автори“. Процесът на написването му е увековечен на дивиди. Писателката разкри, че вътре в себе си има още седем романа, но не бърза да ги напише. Тя изтъкна, че се чувства като преводач на собственото си Аз. Симона Попеску демонстрира творческото си въображение при комичен инцидент, когато някой по невнимание бутна чаша с вода на масата пред нея. Писателката откри очертанията на Румъния и България в образувалата се малка локва, като петното на Роршах.

Сред гостите на румънския щанд този ден беше известната българска поетеса Аксиния Михайлова, носителка на престижни международни награди и превеждана в Румъния, която лично се познава със Симона Попеску.

Не по-малко интересна бе и другата представителка на съвременната румънска литература, която ни гостува за коледния панаир на книгата – Андреа Расучану. Пак на румънския щанд бе организирано предпремиерно четене от нейния роман „Вятърът, духът, диханието“, който скоро ще се появи на български благодарение на издателство „ICU”. Както обаче стана ясно, Андреа Расучану твори и в областта на литературната география. В Испания е предизвикало голям интерес нейното изследване „Букурещ на Мирча Елиаде“. Освен това, Андреа Расучану е и изявен литературен критик. Заедно с проф. Румяна Станчева тя представи красноречиво романа на Габриела Адамещяну „Фонтана ди Треви“, който бе издаден неотдавна от издателство „Колибри“. И тази авторка, която е сред водещите съвременни румънски литератори, е трябвало да дойде за коледния панаир на книгата в София, но точно по същото време имало подобна проява и в Букурещ. Андреа Расучану разкри, че тези дни нейната приятелка Габриела Адамещяну е завършила четвъртия роман от поредицата, третият от които е „Фонтана ди Треви“. По този начин от завършена трилогия, както я представя критиката в Румъния, тя се превръща в тетралогия. В поредицата, която се ползва с голям успех в родината й, се разказва за преживелиците на млада жена по време на режима на Чаушеску. По-късно тя отива да живее в чужбина, но често се връща в Румъния уж за да се опита да реституира отнети от семейството й имоти, но всъшност – за да си върне паметта за миналото. Андреа Расучану предупреди читателите да не се опитват да търсят автобиографичните елементи като единствен ключ към разбирането на поредицата.

Проф. Станчева разказа, че се е запознала с Габриела Адамещяну още през 80-те години на ХХ в., когато е била лектор по български език и литература. Когато избухнали протестите в Тимишоара през 1989 г., тя я помолила да донесе от България медикаменти за ранените демонстранти. Двете се сприятелили и българската преподавателка, която вече била превела стихотворения и проза от Ана Бландиана, започнала да работи и върху произведенията на Адамещяну. Досега тя е превела пет нейни романа. Интересното е, че при един от преводите, поради краткото време до публикуването, проф. Станчева си разделила работата със своята колежка Василка Алексова. Това обаче не била механична подялба на две. Те се обърнали към авторката, която ги посъветвала да си вземат по един от двата „гласа“ в романа. Така и станало.

Двете гостенки от Румъния участваха и в дискусията за ролята на преводача в представянето на литературата в чужбина. Яна Генова, която е директор на фондация „Следваща страница“ и съосновател на Дома за литература и превод в София, заяви, че всяка страна би трябвало да има литературни преводачи от даден език с различен литературен вкус, за да подбират и представят на българските читатели повече жанрове от румънския книжен пазар, включително да се лансират най-добрите румънски криминалета. Стана дума и за взаимната рецепция на литературите на България и Румъния. Лора Ненковска изтъкна, че у нас литературните преводачи от румънски са едва седем-осем. Един от тези рицари на превода у нас – Христо Боев, който преподава в Шуменския университет, дойде чак от Балчик, където живее, за да представи последните румънски заглавия на издателство „Нордиан“. Две от тях бяха класически произведения – „Жар“ от Ливиу Ребряну (известен с шедьовъра си „Гората на обесените“) и „Паяжината на паяка“ от Чела Серги. Останалите две книги са от съвременни автори. Действието на „Асансьорът“ от Корнелиу Балан се развива в Букурещ по време на коронавирусната пандемия. Също така злободневен е и романът „Мортуа ест“ от Теодор Хосу-Лонджин, в който се описват преживелиците на репресиран от режима на Чаушеску румънец, настанен в психиатрична клиника. Образността на прочетения от Христо Боев откъс напомняше картините на Ван Гог.

Още по-зле е ситуацията с популяризирането на нашите автори в Румъния, където утвърдените преводачи на българска литература са едва двама, и то в напреднала възраст.

Светлозар Желев, който е директор на Националния център за книгата към НДК, изрази благородната си завист към румънските си колеги, които разполагат с повече служители и средства, за да промотират своята литература в чужбина. Той предложи писатели от двете съседни приятелски страни да си дадат среща на средата на Дунав мост. Но Н. Пр. г-жа Бръндуша Предеску – посланик на Румъния у нас, която се включи в дискусията като дипломиран филолог, отбеляза, че подобна проява би предизвикала транспортни проблеми. Тя заяви, че вратите на посолството в София и паркът към сградата му са отворени за подобни събития. От името на фондация „Европа и светът“ Владимир Дворецки отправи контрапредложение – български и румънски литератори да се срещнат в кораба-музей „Радецки“ в Козлодуй, който свързва двете ни страни в исторически план.

За пореден път румънският щанд на Софийския международен панаир на книгата се превърна в място за активен обмен на мнения и идеи, модериран, както всяка година, от тандема талнатливите преводачки от румънски Ванина Божикова, (която осъществяваше превода на разговорите от и на румънски), и Лора Ненковска. И през двата дни от програмата на щанда – 9 и 10 декември – събитието беше уважено от посланичката на Румъния Н. Пр г-жа Бръндуша Предеску, която държеше присъствието й да остане дискретно, но охотно прие поканата се включи в дискусиите.

Хубаво е, че традицията, поставена преди 8 години, Румъния винаги да има специално участие в Панаира на книгата през декември, продължава успешно.

Гергина и Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

Румънското участие на Коледния панаир на книгата 2022

Фотоалбум от срещата със Симона Попеску на 9 декември 2022 г. може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu