Снимките по-горе са от Общинската библиотека във Верия

През 2010 година, Общинската библиотека в град Верия в Гърция, за която става дума в текста на литераторката, поетеса и колумнистка във водещия атински всекидневник „Катимерини“ Мария Топали  по-долу,  е отличена с наградата за „Достъп до учене“ (Access to Learning Award – ATLA) на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ заради творческото използване на информационните услуги и технологии за удовлетворяване на икономическите, образователни и културни потребности на повече от 180 000 души от града и неговите околности. Заедно с почетната грамота библиотеката образец за богата съдържателност и новаторски практики получи и парична награда от един милион долара. Дошлите от чужбина отличие и признание се оказват силно стимулиращи не само за работещите в библиотеката, но и за  жителите на града. Те означават и възмездяване на техните усилия за осигуряване на достъп до знанието, за открояване на начина по който една библиотека може да подобри качеството на живот на хората, но и за това как самото общество в дадена среда откликва и се свързва с услугите, предлагани от една библиотечна институция.

Основаната през 1953 г. библиотека във Верия, има силна традиция в технологическото развитие, тя е първата изградила собствена интернет страница през 1998 г. и оттогава предлаганите от нея разнообразни цифрови услуги са на разположение на всеки посетител. Освен това, институцията разполага с Medusa, дигитален архивен „депозитар“ с открит достъп, със сбирки от книги, течения на вестници, списания, пощенски картички, видеозаписи и фотоматериали, лесни за навигиране.  

Библиотеката се откроява като водеща в Гърция с добрите си практики, предлагайки редица услуги и програми за деца и възрастни, като подпомага други библиотеки да възпроизвеждат нейния успех.

Централната общинска библиотеката във Верия е носител и на наградата на Атинската академия за 2013 година. В изказването си при нейното получаване тогавашният заместник-директор на библиотеката Андонис Галициос отбелязва: „Наградата на Академията се присъжда на общинската библиотека във Верия, основана преди половин век и създала значимо образователно и просветно дело. Посредством използване на съвременни технологични средства тя представлява пример за организиране и пълноценно използване на познанието за префектури Иматия, Пела и Пиерия и предлага дара на ученето преди всичко на учениците, които сближава с книгата, но и на онези, които в годините на тяхната ранна младост не са били облагодетелствани от възможността да усвоят плодовете на знанието, освобождаващо човека от страха и предразсъдъците“.

По повод десетата годишнина от награждаването атинското списание LIFO публикува материал за тогава предвидената поредица онлайн дейности на библиотеката със свободен достъп. Участници в десетте е-срещи са петдесет утвърдени лектори от различни професионални области, като тематичните единства включват икономика, архитектура, енология, технологии, наука, история, образование, музика, литература и  актуални събития. Сред имената на участниците са писателката и журналистка Аглайя Кремези, енологът и бивш кмет на Солун Янис Бутарис, физикът от националния изследователски център „Демокрит“ Василис Константинидис и др.

Читалнята на открито също е една от дейностите, включени в дискусионната програма за бъдещи проекти на библиотеката след края на пандемията и ограниченията за занимания в затворени пространства. Отговарящата в библиотеката за връзките с обществеността Аспасия Тасиопулу отбелязва: „Стремежът ни е да вдъхнем на хората усещането за сигурност във времето след пандемията, че могат да идват тук и да работят в едно чисто, отворено и безопасно пространство. За щастие климатът в Гърция, с множество  слънчеви дни, благоприятства за това“. Според нея днес библиотеката има над 35 000 членове. „В деня преди първия локдаун през 2020 г., след като той бе вече обявен, хората дойдоха в библиотеката и заехме 1 152 книги. Представете си какво означава таи цифра за един провинциален град. Съгласно нашата статистика 60% от жителите на града са посещавали поне веднъж библиотеката, да си извадят карта. Има хора, които ще дойдат веднъж годишно, други два пъти, мнозина са обаче и онези, които идват всяка седмица. Следват онези, които годишно заемат 52 книги, по едно заглавие седмично. А тези читатели са над 500. Понеже Верия няма университетски факултет, по-голяма част от нашите читатели са, освен майки с деца и преди всичко жени, през последните години и много студенти, които правят магистратура. Успели сме да осигурим средства от спонсорства и всяка година обогатяваме библиотечната сбирката с множество нови книги, даваме преднина на новите заглавия“.

„Създаването на читалнята на открито  бе извършено с обновяване на сградата, постигнато с частно финансиране, което действително показва как една библиотека – когато е свързана с потребностите на жителите в района и е в състояние да долови промените, настъпващи в обществото – може да представлява съставен елемент от обществената тъкан и следователно да допринесе за подобряване качеството на живот“, допълва Янис Трохопулос, директор Програми за Гърция на организацията Heritage Management и член на управителния съвет на Общинската библиотека във Верия.

Здравка Михайлова

Момент от церемонията по връчването на наградата на Атинската академия на Общинската библиотека в град Верия през 2013 г.

* * *

Мария Топали е родена в Солун през 1964 г. Следвала е право в Атинския университет и във Франкфурт, като стипендиантка на фондация „Даймлер Бенц“. Работила е като директор на филиала за Гърция на германската културна фондация „Фридрих Еберт“.

От 1996 г. публикува поезия, литературна критика и преводи от немски. Майка е на две дъщери, живее в Атина и понастоящем работи в Националния център за обществени изследвания (EKKE). Публикува критични и други текстове във всекидневния печат, има редовно сътрудничество със списанието за поезия „Пиитики“ („Поетика“) и с неделното издание на тежката артилерия на гръцката преса вестник „Катимерини“, където поддържа собствена рубрика. С марката на атинското издателство „Нефели“ са издадени стихосбирките й „Чаен сервиз“ (1999) и „Лондон и други стихотворения“ (2007), а от изд. „Патакис“: книгата й-поема „Спускане от Вермион“, преводът й на „Елегиите от Дуино“/„Дуински елегии“ от Рилке. Авторка е също така на театралния мюзикъл „Танцът на средната класа“.

Отчитайки пионерския път, проправян в Гърция от Централната общинска библиотека в главния град на северногръцката префектура Иматия – Верия, острото перо на Мария Топали не спестява в публикация в „Катимерини“ критика към други библиотечни институции в Гърция, най-вече заради това, че общинските библиотеки не работят в неделни дни.           

МАРИЯ ТОПАЛИ

БИБЛИОТЕКИТЕ КАТО ДЕКОРАТИВНИ ОРНАМЕНТИ

Ако една библиотека не работи всекидневно до късни часове, а и в събота и неделя, то тогава тя е насочена изключително към пенсионери и безработни.

Какво разбира жителят на Лисабон, Белград, Кьолн, Марсилия под библиотека? Това преди всичко е пространство, което се намира в квартала; да приемем за целите на обсъжданата тема, че „квартал“ означава по-широк ареал. Да го наречем „градски общинско район“. Той включва читалище, детски и бебешки кът, хранилища, интернет, компютърна зала. Нека го наречем „квартална библиотека“. Второ, това място представлява част от мрежа. То е нашият близък „възел“ в голямата, непрестранно разрастваща се в дигиталната епоха мрежа от депозитари за книги, архиви, читалища. Разпростира се из страната, континента, в целия свят.

Преди интернет британската майка или германският баща прекарваха по няколко часа сутрин с децата си, а уикенда с тях в библиотеката. Имаше мокети и играчки и книги за всички възрасти. Емблематичната библиотека с архив, намираща се в съседство с Британския музей, където са разгръщали своите записки Маркс, Оскар Уайлд, Ганди и мнозина други, разбира се, разполага не само с детски кът, а с купичка за вода за кучета. В Белград градската библиотеката е отворена всеки ден от 8.00 сутринта до 20.00вечерта, а в съботен ден до 14.00 следобед. В София, ежедневно до 19:45 ч., а в събота до 14:45 ч. Ако една библиотека не работи всеки ден до късно, а също и през уикенда, тогава тя е предназначена изключително за пенсионери и безработни.

Когато испанецът или белгиецът си тръгват заедно с децата си от тяхната квартална библиотека, те взимат и заетите от тях книги. В епохата на интернет те могат да ги поръчат онлайн от дома. Ако желаят, ще получат книгата в къщи, по пощата. Всеки потребител, невръстно дете или възрастен, има членска карта за библиотеката. Срещу символичен абонамент.

Детето научава отрано, че в библиотеката говорим тихо. Не пречим на другите. Отнасяме се внимателно към книгите. Те са общо благо. Споделяме ги.

Жителите на редица гръцки провинциални градове разпознават в описаното по-горе, ако не пълната картина на техните библиотеки, поне част от нея. Разбира се, правилото за почивния ден в неделя изглежда непоклатимо. Дори изключителната, отличена с награда библиотека в град Верия се задоволява с една съботна сутрин, до три следобед. Представям си някакви мислени дула на свещени и неприкосновени трудови права, превантивно насочени към всеки, на когото мине през ум да ги наруши. Колкото до Атина, по-добре да не говорим. Градската библиотека е абсолютно огледало, подобно това на Снежанка, на атинската култура. Отразява нашия истински образ такъв какъвто той е: сувлаки и апартаменти АirBnb за туристи. Идеята за общо благо, за обществена инфраструктура ни изправя пред нашата истина, която наподобява запуснат мръсен турски нужник. Затворен в събота и неделя. Работещ от девет сутринта до седем вечерта в работни дни, но и до три следобед в сряда (!). Затворен, напълно вече месеци, за ремонт. Срам.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Източник: www.evropaworld.eu