Титулната страница на английското издание на „Под игото“ от 1912 г. (Снимка: Archive.org). Отляво е снимка на Вазов от 1920 г. (Снимка: Europeana). Колаж: Владимир Дворецки

Напоследък в литературните сайтове и социалните мрежи се разгоря дискусия за мястото на „Под игото“ в световната литература, както и колко пъти трябва да се изучава в училище. По последната тема не бих се наел да давам препоръки, но по първата не мога да премълча. Макар заглавието на статията на Силвия Недкова в сайта „Площад Славейков“ „Докога ще четем „Под игото“ като световнозначимо произведение“ (https://www.ploshtadslaveikov.com/otnovo-li-shte-si-govorim-za-literaturata-v-uchilishte/) очевидно да има за цел да възбуди полемика (а вероятно и да привлече по-голям трафик), то не може да се подминава тихомълком, тъй като намеква, че първият български роман няма никаква стойност западно от Калотина. С това не мога да се съглася, и ще предоставя доказателства за противното.

Известно е, че „Под игото“ е отпечатан за пръв път като отделна книга в превод на английски език, и то от престижното лондонско издателство „Хайнеман“ през 1893 г. Все още има доста неясноти как се е стигнало до този невероятен дори и от днешна гледна точка пробив. Покойният професор Владимир Трендафилов доказа чрез обстойно проучване, че за това е допринесъл основно академик Иван Евстатиев Гешов, който дори е превел на английски романа на своя приятел Иван Вазов (Гешов е завършил висшето си образование в Англия – б. а). Важното е обаче, че появата на „Под игото“ на езика на Шекспир има страхотен успех. В предишна публикация (https://evropaworld.eu/visoka-otsenka-za-pod-igoto-v-avstraliya-prez-1894g/) писах, че престижното британско литературно списание „Атенеум“, което излиза в Лондон от 1828 до 1921 г., дава следната оценка: „Не прави чест на английската литература, но трябва да кажем, че най-забележителният роман, който се появи на английски през 1893 г., е преводен, и то от език, на който никога не е имало литература – „Под игото“ от Иван Вазов в превод от български“.

Цитат от списание „Атенеум“ в новозеландския вестник „Отаго уитнес“, 1894 г.

Това може би изглежда пресилено, но е факт, че през тази година големите британски писатели май са си дали творчески отпуск. Най-популярният роман, издаден на Острова през 1893 г., е „Катриона“ на Робърт Луи Стивънсън. Не е лош, издаван е и на български през 1965 г., но не може да се сравнява с „Островът на съкровищата“ или „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ от същия автор. Трябва да се изтъкне, че похвалата за „Под игото“ в „Атенеум“ е препечатана не само в британската преса, а и в няколко австралийски и новозелавдски вестника през март 1894 г. (вероятно след като списанието е било доставено с кораб в тихоокеанските колонии на Британската империя). Това вероятно е повлияло на продажбите, а романът на Вазов се е продавал и там на фиксирана цена от 2 шилинга и 6 пенса (около 23 днешни лева).

„Под игото“ обаче е имал късмета не само да се появи на английски в „ялова“ за британската литература година. Интересът към романа на Вазов нараства отново 20 години след публикуването му от „Хайнеман“. Причината за това е Балканската война. Наскоро попаднах на любопитна публикация от британското списание „Пъблик опиниън“ (излизало от 1861 до 1951.г.), която е била препечатана на 18 януари 1913 г. от новозеландския вестник „Отаго дейли таймс“. Тя е озаглавена „Нация от синове-отмъстители“ и е с подзаглавие „Най-великият роман на България – от водещият й писател“.

Началото на статията в британското списание „Пъблик опиниън“, препечатана на 18 януари 1913 г. от новозеландския вестник „Отаго дейли таймс“

В неподписаната статия се изтъква: „Ако искате да разберете защо отмъщението изглежда толкова естествено за българите, и защо те мразят турците, би трябвало да прочетете тази драматична история – „Под игото“ от Иван Вазов, чийто баща е бил убит от башибозуци“. Авторът на материала поздравява издателя Хайнеман за новото издание на тази „чудесна история, която е драматична глава от историята“. От текста става ясно, че „Под игото“ на английски вече се продава за 6 шилинга, т. е. на двойно по-висока цена от първото издание. Ценността идвала от предговора, написан от известния британски литературен критик д-р Едмънд Гос (който е и редактор на поредицата „Международна библиотека“ на „Хайнеман“). В статията се използват цитати от вероятно специално направено интервю с д-р Гос. Той дава много ласкава оценка на творбата на Вазов като „шедьовър“ и „съвременен исторически роман от много висока класа“. Критикът подчертава, че това не е произведение, измислено от поет на базата на неясни и недостатъчни материали,но написано от човек, който е живял, борил се е и страдал, докато е минавал през сцените, които описва. Като илюстрация за привлекателността на „Под игото“ в статията се публикуват няколко откъса от романа: семейната вечеря у Чорбаджи Марко, представлението на „Многострадалната Геновева“, сцената с Бойчо Огнянов и орела на Балкана, гостоприемството, което оказват селяните на революционера, както и създаването на черешовото топче. Авторът на материала изтъква, че тази „селска артилерия от 1876 г.“  е в контраст с артилерията, която почти отвя турците в морето през 1912 г. Д-р Гос не споменава, че двама от братята на Иван Вазов – генералите Владимир Вазов и Георги Вазов, са се отличили в боевете, включително и при превземането на Одрин, макар тогава техните имена често да се споменават не само в българския, но и в западния печат. 

Героичните събития от Балканската война са задали тона и на интервюто, което австралийски журналист с инициали W.N.A. е взел от Иван Вазов през ноември 1912 г. За това интервю, публикувано от сп. „Сидни мейл“ на 27 март 1913 г. (и препечатано от в. „Ню Зийланд таймс“ на 12 април същата година), писах в предишна публикация (https://evropaworld.eu/vazov-narechen-balgarskiyat-chosar-v-intervyu-za-avstralijski-vestnik-prez-1913-g/). Авторът нарича Вазов „Българският Чосър“ и твърди, че нашият поет „пее като чучулигата, защото излива душата си“. Макар журналистът да се интересува предимно от поетичното творчество на патриарха на нашата литература, той споменава и „Под игото“, който за него е „шедьовър“, и „най-добрият роман, който Източна Европа е дала на света“.

Като цяло, изглежда, че пресата на Острова и печатните медии от британските колонии посвещават повече материали на основното произведение на Вазов, отколкото техните американски колеги. Използвайки онлайн търсачката на Библиотеката на Конгреса на САЩ (най-голямата библиотека на света), успях да открия само две публикации за „Под игото“. Първата от тях е съобщение от Обществената библиотека в столицата Вашингтон за придобити от нея нови книги. Дописката е поместена във в. „Ивнинг стар“ от 27 август 1916 г., като романът на Вазов е сложен заедно с още 18 други творби, кой знае защо, в графата „Английска художествена литература“. Другият материал е по-интересен. Той е доста голям некролог за Вазов под заглавие „Той научи една нация да се усмихва“, публикуван на 4 октомври 1921 г. във в. „Ню Йорк хералд“. Неподписаният автор на статията информира читателите, че писателят е починал преди няколко дни в дома си в София, и че цяла България скърби за него. В некролога се припомня, че много от творбите на Вазов са преведени на английски, а неговият най-добър роман „Под игото“ е много четен в Европа и Америка – „едно необичайно отличие за български автор“.

Некрологът за смъртта на Вазов във в. „Ню Йорк хералд“

Вече са изминали 130 години след появата на бял свят на „Под игото“. От дистанцията на времето можем спокойно да обсъждаме достойнствата и недостатъците на епичния роман на Вазов, който отдавна е станал част от националната ни идентичност. Може да се спори дали „Под игото“ е сред най-добрите образци на световната литература, но тази творба със сигурност е имала и ще има и в бъдеще свои читатели и почитатели и извън нашата страна.  

Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu