Завръщането на родения в Созопол светлописец Гунаропулос
Не са малко колекционерите на произведения на изкуството в Гърция и чужбина, както и познавачите на изкуството му в България, които биха искали да притежават картина с подписа G. GOUNARO (тук се вижда вариант на подписа на художника на гръцки).
Не са много обаче онези у нас, които знаят за него. Поне до издаването на изследването за живота и творчеството му „Триумф на светлината“ от изкуствоведката Елисавета Станчева. Благодарение на нейните и на група съмишленици усилия години по-късно – чрез картините му – художникът Георгиос Гунаропулос се завръща в неговия роден Созопол. През юни тази година в Общинската художествена галерия в града бе открита постоянна експозиция с негови произведения, дарение от внучките на художника – Мария и Деспина Гунаропулу. Ценната придобивка е включена в албумната част на изданието на ИК „Знаци“, посветено на непрекъснатата връзка на Гунаропулос със Созопол, както отбелязва Елисавета Станчева в публикацията „Роден съм с лице към морето“ – Завръщането на художника Йоргос Гунаропулос“ в вестник „Черноморски фар“ от 30 май. В книгата „Гунаропулос. Триумф на светлината“ за първи път на български език, в превод на писателя Христос Хартомацидис, е публикувано хвалебствено слово за Гунаропулос, написано от известния гръцки поет сюрреалист, поетът Андреас Ембирикос.
Изложбата с произведения на Гунаропулос в Общинската художествена галерия на Созопол бе открита на 3 юни и бе част от програмата на франкофонския фестивал „Солей“. В същия ден в Стария град на Созопол се състоя церемония по откриване на паметник на художника, дело на скулптура Митко Гълъбов.
На 27 август в лятното кино на Созопол при изключително силен интерес се състоя премиерата на документалния филм „Йоргос Гунаропулос от Созопол“ на Елисавета Станчева и Ясен Харалампиев. Филмът проследява житейския път на художника, преплитайки го със спомени, фантастични истории и разказ за търсенето на корените в днешния свят. Предстои неговото представяне през есента в София, както и на международната фестивална сцена.
Премиера на документалния филм „Йоргос Гунаропулос от Созопол“ на Елисавета Станчева и Ясен Харалампиев в лятното кино на Созопол
Животоописанието „ Гунаропулос. Триумф на светлината“ излиза с марката на ИК „Знаци“ (Бургас, издател Румяна Емануилиду). То е двуезично, на български и на английски език, превод Нигрита и Филип Дейвис. Фотограф на картините в изданието е Георгиос Мустакис, дизайнер на книгата – Яна Костанцалиева. Изданието проследява в години и дати живота на художника, илюстрирано е с най-известните му картини, включени са и семейни снимки. Неговата авторка Елисавета Станчева казва, че „книгата е плод на ентусиазъм, но едновременно с това и на усилията на доста професионалисти. Започна като малък каталог към изложбата в Созопол и се превърна в това, което е“.
Книгата бе представена на 12 август на фестивала „С книга на плажа“ в Бургас. На есенната Алея на книгата в София авторката посрещна посетители на щанда на ИК „Знаци“, където може да бъде закупен екземпляр от изследването.
Автопортрет, Йоргос Гунаропулос, около 1950 г.
Йоргос Гунаропулос е роден в Созопол през 1889 г., през 1904 заедно със семейството си заминава да живее и учи в Атина. Запазва обаче завинаги в сърцето си морето и града, които често го вдъхновяват, когато рисува. Художникът е малко познат на съвременните жители на Созопол. Неколцината ентусиасти, решили да припомнят на созополчани кой е той, се свързват с наследниците му в Гърция, които помагат за организирането през юни на изложба с картини на Гунаропулос в родния му град, както и да бъде открит негов паметник там. Авторката на изследването и на документалния филм за художника Елисавета Станчева разказва: „Прецених, че има смисъл да обърнем внимание на българската връзка. Книгата е посветена на корените на Гунарополос. Оказа се, че за гръцката страна тази информация е непозната. Ползвала съм български източници, такива, които досега не са били обект на интерес. Има запитване от гръцките библиотеки, от самия музей на Гунарополус“.
Откъс от книгата може да прочетете тук.
ЗА ИЗЛОЖБАТА И МУЗЕЯ НА ГУНАРОПУЛОС В АТИНА
През 1978 г. синът на Йоргос Гунаропулос, Илиас Гунаропулос, дарява ателието на художника и четирийсет негови маслени платна и рисунки на атинската община Зографу, където се намира то, и така е положено началото на музея на Гунаропулос. През 1990 г. община Зографу разширява музея, като построява нова сграда до старото запазено ателие на художника, която функционира като център за изкуство и култура и допълва предназначението на основния музей. В старата сграда-ателие, сред картините на G. GOUNARO, се провеждат обиколки за посетители с екскурзовод, посещения на ученици, а в новата сграда на Центъра за изкуства се показват изложби живопис, провеждат се лекции и културни събития.
По повод последната голяма експозиция в Атина посветена на Гунаропулос (2016), водещата рубриката „Тилефос“ във вестник „Катимерини“ Елени Бистика пише по повод изложбата „G. Gounaro, поетиката на символизма – Живопис 1912-1976“, състояла се във фондация Теохаракис:
„В заможните градски домове на Атина, както и в много извънградски къщи и вили по гръцките острови, посетителите се спират пред картини в техните салони, сякаш привлечени от магнитно поле. „Да, това е Гунаропулос, когото много обичаме“, казва домакинът, а домакинята плахо се усмихва; може би самата тя носи нещо от образа на жената-символ в ониричния свят на художника! Тези домове, чиито собственици невинаги са колекционери на изкуство, не се разделят с картините с подписа G. Gounaro“
„Йоргос Гунаропулос е живял и рисувал между двете световни войни“, пише кураторът на изложбата във фондация „Теохаракис“ Такис Мавротас, който ръководи Програмата за изобразителни изкуства на арт-институцията. „Познал огромните геополитически промени, които радикализират хората, той настойчиво търси нерушимата връзка на реалността с изкуството, особено с литературното движение на символизма, появило се в края на деветнайсети век като реакция срещу реализма“. Двайсет и деветгодишен Гунаропулос се установява в Париж, след като завършва Атинското висше училище за изящни изкуства, където следва от 1906 до 1912 г., а негови преподаватели са художници като Викатос, Гераниотис, Роилос и Яковидис. Със стипендия от конкурса „Авероф“, организиран от Атинската Политехника, Гунаропулос продължава образованието си в академиите Julian и Grande Chaumière. В Париж премерва сили с всичко, което е бунтарско и новаторско, с предизвикателствата на авангарда и разширяващите се предели на модернизма. Разчупва стереотипи и се включва в модернистичното течение…
„За живописта му са характерни „мярата” на неговата лична визия, намираща се в пряка връзка със съществуването на света, мита и историята“, пише в каталога за изложбата Т. Мавротас. „В многопластовото му творчество като художник от 1912 до 1976 г., за което през 1958 г. е отличен с наградата на фондация „Соломон Р. Гугенхайм“, стои върху здрави темели тематика преди всичко светска, носеща една нова мистериална атмосфера, в която се открояват емоции и вълнения, съновидения и желания“.
Отишлата си неотдавна от живота директорка на Националната галерия в Атина Марина Ламбраки-Плака (1939 – 2022) неизменно твърди, че Йоргос Гунарополуос, от т.нар. творческо Поколение на Трийсетте години в Гърция, създава „едно утопично пространство, характерно с необичайната си светлина, което художникът населява със своите онирични класически образи. Това е гръцката версия на сюрреализма“.
Изложбата във фондация „Теохаракис“ включваше повече от осемдесет представителни негови творби, сред които „Майка ми“ (1929), портрет от 1935-та година на гръцкия политик, дипломат и министър-председател Елефтериос Венизелос със спокойния, проницателен поглед на Εтнарха- както той е наричан (титулуване, използвано в гръкоезичния свят освен за този гръцки държавник, така и за кипърския архиепископ Макариос и за Константинос Караманлис), платна с изображения на жени като силфиди на фона на пейзажи, сякаш излезли от съновидения. В текста си Елени Бистика отбелязва: „От картината „Цветя във ваза“- свежият им аромат достига до нас, сякаш като контрапункт с платното „Тръни“, в чиято живост има нещо предупреждаващо“.
Всички показани в изложбата платна бяха от частни колекции, запазващи анонимност. Експозицията във фондация „Теохаракис“ допълва поетапно разгръщащата се програмата на фондацията за ретроспективно представяне на изкуството на върхови новогръцки творци – от Николаос Гизис, Константинос Партенис, Спирос Папалукас и Йоргос Мавроидис до Алекос Фасианос и Христос Карас.
В бележката си за каталога председателят на фондацията Василис Теохарис заявява, че е редовен посетител на музея на Г. Гунаропулос в атинската община Зографу, подслонен в ателието на известния художник. „Вълнува ме силно усещащата се в него атмосфера на съзидателен дух сред стативите и платната му. Възползвам се от случая да поздравя – за пореден път- сина му Илиас Гунаропулос, дарил през 1978 г. на община Зографу това уникално пространство заедно с четирийсет представителни творби на неговия баща“.
Гунаропулос казва за светлописта, струящата от портретите, натюрмортите, женските му образи: „Движа се сред рисувателна триизмерна светлина. Създаването на това картинно пространство става със сферична оркестрация на движението на светлината в него. Така се създава светлина в сплит от символи, независимо от външната осветеност и композирането на предметите“.
Здравка Михайлова, Атина
Още по темата на сайта ни:
Откъс от книгата „Триумф на светлината“ за родения в Созопол художник Йоргос Гунаропулос
Източник: www.evropaworld.eu