Почетохме 100-годишнината от рождението на Итало Калвино в Каза Либри

Публикувано:
16:52ч / 17.10.2023г
Брой прочитания:
279
Брой коментари:
0

На снимката: Господин Паломар (актьорът Александър Тонев) от едноименния пърформанс по романа на Итало Калвино се готви да напусне импровизираната сцена, на която вече са се настанили участниците в дискусията за творчеството на италианския писател с водещ Сава Славчев (в средата), вдясно доц. д-р Ани Рубова, вляво д-р Валентин Калинов

На 15 октомври прекарахме четири часа и половина в атмосферата на Итало Калвино в Каза Либри! Събитието, което се състоеше от три части, беше организирано от Италианския културен институт в София в сътрудничество с Посолството на Италия в България, фестивала „Синелибри“ и фондация „Прочети София“ по повод 100-годишнината от рождението на големия италиански писател (роден е точно на 15 октомври 1923 г.). Проявата се вписва в програмата на 23-ата Седмица на италианския език по света – ежегодното международно събитие, организирано от Министерството на външните работи и международното сътрудничество съвместно с дипломатическата мрежа в чужбина. Тазгодишната тема „Италианският език и устойчивостта“ има пряка връзка с творчеството на Калвино, който е разглеждал винаги по оригинален начин отношенията между човека и природата. Околната среда е от първостепенно значение в негови произведения като „Облакът смог”, „Строителни спекулации“ и „Марковалдо“.

На вечерта, посветена на Калвино в Каза Либри, присъстваха посланичката на Италия у нас Н. Пр. Джузепина Дзара, директорката на Италианския културен институт в София Мария Маца, директорът на фестивала „Синелибри“ Жаклин Вагенщайн, изпълнителният директор на фондация „Прочети София“ Тодора Радева, български литератори, представители на изкуството и културата.

Алекандър Тонев като Господин Паломар и пианистката Инес Симеонова

В началото беше представен пърформансът „Господин Паломар“ на режисьорката Валерия Вълчева по романа „Паломар“ на Калвино с участието на актьора Александър Тонев и пианистката Инес Симеонова. Представлението въведе публиката в атмосферата на писателя, в която реалното и нереалното съжителстват паралелно. Господин Паломар е наблюдател на ставащото около него, то се пречупва в съзнанието му по особен начин и го прави нерешителен. Между него и действителността като че ли има невидима преграда, но тя не му пречи да проявява любопитство. Господин Паломар е в състояние да забрави за времето, проследявайки с жив интерес как в градината му две костенурки правят любов. Мисълта за еротиката го спохожда и когато вижда жена да се пече на плажа по монокини , но той не търси контакт с нея. Остава си с неистовия копнеж да гледа голите й гърди. В спектакъла те са символизирани от две кръгли купички, пълни с ориз, всяка увенчана от ролка за коса с дървено топче. Както впоследствие ни поясни режисьорката Валерия Вълчева, в случая оризът е реверанс към темата за Япония, която също се появява произведението. Писателят отвежда героя си в Градината Рьоанджи в Киото, където посетителите се отдават на съзерцание. В нея има само пясък и 15 камъка, разположени така, че винаги се виждат само 14 от тях. Господин Паломар е дълбоко впечатлен от тази градина, предразполагаща към размисъл. Който прочете книгата „Паломар“ (издадена е през 2022 г. от „Колибри“ в превод на Божан Христов), ще разбере, че главният герой стига до решението да се престори на умрял, за да се спаси от онова, което го тревожи в живота. Неговото шокиращо решение обаче е спестено в спектакъла, затова у зрителя остава не тъга, а споменът за един самовглъбен, плах, но по своему забавен персонаж, който предизвиква усмивки. Поздравления за младия актьор Александър Тонев, превъплътил се органично в образа на Господин Паломар, за пианистката Инес Симеонова, която създава музикалния фон на спектакъла и на моменти дискретно се намесва в действието! Аплодисменти за режисьорката Валерия Вълчева, която в толкова кратък по времетраене пърформанс влага толкова въображение! Чудесна е идеята за „вълшебното“ куфарче, на което от вътрешната страна на капака е сложена камера и тя показва върху екрана пред публиката какво прави господин Паломар, когато отвори куфарчето: как поставя една до друга две кръгли купички, после сипва в тях ориз и те постепенно заприличват на женски гърди. Когато в реалността жената, печаща се по монокини, реагира зле на неговото присъствие край нея, Господин Паломар разбутва купичките и оризът в тях се разсипва в безформена маса. Изчезнала е еротичната гледка. Това малко куфарче символизира въображението на персонажа и онагледява как как реалността въздейства върху вътрешния му свят. Би било много добре, ако повече хора видят този пърформанс!

Александър Тонев, режисьорката Валерия Вълчева, Инес Симеонова

Вечерта, посветена на Итало Калвино продължи с дискусия за творчеството му на тема „Писателят, който играе с жанровете, стила, началата“. Модератор беше преводачът от италиански и преподавател Сава Славчев (в средата на снимката по-долу). Участваха литературната теоретичка дец. д-р Ани Бурова и писателят, доктор по философия и преводач Валентин Калинов.

Разговорът започна с провокативния въпрос идва ли краят на постмодернизма. Определят Калвино като постмодернист, но някои негови творби напомнят за други течения в литературата. Характерна е склонността му да експериментира, да преплита различни жанрове. Романът му „Ако пътник в зимна нощ“ е великолепен творчески експеримент, но е написан, както признава самият писател, с носталгия по класиците. Сава Славчев определи като водеща нишка във всички книги на Калвино опита за опознаване на света и на себе си. Бяха открити сходства на писателя с Карло Емилио Гада и Итало Звево, както и с Хорхе Луис Борхес, но Калвино винаги е неповторим. В разговора се включиха присъстващите на събитието проф. Александър Кьосев, поетът и преводач Кирил Кадийски. Музикологът проф. Анда Палиева заинтригува присъстващите с малко известния факт, че българският композитор авангардист Георги Тутев е написал през 1987 г. творба, вдъхновена от атмосферата на „Невидимите градове“ на Калвино. Четейки този роман, тя открила, че в структурата му се съдържат някои принципи на музикалното развитие в една додекафонна творба. Има повтарящи се елементи и размествания, от които се получава нещо като мозайка. Така е нарекъл произведението си Георги Тутев.

Поли Муканова, Тодор П. Тодоров, Валентин Калинов, Екатерина Григорова, вдясно е водещата Гергана Гълъбова

В третата част на събитието бяха прочетени авторски текстове, вдъхновени от романа „Ако пътник в зимна нощ“ (превод: Нева Мичева), на писателите Яна Букова, Поли Муканова, Екатерина Григорова, Тодор П. Тодоров, Валентин Калинов. Водеща беше Гергана Гълъбова от екипа на „Синелибри“. Всеки от авторите по свой начин беше пресъздал атмосферата на Калвино и текстовете им, макар и вдъхновени от едно и също произведение, звучаха по различен начин. Напълно в духа на един от най-ярките и международно признати писатели на Италия, който във всяко свое произведение е различен, но винаги разпознаваем.

Фотоалбум от двора на Каза Либри преди началото на събитието може да видите тук.

Още снимки от пърформанса „Господин Паломар“ може да видите тук, от дискусията за творчеството на Калвино – тук, от четенето на авторски текстове, вдъхновени от „Ако пътник в зимна нощ“ – тук

Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

Започна Седмицата на италианския език по света

Изложба в София за 100-годишнината на Итало Калвино

Източник: www.evropaworld.eu