Н.Пр. Майкъл Форбс посланик на Ирландия у нас, откри изложбата „Оценка за Шоу“ на 4 ноември в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Експозицията е посветена на големия ирландски писател, критик и драматург Джордж Бърнард Шоу и се състои от големи тематични табла със снимки и текстове. При откриването й, на което присъстваха дипломати, писатели, учени, журналисти, беше прожектиран документален филм за Шоу.

В приветственото си слово към гостите преди прожекцията Н.Пр. Майкъл Форбс подчерта, че Националната библиотека е най-подходящото място за представянето на тази изложба и на филма, създадени, за да отбележат публикуването на новата биография на Джордж Бернар Шоу от Кралската ирландска академия, написана от писателя критик и академик Финтан О’Тул.

„Шоу е бил нещо повече от човек на словото. Той е бил политическа сила, глас на бедните, разочарованите и озлобените. Най-показателният му цитат за бедността е: Най-голямото зло и най-лошото от престъпленията е бедността.

Той е използвал художественото си творчество и известността си като писател, за да преследва политическите си каузи. Както показва документалният филм за него, най-силното му оръжие е бил най-често хуморът.

Шоу е роден в относителна бедност в Дъблин през 1856 г., умира в Англия през 1950. Неговите произведения оказват изключително влияние и продължават да имат резонанс и днес, тъй като сме изправени пред продължаващите предизвикателства на бедността и неравенството между хората и половете – постоянна темата в неговите творби и коментари.

Един от най-ранните театрални успехи на Шоу е пиесата „Оръжието и човекът“, поставена през 1885 г. по време на българо-сръбската война. Както във всички пиеси на Шоу, и в тази има силна критика към войната и към онези, които водят войни, заедно с обичайния му присмех към управляващите класи.

Критиката на Шоу срещу войната, кампаниите, които е водил през целия си живот срещу бедността и неравенството и в подкрепа на феминизма, го направи радикална сила през 20-ти век. Шоу е човек надраснал времето си. Както ще видите в филма, Шоу има и своите провали. Известно време през 20-те и 30-те години той спори за полезността на диктатори като Сталин, Хитлер и Мусолини да „свършат нещата“. След опустошенията, причинени от такива диктатори и най-вече ужасяващия холокост, Шоу бързо осъзнава грешката си.“

Посланикът припомни, че Шоу е бил съвременник на Оскар Уайлд, другият ирландец, преместил се да твори в Лондон. Пиесите и на двамата и досега заемат важно място в репертоара на театрите по света. За българската публика феноменът на творците, които напускат страната си, за да потърсят по-голяма сцена, е познат.

„В миналото родените в Ирландия писатели и художници често са се местили в по-голям град, далеч от остров Ирландия, за да се обърнат към широкия свят. В случая на Шоу и на Уайлд тази по-голяма сцена  е била Лондон, докато за ирландците Джойс и Бекет е била Париж. В по-съвременни времена Ню Йорк или Лос Анджелис биха привлекли пътуващия художник и писател. Въпреки това, днес с лекотата на пътуването и информационните технологии самият свят се превърна в сцена и мястото е по-малко определящо. Това със сигурност е добре за по-малките страни като Ирландия и България, защото нашите творци и писатели могат да останат у дома, докато получатмеждународна известност.“ – каза в заключение Н.Пр. Майкъл Форбс.

В документалния филм на режисьора и сценарист Джери Хобан са използвани автентични архивни кадри, показващи различни моменти от живота и дейността на писателя, както и откъси от филмови творби по негови пиеси. Във филма ирландският актьор и режисьор Гейбрийл Бърн върви по стъпките на Шоу и преоткрива за нас личността му – от скромния дом, където като дете живее с майка си – оперна певица, до световните сцени и признанието – той получава Нобелова награда за литература през 1925 г. Изглежда странно, че срамежливият беден младеж постепенно става широко известна публична личност, която се чувства перфектно пред камерата. Очевидно го е мотивирало желанието посланията му да достигнат до колкото може повече хора. Постига целта си, защото не е забравен и до днес.

Изложбата за Шоу ще остане в Националната библиотека до 22 ноември т.г.

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu