„Събитието“ на Ани Ерно – травмиращ спомен от младостта

Публикувано:
17:41ч / 08.03.2024г
Брой прочитания:
265
Брой коментари:
0

Не знам дали някой у нас обърна особено внимание преди няколко дни на новина от Франция, че правото на аборт вече ще бъде вписано в Конституцията на страната. Аз обаче нямаше как да не си спомня книгата на нобеловата лауреатка за литература за 2022 г. Ани Ерно, в която тя описва собствените си преживявания във време, когато абортите във Франция са били преследвани от закона. Книгата е „L’Événement“ (думата означава „Събитието“, а на български заглавието е „Изпитанието“, превод: Валентина Бояджиева, изд. „Лист“, 2023 г.). Имах възможност да я прочета в оригинал на френски и тя истински ме разтърси, както, предполагам, би разтърсила всяка жена.

През 1962 г. Ани Ерно, по онова време неомъжена студентка, забременява и не иска да задържи бебето. Тъй като абортите в родината й тогава се смятат за криминално престъпление, задачата как да се освободи от нежелания плод, е изключително трудна. Хладнокръвно, с много детайли, писателката разказва през какви перипетии е трябвало да премине в името на свободата сама да реши какво да става в тялото й. Невъзможността да сподели с родителите си, заради техните консервативни представи за морал, колебанията на гинеколога, който й съчувства, но не иска да рискува да бъде лишен от лекарски права, затова й предписва лекарство за укрепване на плода, неуспешните опити сама да се освободи от зародиша с игла, попадането в мрачния апартамент на акушерката, която прави тайни аборти… На френски има специален израз за жените – често не медицински лица, които помагат на бъдещи майки да се освободят от нежелана бременност: les faiseuses d‘anges – в буквален превод: създаващите ангели. Очевидно ангелите са душите на неродените младенци, които отлитат с помощта на такива жени. Това поетично название сигурно им е измислено от изпадналите в безизходица, които благодарение на техните услуги са се почувствали спасени. Ани Ерно обаче не използва този ласкателен израз за акушерката, която при най-примитивни условия вкарва в нея сонда, за да предизвика аборт, нарича я: l‘avorteuse – абортаджийката. Поставената сонда не свършва работа и се налага манипулацията да бъде повторена. Вторият път обаче абортаджийката не иска допълнително заплащане. Кошмарът достига кулминацията си, когато Ани Ерно получава кръвоизлив в студентското общежитие. Откарват я по спешност в болница, където се сблъсква с презрението на лекарите. Ани обаче отбелязва, че с още по-голямо презрение се отнасят към бременно неомъжено момиче, което постъпва в същата болница, придружено от майка си. Значи изборът да запазиш извънбрачното си дете се е смятал за по-голямо падение от незаконното прекъсване на бременността!

Историята с нежелания зародиш приключва през януари 1963 г. Писателката я описва близо 40 г. по-късно, през 2000 г.  Чела съм биографията й и знам, че още на следващата година тя вече е омъжена и ражда първия си, този път желан син. Съдбата се е смилила над нея и след ужасните издевателства над тялото й, тя е запазила способността си да дава живот. Много други нелегално абортирали жени обаче губят тази способност, някои дори губят живота си.

„Събитието“ на Ани Ерно звучи актуално и досега. През 2021 г. френската режисьорка Одре Диван направи филм под същото заглавие, който беше посрещнат топло от публиката. В годината на излизането си той взе наградата „Златен лъв“ на фестивала във Венеция  и голямата награда на българския фестивал Синелибри.     

Днес французойките могат да се поздравят, че Конституцията на страната вече им гарантира една важна за всяка жена лична свобода.  

Гергина Дворецка