Румънският шанд на Коледния панаир на книгата отново прехвърли мост през Дунава

Публикувано:
20:06ч / 11.12.2023г
Брой прочитания:
227
Брой коментари:
0

На снимката: Н. Пр. Бръндуша Предеску разговаря пред румънския щанд с писателя Георги Господинов

За пореден път румънският щанд на Коледния панаир на книгата в НДК се превърна в символичен мост за културно сближаване между двата съседни народа. Тази година посетителите имаха възможността да видят трима съвременни писатели от Румъния, да се запознаят с тяхното творчество и да участват заедно с тях и с наши творци, издатели и преводачи в дискусии за препятствията пред опознаването ни чрез книгите. Както всяка година творческият тандем на Ванина Божикова и Лора Ненковска осигуряваше модерирането и превода на разговорите. Тази година организаторите на щанда от румънското Министерство на културата бяха направили специални плакати за двете талантливи и всеотдайни преводачки.

Най-голям интерес сред гостите предизвика писателят Богдан-Александру Станеску, който е и директор на румънското издателство „Пандора М“. В неделя на щанда бе представен романът му „Детството на Каспар Хаузер“, издаден на български език от изд. „Жанет 45“ в превод от румънски на Лора Ненковска. Това е книга, в която авторът описва детството си през 80-те години на 20-и век. Той разказа как тогава режимът на Чаушеску е пускал румънска телевизия само по два часа на ден. За да компенсират този информационен вакуум, нашите северни съседи гледали масово българска телевизия. Станеску изтъкна, че все още си спомня български изрази, които е научил от наши тв предавания, като „Лека нощ, деца!“. В романа си той споменава как е гледал по българската телевизия британския сериал „Седморката на Блейк“. Друг пример за нямането по времето на Чаушеску, който научаваме от „Детството на Каспар Хаузер“, е, че тогава румънците са се хранели със супа от кокоши трътки. Българският издател на романа Манол Пейков, който присъства на представянето, разказа как се е запознал със Станеску в грузинската столица Тбилиси. Пейков му се похвалил, че е закупил правата за издаването на произведение на един румънски писател на български. Когато Станеску се поинтересувал кой е неговият сънародник, нашият издател проверил в смартфона си и установил, че става въпрос за неговия събеседник. Пейков подчерта, че и в неговото детство е имало сходни моменти като в описаните в романа на румънския писател.

Издателят Манол Пейков показва книгата на Богдан-Александру Станеску (вдясно), в която е открил и частица от своето детство, вляво са преводачките Лора Ненковска и Ванина Божикова

В литературната среща на румънския щанд се включиха още двама писатели от северната ни съседка, чиито романи ще излязат на български догодина. Охара Доновецки, която е родена в Кълъраш, си спомни как  гледала от балкона Дунава и е чувала баба си да споменава думи като Силистра и Варна, за които си мислела, че са улици в родния й град. По-късно тя посещавала многократно България и обикнала Созопол, Несебър и Велико Търново, като дори прекарала три лета в Стара Загора. Нейният роман „Кастинг за орисници“ ще бъде издаден от изд. „Парадокс“ в превод на Ванина Божикова.

Говори румънската писателка Охара Доновецки

Третият румънски писател, който бе представен на Коледния панаир на книгата в НДК, бе младият прозаик Флавиус Адрелян-Бахман. Той отбеляза една недотам приятна прилика между нашите две страни, проличала при излизането на резултатите от PISA – че България и Румъния заемат предпоследното и последното място, що се отнася разбирането при четене и слушане. Неговият роман „Vene Rare. Нова религия се появява между блоковете“ ще бъде издаден от изд. „Колибри“ в превод на Василка Алексова.

Отляво надясно: Елена Алексиева, Флавиус Адрелян-Бахман, Лора Ненковска, Ванина Божикова, Манол Пейков, Богдан-Александру Станеску Снимка: Гергина Дворецка

По време на дискусиите на румънския щанд, в които се включиха и нашите писатели Георги Господинов и Елена Алексиева, както и посланичката на Румъния у нас Н. Пр. Бръндуша Предеску, бяха разисквани начините за преодоляване на икономическите и психологическите бариери пред взаимното ни опознаване. Преводачката Лора Ненковска, която е главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“, изтъкна, че има асиметрия при издаването на преводни книги от езика на съседната страна. Тя посочи, че от 2004 г. насам у нас са издадени 80 румънски книги, а в северната ни съседка – десет пъти по-малко. Издателят Станеску обясни, че сънародниците му предпочитат да четат преводи на произведения, написани на по-популярни езици като английския и френския. Той обаче добави, че когато Георги Господинов спечели международната награда „Букър“, това станало по време на панаира на книгата в Букурещ. Тогава мнозина румънци отивали на щанда на „Пандора М“ да питат имат ли книгата на „оня българин“. В резултат на това Станеску продал рекордните 500 бройки от румънския превод на „Времеубежище“ за три дни. Отгоре на всичко, трите романа на Господинов, които са издадени от същото издателство, се продават по-добре, отколкото англоезичните книги, чиито права е закупил. Станеску прогнозира, че пробивът с „Времеубежище“ може да повиши интереса в Румъния и към други наши писатели. Той покани Господинов да направи турне из северната ни съседка на негови разноски.

Издателите Манол Пейков и Богдан-Александру Станеску (вдясно)

Разговорът на румънския шанд не подмина и финансовите проблеми при промотирането на българската литература зад граница и оскъдния бюджет, отпускан за тази цел от държавата. Нашите представители изразиха благородна завист към нашите съседи заради по-доброто положение от другата страна на Дунава. Издателят Станеску обаче е на мнение, че трябва да се разчита предимно на частната инициатива, особено що се отнася до изграждането на литературни мостове. Той сподели, че в дълъг неформален разговор със Светлозар Желев, ръководител на Националния център за книгата към НДК, след изпити 4 бири, са стигнали до идеята да се наеме един камион или автобус и да се „арестуват“ в него по четирима български и също толкова румънски автори, след което да се представят в нощни барове от двете страни на границата. В тон с това шеговито предложение Манол Пейков изрази съжалението си, че изпитите от Станеску и Желев бири не са били 5, тогава още по един писател и от двете страни щяха да бъдат включени в проекта.

Дадени бяха и други предложения, които би могло да се разработят с участието на Манол Пейков в качеството му както на издател, така и на депутат, член на парламентарната комисия по културата и медиите. Важното е, че и от двете страни на Дунава сериозно се мисли за по-активен литературен обмен.

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Още снимки от събитията на румънския щанд може да видите тук и тук.

Още по темата на сайта ни:

Румънски акценти на Коледния панаир на книгата 2023

Източник: www.evropaworld.eu