Кадър от филма „Сент-Екзюпери“ с изпълнителя на главната роля Луи Гарел

По време на тазгодишния, десети поред кинофестивал „Синелибри“, имахме възможността да видим два великолепни филма, в които в буквалния и в преносния смисъл се прекосяват Андите. Става дума за „Сент-Екзюпери“ и „Неруда“, разказващи за моменти от живота на автора на „Малкия принц“ и на великия чилийски поет. И двата филма отразяват перфектно мотото на тазгодишния фестивал „Синелибри“ – „Поезия безкрай“. В тях не само се показва как главните герои преодоляват смъртоносната преграда на Андите, разделящи като гръбнак на акула южноамериканския континент, но творческите екипи влагат много поезия, преминавайки границата между фикцията и реалността и между киното и литературата.

Хронологично първо гледахме „Сент-Екзюпери“ (“Saint-Ex”), който е съвсем „пресен“ – дори излизането му на екраните във Франция предстои на 11 декември. Сюжетът ни връща към 1930 г., когато Екзюпери работи като пилот за френската компания за въздушна поща „Аеропостал“ в Аржентина. Писателят е описал този период от живота си в автобиографичните си книги „Нощен полет“ и „Земя на хората“… Живеещият в Париж аржентински режисьор и сценарист на филма Пабло Агуеро, очевидно с удоволствие е избрал за основно място на действието своята родина. В центъра на киноразказа е реален факт – безследното изчезване при опит да прелети над Андите през юни 1930 г. на колегата и приятеля на Екзюпери, големия френски пилот Анри Гийоме, и неговото издирване. Историята изглежда невероятна. След като извършва аварийно кацане сред снеговете на Андите и самолетът му излиза от строя, летецът тръгва да търси населено място и на петия ден бива открит от 14-годишния юноша Хуан Гуалберто Гарсиа и семейството му. Благодарение на тях Екзюпери намира приятеля си. Единственото, което ни липсваше във филма, беше прословутата реплика на Гийоме, цитирана в „Земя на хората“: „Това, което направих, кълна се, никога никое животно не би го направило“. Дори местните, които добре познават природата на своя роден край, са убедени, че оцеляването на човек в подобни сурови условия, е невъзможно. И все пак, невъзможното се превръща в действителност, защото Гийоме през цялото време мисли за хората, които държат на него и не биха понесли смъртта му. Чувството на отговорност пред тях му дава вътрешната сила да остане жив.     

В лентата впечатлява не само проникновената игра на актьорското трио Луи Гарел (Екзюпери), Венсан Касел (Гийоме) и Даян Крюгер (съпругата на Гийоме), но и операторското майсторство на Клер Матон със заснетите от въздуха  внушителни панорами на ледените върхове, забулени в мъгла.

Изпълнителят на главната роля Луи Гарел визуално не прилича на писателя, но талантливият актьор, който блесна още  в „Мечтатели“ на Бертолучи, успешно се превъплъщава в автора на „Малкия принц“, с когото очевидно чувства духовна близост. Зрителите ще бъдат очаровани от деликатните препратки във филма към култовата книга. В един от кадрите се вижда в далечината силуетът на Екзюпери, който се изкачва по склон на планината на фона на залеза, а зад него се ветрее дългият му шал… точно като в илюстрация на „Малкия принц“. В друг момент от филма, когато писателят, търсейки приятеля си, попада в отдалечено имение, той открива там само едно момиче, чиято прическа, а и поведението му, много напомнят за приказния русокос герой.  

Хубавото на фестивала „Синелибри“ е, че ни кара отново да разлистим книгите, чиито екранизации гледаме. Така, препрочитайки отново романа „Нощен полет“ (издаден през 1931 г.), забелязахме един дребен детайл: Екзюпери описва как пилотът, летейки сред звездното небе, като че ли се разхожда от една звезда към друга. Точно както 12 години по-късно това ще прави Малкият принц, достигнал до читателите през 1943 г. Приятно е да откриеш как е проблеснала поетичната идея за пътешествието на приказния герой от планета на планета.   

         

Плакатът на филма „Неруда“

С поезия, но в буквалния смисъл, е изпълнен и филмът „Неруда“ (2016 г.) за световно известния чилийски поет. Откъси от негови стихове са вплетени майсторски в цялото действие. Режисьорът Пабло Лараин (създател на „Джаки“) обаче не спестява тъмните краски при изобразяването на Неруда като социалист, който си пада по скъпото шампанско и изневерява на съпругата си в евтини бардаци, а отгоре на всичко излага на огромен риск хората, ангажирани да го пазят, с безразсъдните си разходки под носа на издирващата го полиция. Изпълнителят на главната роля Луис Гнеко изгражда силен образ не само заради невероятната си прилика с поета, но и майсторството си при съчетаването на донякъде карикатурния му облик с проблясъците на творческия му гений. Чудесно го допълва неговото алтер его – преследващият го полицай Оскар Пелюшоно (Гаел Гарсия Бернал), който е и разказвач на ставащото на екрана. Както обаче разкрива самият Гаел Гарсия Бернал в интервю, Оскар Пелюшоно е истинското име на полицая, вървял по дирите на поета из цяло Чили, но създателите на филма са си позволили да му съчинят фиктивна биография, включително майка-проститутка и мнима смърт сред снеговете на Андите, последвана от възкресението му. На моменти е трудно да се прецени кое е истина и кое художествена измислица в „Неруда“. Събитията от 1948 г. във филма обаче са представени като далечен пролог към кървавия преврат от 11 септември 1973 г., още повече, че в един от епизодите младият Пиночет е показан като началник на концлагер за интернирани комунисти.

Първоначално за зрителя е малко трудно да разбере в какво се крие чарът на възпълния мъж, който обожава лукса и същевременно постоянно повтаря, че е член на партията, защитаваща интересите на пролетариата. С какво печели обичта и възхищението на чилийския народ? Разбира се, със завладяващите си стихове, но и с още нещо: към политическите си опоненти той е суров, но в отношението си към хората от социалните низини е отзивчив и сърдечен. Трогателен е епизодът, в който Неруда, преди да напусне нелегално родината си, се разхожда по улицата, облечен в бял копринен костюм, и го спира окаяна просякиня. Той няма какво да й даде – партийните другари са му осигурили луксозни дрехи за камуфлаж, но са пропуснали джобните пари. Неруда прегръща жената с дълбоко съчувствие. Малко по-късно, когато полицията вече е по дирите му, но той е успял да се измъкне, виждаме отново просякинята, която полицаите претърсват, а тя е заметната… с елегантното бяло сако от костюма на поета. Значи все пак е намерил какво да й даде!

Следва бягството на Неруда през снежните Анди. На техния фон се разиграват едни от най-драматичните сцени във филма. Местните жители помагат на поета да премине през планината. По петите му върви неговият неизменен преследвач Оскар Пелюшоно, но помагачите, които е наел, предпочитат да го обезвредят с удар в тила. Тогава, сред снежната планинска пустош, полицаят започва отчаяно да вика по име Неруда. Вместо да ускори ход в обратната посока, той се връща назад и открива преследвача си, умиращ в снега. Поетът го разпознава, но настоява да не бъде оставян в преспите, а да го отнесат в селото. Да проявява милост към врага си е способен само силният духом.

За обаянието на чилийския Нобелов лауреат за литература е свидетелствал и един от най-добрите му преводачи на български език, Арександър Муратов, в книгата си с очерци за испански и латиноамерикански поети „Poesia” (издателство „Наука и изкуство“, 1980 г.), в която споделя личните си впечатления от двете посещения на поета в България: „Не съм срещал по-дружелюбен и по-сладкодумен човек от Пабло Неруда. Той не може без досега на хора.“

Филмът „Неруда“ заслужава да се види. В него ще откриете ярката, макар и противоречива личност на един огромен поетичен талант, и със сигурност ще поискате да се докоснете отново до стиховете му.    

Впрочем, по повод 120 години от рождението на Пабло Неруда за първи път излиза на български книгата му „Стиховете на Капитана“ в превод на Калин Коев, издание на „Колибри“.

Гергина и Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

„Малкият принц“ през погледа на трима унгарски творци

„Камбаните на Исла Негра“ от Пенка Караиванова

Символът на свободата „Canto general“ на Неруда ще звучи под Акропола

     

Източник: www.evropaworld.eu