Доц. Георги Цанков за „Островът Уикенд“

Публикувано:
10:55ч / 12.06.2021г
Брой прочитания:
341
Брой коментари:
0

Четвъртъчните литературни прегледи на новоизлезли книги, които прави неуморният съвременен книжовник доц. Георги Цанков, отдавна са се превърнали в четиво, очаквано с вълнение. Чест е за всеки автор, преводач, издател да попадне в обсега на неговите анализи. В обзора си от 10 юни 2021 г., след като отделя внимание на тома с избрани и нови стихотворения „Изкуството да се сбогуваш“ от Аксиния Михайлова („Жанет 45“) и сборника с разкази на Елена Алексиева „Прекъсването на самсара“ („Жанет 45“), той се спира на книгата „Островът Уикенд“ от Гергина Дворецка (Фондация „Европа и светът“).

… И за да бъде усещането за пълноценност хармонично, се чувствам съблазнен да преобразя „двойката“ в триада, да въведа в този особен свят на напълно чуждите на еднаквостта и на скуката послания още едно име, това на поетесата, журналистката и, най-вече белетристката Гергина Дворецка. Единственото неудобство е, че имам честта на съм редактор на тома с разкази „Островът Уикенд“, да съм изразявал възторжено удивлението си от философските и интимните й открития в романа в разкази „Откриването на Дагоберта“, в другия й, най-значим роман „Искрено ваша“, в стиховете, събрани в антологията „Сняг и нежност“ и в следващата й поетична книга „Балада за птицата Феникс“. Елена Алексиева беше писала някъде, че – извън писането – най-силното й желание е да изпита щастие. Много малко са писателите, особено пък съвременните, които дръзват да разсъждават за реалното постигане на щастието. Кой смее да се противопостави на гиганта Толстой : „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“? И преди това, а и след „Ана Каренина“, писателите се лепят като мухи на мед на болката и на страданието, надпреварват се да дирят корените на плача и на страха, анатомизират страданието.

Гергина Дворецка дръзко поема по най-трудния път: нейната героиня се радва на безоблачна взаимна любов с чудесния си съпруг и обожава талантливия си син. Точно както е и в живота: тяхното семейство никак не прилича на скучните щастливи семейства, защото успява да осмисля детайлите на подареното от Небесата щастие. В историите, разказани от „Остров Уикенд“ също има доста котки – както във фейсбук страницата на Гергина, не знам точно за колко мустакати и лукави любимци се грижат тя и съпруга й Владо. И така, плод на изострената й чувствителност, на мистичната способност да разговаря с котараците, носителката на френския орден на Академичните палми може едновременно да представя разпалено мароканска или нидерландска поезия и проза, да следи всички новости във френския и въобще, в европейския културен живот, и същевременно, да се приютява на своя остров, откъдето да се заема с най-трудната задача: „хората, които обичам, да вкусят моето вдъхновение“. Също както кани приятели, за да се насладят на поредния й кулинарен деликатес, Гергина – без да се вълнува кой претенциозен критик ще раздразни – припомня, че „приказките са обикновено с щастлив край“ и модерният човек, колкото и да се прави на отчужден и недостъпен, също от време на време сънува красиви сънища.

След първия прочит на ръкописа, веднага й изпратих съобщение: „От куклените спектакли в неделя сутрин, незабравими за воденото от баща си впечатлително момиченце до любещата съпруга и майка, която приема присърце чуждите радости и неволи, в твоите разкази и новели магически оживяват невидимите с просто око чудеса в живота ни. Ти безпогрешно откриваш „свободните души“ и ни подаряваш незабравими срещи с тях в „голямото село“ на съвременния шарен свят.“ Струва си да запомним финала на едно нейно старо стихотворение: „И всеки, свикнал другите да мами, / ще възхвалява мойта артистичност. / Измамникът, повярвал в любовта ми, два пъти повече ще ме обича… / И само вас, наивници небрежни, / ще съхраня от точните куршуми – / не вярвайте в пресилената нежност / и в лесно произнесените думи!“ Цитирах двата куплета, за да ви предпазя от снизходителността, с която бихте пристъпили към белетристка, изповядваща съпружеската и майчинската обич. Тя съща не е беззъба, дори се оказва, че в докосването до осъзнаването на емпатията, истинският творец става още по-непримирим към фалшивите гримаси, към преображенията на интимния и на идеологическия фалш. Великолепният „Морски триптих“ на Гергина ни среща с различни типове перфидност, маските на „тартюфите“ внезапно се свличат, също както във френската класическа и модерна комедия. Като все си мисля за прилики, защото истинските творци по цял свят непринудено водят бурни диалози, си спомням посланията на безсмъртните френски филми „Нещата от живота“ и „Един мъж и една жена“… А новелата „Нейният марокански филм“, освен че е страхотно кинематографична, ми напомня за изпълнените с философски наблюдения и с екзотични характери пътешествия на незаслужено пренебрегвания у нас Пол Теру. Краткият разказ „Преродената Джейн Остин“ и новелата „Къщата в полумрака“ пък издават други способности на перото на Дворецка – неслучайна е привързаността й към изпълнените с окултно обаяние котки. И постепенно привидно баналната история за щастливото семейство ни пренася в съвсем друг филм, който носи посланието на разказа й „Пролуки в пространството и времето“. Ето че и тя, като Аксиния и Елена, като Мишел Турние и Уйлям Фокнър, като Мишима и Пол Теру, като всички онези визионери, които винаги са привличали вниманието ни е поредният пътешественик във времето и пространството, който не признава ограниченията на посредствеността и на униформеността.

 

Целия обзор на доц. Георги Цанков от 10 юни 2021 г., както и другите му литературни четвъртъци, може да прочетете в профила му във Фейсбук.

Сродни публикации:

Първи отзиви за „Островът Уикенд“

„Островът Уикенд“ на Гергина Дворецка

„Семеен роман или панорама на епохата“ – отзив на Георги Цанков за романа „Искрено ваша“ от Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu