Кевин Айърланд описал парада на 9 септември 1959 г. в разказ и стихотворение

Рядко се случва някой творец да напише и разказ, и стихотворение по повод на едно и също събитие. Още повече, когато става въпрос за военния парад в София, състоял се на 9 септември 1959 г.

Става въпрос за творби на новозеландския литератор Кевин Айърланд (1933-2023), който стана известен у нас с преводите си на английски на стихове на Ботев, Багряна и други наши поети. В поредица от публикации на нашия сайт evropaworld.eu и във Фейсбук разказах за живота и творчеството на този творец, който почина през май т. г. два месеца, преди да навърши 90 години. Преди това в продължение на няколко месеца си общувахме по електронната поща и научих от него много интересни факти за контактите му с видни български интелектуалци като Цветан Стоянов, Васил Попов и Георги Марков. През август приключих превода на мемоарната книга на Кевин Айърланд „Назад-напред“, в която се описва предимно българският период ог живота му. Надявам се тази есен тя да излезе от печат.

Междувременно получих от вдовицата на Кевин – проф. Джанет Уилсън, пратка с няколко книги от новозеландския творец, които не са достъпни в България. С голямо вълнение разлистих първата му стихосбирка Face to Face (Лице в лице), излязла от печат през 1963 г. в родината му.

Задната страница на стихосбирката „Лице в лице“

Отпреди знаех, че тя съдържа много стихотворения, които е написал по време на 20-месечния си престой у нас през периода 1959-61 г. Едно от тях е „Песен за Дона“, което вече преведох и публикувах тук. В тази книга има и други прекрасни любовни стихотворения, които по всяка вероятно също са вдъхновени от първата му съпруга – българката Дона Маринова. Може да се опитам да преведа и тях, но по-късно. Една от творбите в стихосбирката обаче се отличава от останалите по настроение и дори със заглавието си: „Парад: Денят на Освобождението“. В него авторът приканва читателя да си представи обградена с дървета улица в началото на есента, покрай която са провесени лозунги и флагове, зад които се вижда простряното по балконите пране. На този фон по улицата се задават с ужасяваща скорост двадесетина танка, които посипват паветата с прах, а от небето се спускат парашутисти като семенца на магарешки бодил. Парадът приключва с внезапен дъжд, който намокря униформите на пехотинците, отмерващи с цинтите (метални налчета) на обувките си пътя към казармата. Никъде в стихотворението, написано в класическа форма с точни рими, не се споменава България или София, но всеки, който познава биографията на Кевин Айърланд, би могъл да познае времето и мястото. Тази географска и историческа рамка се потвърждава от разказа му Very Loud Very Crowd (Много шум, много тълпа), публикуван в сборника Sleeping with the Angels (Да спиш при ангелите), който е издаден през 1995 г. Това се изяснява още в самото начало: „Девети септември. Денят на Освобождението. Седях в малко кафене на ул. „Цар Иван Шишман“ в София, близо до Черната църква, и бях леко замаяна.  Не подпийнала, защото не бях пила много. Но жегата и тълпите ме бяха изтощили“. Женският род не е грешка – повествованието се води от името на западна журналистка. Не бих желал да разкривам любопитния сюжет, в който има и шпионска интрига – надявам се да получа разрешение да го преведа и да го публикувам в нашия сайт. Само ще отбележа, че в разказа Кевин Айърланд не пропуска шанса да си разчисти сметките с тесногръдото ръководство на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина – държавно учреждение, съществувало до 1974 г., чиято основна цел е била да пропагандира в чужбина „постиженията“ на социалистическия строй у нас. Младият новозеландец е бил принуден да постъпи на работа там като езиков редактор-стилист, за да позволят на съпругата му Дона да напусне заедно с него комунистическа България. За горчивия си опит в „оглаждането“ на неграмотни журналистически текстове на английски език Кевин разказва в отделна глава на „Назад-напред“. Централата на комитета е била на днешната улица „Дякон Игнатий“ в центъра на София, близо до мавзолея на Георги Димитров, и оттам той лесно би могъл да наблюдава парада на 9 септември 1959 г.

От името на западната журналистка (не е ясно дали тя е плод на въображението на автора или има реален прототип) Кевин Айърланд описва подробно преминаването на тежките бронирани машини по бул. „Цар Освободител“ по-рано същия ден, както и щетите, които това нанася на настилката от „тези изключителни жълти павета“. Той отбелязва, че старите танкове „Сталин“ „смазваха и отчупваха ръбовете (на паветата) и разпръскваха малки облаци песъчинки и прах изпод веригите си“. Тежките бронирани машини били десетки, а може би стотици. Както в стихотворението, разказвачът споменава и пехотинците с техните „ужасяващи сивозелени униформи“, които марширували под съпровода на страховитото тракане на обувките им с цинти на подметките. В допълнение, над главите на хората прелитали изтребители МиГ-17 и ревът на двигателите им заглушавал всичко. Тълпата от зяпачи била толкова плътна, че журналистката успяла да се измъкне оттам едва когато една жена до нея припаднала и се оформил коридор за евакуирането й.

Не успях да открия снимки от военния парад в чест на 15-годишнината от 9 септември 1944 г. Това събитие, което Кевин Айърланд описва в стихотворение и проза, обаче е увековечено в пощенска марка, пусната в обръщение през 1959 г.

Може да видите как танкове минават по жълтите павета по време на подобен парад през 1974 г. на основната снимка към настоящата публикация. Снимката бе пусната в социалната мрежа „Редит“ от потребител с псевдоним MilitaryPorn.

Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu