Откъс от книгата „Триумф на светлината“ за родения в Созопол художник Йоргос Гунаропулос

Публикувано:
12:08ч / 08.09.2023г
Брой прочитания:
229
Брой коментари:
0

Подбраният специално за сайта ни от авторката Елисавета Станчева откъс (на български и английски) от книгата за Йоргос Гунаропулос „Триумф на светлината“, съдържа една кратка история, която – според думите й – „хвърля мостове във времето, сочи към по-малко познати връзки в света на изкуството и, не на последно място, споменава както световноизвестния Шагал, така и значимия за Созопол художник Яни Хрисопулос.

Липсата на преки доказателства за контакти с България съвсем не означава, че в мислите си Гунаропулос е прекъснал своята връзка с родното си място си. През 1956 г., на прага на своето седмо десетилетие, той споделя в интервю, че според него „изкуството не може да бъде рационално дело, защото то е душевна потребност“ и „колкото повече остарява човек, толкова повече той се връща към своите детски видения“ .

Така не е чудно, че само няколко години по-рано, при срещата си с Марк Шагал (1887–1985) в Атина, Гунаропулос отново говори за созополската светлина, която струи в творчеството му.

Шагал посещава Гърция в търсене на вдъхновение за илюстрациите към античния любовно-приключенски роман „Дафнис и Хлоя“. Той счита срещата си с Гунаропулос, за когото е слушал много от общия им приятел Териад, за неотменна част от процеса по опознаването на гръцката художествена действителност.

За разговорите на двамата в студиото на гръцкия художник си спомня журналистът и филмов режисьор Йон Даифас (1924–1994). Той описва Шагал, „създателя на невероятни творби с огнени теми и експлозивни цветове“, като „белокос мъж на средна възраст, със световна слава и непосредствено държание“, „оказал се в един момент потънал в прозрачния и емайлиран хаос на Гунаропулос, изпълнен с извънлогически създания“.

След като обсъжда с гръцкия си колега използването на различни живописни средства, говорейки бавно и използвайки най-обикновен френски език, Шагал отбелязва: „Вие имате своя цвят, Гунаро, той е вътре във Вас, и имайки го, Вие държите картината в ръцете си. Защото цветът носи и подчинява формата… но не знам дали формата успява да постигне същото“. След това той приближава един от предложените му плодове до картината „Прометей и орел“, която двамата художници обсъждат, и продължава да говори за магията на багрите: „Виждате ли, тонът на неговия цвят е толкова дълбок и зрял, колкото е жълтото, изскачащо над тази скала…“.На това място Гунаропулос уточнява: „Светлината на цвета обаче се дължи на мен самия. Роден съм с лице към морето, Шагал, и от носа, където живеех, аз виждах морето под себе си, докато небето се стелеше наоколо. Може би на това дължа пулсацията на моите цветове и сферичната оркестрация на формите и тоновете, които търся“.

Това обяснение припомня на Шагал стихиите на собственото му минало, митовете и иконографията на родината му. При завръщането си в Париж той споделя: „Гърция ме вдъхнови за Дафнис, тъй както Витебск ми позволи да илюстрирам „Мъртви души“.

Не само офортите към сатирата на Гогол, но по-голямата част от произведенията на Шагал със сюжети от родния му град Витебск, намиращ се днес в Беларус, са рисувани в Париж и това им придава оттенък на копнеж и загуба, а тяхната абстрактност добавя към това и усещане за откъснатост. Впечатлен от тях, поетът Гийом Аполинер ги нарича „surnaturel!“ – „свръхестествени“. 

Свръхестествени са и и някои от спомените на Гунаропулос от родния му Созопол, които намираме съхранени в паметта на художника Янис Хрисопулос: „Комай имало е моменти, когато и на мене ми се е струвало, че от вълната ей сега ще излезе нимфа. Но само ми се е струвало. За мене е била достатъчна простата красота на вълната. За него, види се, това е било недостатъчно. Ние художниците имаме различни очи… И слава Богу!“, споделя той пред журналиста Кирил Янев в интервю няколко години преди смъртта си, и добавя, че Гунаропулос е бил интелигентен, но земен човек и особняк, който обичал да се облича като рибар – „да се кичи с рибарски такъми“, да ходи на риболов с чиконта и да се „прави на рибар созополчанин“.

Още по темата на сайта ни:

Завръщането на родения в Созопол светлописец Гунаропулос

Източник: www.evropaworld.eu