Живеем във време на пандемия и сме длъжни да се съобразяваме с нея. Събирането на повече хора в затворено помещение е забранено и много събития се отлагат, правят се виртуално или се търсят други възможности, като… премиера на улицата.

Така стана с книгата „В сенките на утрешния ден. Диагноза на духовните страдания на нашето време“ от Йохан Хьойзинха, издание на СОНМ в превод от нидерландски на Анета Данчева-Манолова, редактор: Дора Минева. Събитието се състоя на 8 декември 2020 г. на ъгъла на софийските улици „Тунджа“ и „Разслатица“. Истинска радост беше за Владимир Дворецки и мен да се срещнем с нашите приятели, семейството талантливи преводачи Анета и Андрей Манолови, за да отдадем необходимото уважение на една значима философска творба, актуална и днес, и нейното стилно българско издание. Художник на корицата е Веселин Праматаров.

Нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 – 1945) е известен у нас с книгата си „Homo Ludens“ – „Играещият човек“. „В сенките на утрешния ден. Диагноза на духовните страдания на нашето време“ e написана въз основа на лекция, която авторът е изнесъл в Брюксел на 8 март 1935 г., както самият той уточнява в предговора към първото и второто издание на нигата. За три години тя претърпява 7 издания в родината на автора, предизвиквайки полемики, от което интересът към нея става още по-голям. Доколко тя ще заинтересува и съвременния мислещ човек, може да се съди дори само от заглавията на отделните глави в нея. Ще спомена някои от тях: Предусещане за гибел, Сегашни и предишни страхове, Днешната криза на културата, сравнение с предишните, Проблематичността на прогреса, Всеобщо отслабване на способността за съждение, Снижаване на критическата потребност, Изоставяне на идеала за познание, Упадък на моралните норми, Държава за държавата е вълк, Загуба на стил и ирационализиране и др.

Интересно е да се направи сравнение между времето, в което е написана книгата, и настоящето ни. Преводачката ми обърна специално внимание на главата „Пуерилизъм“, понятие, въведено от Хьойзинха. Това е състоянието на едно общество, „което, вместо да тласка момчето да стане мъж, пригажда своето поведение към това на подрастващите“. Не наблюдаваме ли същото явление и днес в социалните мрежи?

Знам колко труд вложи Анета Данчева-Манолова, за да преведе тази книга максимално близо до стила на автора. Тя е се е консултирала и с издания на други езици и с изненада е откривала, че в някои преводи са въвеждани философски термини, които са в употреба днес, но не ги е имало през 30-те години на ХХ век. Със сигурност, българската версия е запазила духа на онази епоха.

Държахме да получим автограф от преводачката на книгата, а автографи не могат да се дават виртуално, така че имахме всички основания да не отлагаме „премиерата“. Тя беше съобразена с мерките за здравна безопасност. Участниците в събитието носехме маски и не сме се прегръщали.

Накрая, както на всяка премиера, Анета не пропусна да ни почерпи. В пакета, който получихме за консумация вкъщи, открихме изискано вино, любимата ми белгийска бира и вкусотии, приготвени от Анета и Андрей с плодове тяхно производство. Така всичко мина, както му е редът,макар и само за 10-ина минути: няколко думи за книгата, автограф, почерпка.

Беше хубаво, зареждащо с духовна енергия! Не бива да позволяваме пандемията да помрачава живота ни!

За отбелязване е, че след като публикувахме във Фейсбук снимки от своеобразната премиера на улицата, приятели на Анета й предложиха да организират подобно събитие в Пловдив, в Брюксел!

Важното е да сме здрави и не забравяме, че има хубави книги!

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu