На първата снимка: говори преводачката Рада Ганкова, до нея е Цветомила Димитрова, мениджър маркетинг и продажби на издателство „Лемур“, 13.09.2024. Останалите снимки в публикацията са от същото събитие.

В света се задава нова вълна на латиноамериканската литература, като онази на магическия реализъм от 60-те години на ХХ в. Това заяви известната преводачка от испански и португалски Рада Ганкова в разговор с читатели в литературния кът към Алеята на книгата в София на 13 септември т. г.

Като доказателство за думите си, преводачката приведе пример с краткия списък за наградата Международен „Букър“, който т. г. включваше четири романа от Латинска Америка. Сред тях бе и забележителната творба „Торто арадо“ (Изкривеният плуг) на бразилския писател Итамар Виейра Жуниор, когото често сравняват с Жоржи Амаду. Издателство „Лемур“ публикува у нас този роман още през 2021 г. в превод на Рада Ганкова. Тя разказа как се е справяла с предизвикателствата при работата си над това произведение, както и и над още две книги – продължението на „Торто арадо“, озаглавено „Да спасиш огъня“, и „Шепотът на пчелите“ на мексиканската писателка София Сеговия.

Рада Ганкова показва новоизлезлия си превод на „Да спасиш огъня“ от Итамар Виейра Жуниор, издание на „Лемур“

Проблемите пред преводачката започнали още със заглавието на първата творба. „Изкривеният плуг“ е фраза от популярно стихотворение на бразилски поет от XIX в. Става въпрос за оръдие на труда, използвано от предците на героите на романа, което символизира робското наследство и неравенството. В тази творба „торто арадо“ се превръща в „красива метафора за липсващите слова и осакатения език, който вече не може да изговаря думи, за човешкия глас, останал безмълвен, за човека, който все още съществува и полага труд, но е лишен от права“. Единият от вариантите бил заглавието да се преведе „Кривият плуг“ или „Изкривеният плуг“. Колеги на Рада обаче изтъкнали, че тогава то щяло да звучи като превод на „Гераците“. Преводачката провела допитване сред свои приятели, и едва 20% от тях се изказали заглавието да се преведе. Останалите настояли да се прибегне към транслитерация. Така решили и от издателството, и по този начин българският превод на романа се сдобил с това екзотично заглавие – „Торто арадо“. За да се потопи в атмосферата на произведението, Рада Ганкова отишла в едно киломбо (село, основано от избягали от плантациите роби) в отдалечената бразилска област Шапада Диамантина (Диамантената планина). За целта тя трябвало да лети със самолет до Баия и след това да пътува 12 часа с автобус. Запознанството с бита на потомците на избягалите роби й помогнало много да разбере как живеят първообразите на героите на Итамар Виейра Жуниор. Интересното е, че те изповядват синкретична религия, сплав между традиционните африкански вярвания кандомбле и християнството, насаждано от европейските мисионери. Доста главоболия й донесли и множеството названия на растения и животни в „Торто арадо“, например многобройните видове птици от семейство дроздови, характерни за бразилската природа. Тя специално се консултирала с наши орнитолози, за да не допусне неточност.

Алея на книгата в София, 9-15.09.2024, щандът на издателство „Лемур“. Може да се види оригиналното художествено оформление на българското издание на „Да спасиш огъня“ от Итамар Виейра Жуниор в превод на Рада Ганкова

В следващия си роман „Да спасиш огъня“, публикуван на български през 2024 г., Итамар Виейра Жуниор използва като основни персонажи някои второстепенни герои от „Торто арадо“. Освен това мястото на действието се измества пò на изток, близо до атлантическото крайбрежие. Рада Ганкова изтъкна, че според рецензии в сайта „Гудрийдс“ „Да спасиш огъня“ е по-силна творба, но за нея „Торто арадо“ й е по-скъпа на сърцето. Тя разкри, че се очаква Итамар Виейра Жуниор да напише и трети роман на тази тема, и така да се оформи цяла трилогия. Има вероятност авторът да дойде у нас за Международния литературен фестивал в НДК през декември т. г.

Рада Ганкова разказа подробно и за съвременната мексиканска литература. Тя направи разлика между писателите, които творят в Мексико, като Лаура Ескивел, известна и у нас с романа си „Като гореща вода за шоколад“. Има обаче и немалко творци с мексиканско самосъзнание, които живеят и пишат в САЩ (т. нар. чиканос), например като Сандра Сиснерос, авторка на „Къщата на улица Манго“. Рада Ганкова подчерта, че в творчеството на писателите от Мексико се наблюдава по-силна връзка със земята и традиционните вярвания. Такава е и София Сеговия, авторката на „Шепотът на пчелите“ (издаден у нас през 2023 г.). Преводачката подчерта, че в заглавието става въпрос именно за шепот, а не за жужене на пчели, както й предлагали някои хора, които не са чели книгата. Главният герой – подхвърленото дете с увреждания Симонопио, е намерен с пелена от пчели, които цял живот го придружават и му помагат да промени историята на приемното семейство и на целия регион. Действието в романа се развива преди век, когато страната е разтресена от гражданска война, наричана Мексиканската революция. Рада Ганкова разкри и някои проблеми, които й създал езикът на творбата. Един от основните персонажи например е старата бавачка Режа. Нейното име означава на испански „лемеж на плуг“, т. е. подчертана връзка със земята. Преводачката обаче пак предпочела да използва транслитерация, като нарича героинята „нана Режа“. Рада Ганкова даде още един пример за трудността при предаването на замисъла на автора. В един от пасажите се казвало, че нана Режа седяла в люлеещ се стол толкова дълго, че те пуснали корени. В оригинала на испански се използва местоимението „ellas“ – „те“ в женски род. За да се предаде образа и да има съгласуване, преводачката използвала термина „стол-люлка“ – т.е. двете пуснали корени.    

Рада Ганкова дава автограф на Владимир Дворецки на книгата „Торто арадо“ от Итамар Виейра Жуниор в неин превод на български

Срещата с Рада Ганкова се превърна в радостно събитие за присъстващите читатели, някои от които също бяха дошли от Брюксел, където самата тя живее и работи от години. Много от тях не пропуснаха възможността да си вземат автограф от известната преводачка, която не само прокарва мостове към по-екзотичните литератури на Латинска Америка, но и умее да ги представя по оригинален и просветителски начин.

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Подробен фоторепортаж от събитието може да видите тук.

Още по темата на сайта ни:

„Ирасема“ – красива легенда за създаването на бразилския народ

Лиляна Табакова в магията на испанския език

„При плантаторите и жените с цвят на канела“ от Пенка Караиванова