Може ли да се запази за бъдещите поколения нематериалното наследство на сефарадските евреи, живели по българските земи? Този проблем бе разискван на семинар на тема „Бъдещето на ладино културата в България“, който се проведе на 29 ноември т. г. в софийската синагога. Организатори на проявата, в която участваха представители на еврейската общност, както и дипломати, бе посолството на Испания у нас, в сътрудничество с Организацията на евреите в България „Шалом“ и посолството на Израел. Участниците в проявата бяха поздравени от председателя на ОЕБ „Шалом“ проф. д-р Александър Оскар, от председателя на Централния израелтянски духовен съвет Максим Делчев, от посланика на Кралство Испания Н. Пр. Алехандро Поланко и от културния аташе на посолството на Израел г-жа Веред Елрон. Посланик Поланко изтъкна, че испанците наричат сефарадските евреи „нашите братя на Изток“, и припомни, че страната му е приела закон, позволяващ на тези евреи да получават испанско гражданство.

Изследователката и писателка Леа Давчева представи на семинара книгата си „Калейдоскоп от идентичности. Лични истории на сефарадски евреи в България за езика ладино“. В своята презентация тя изтъкна, че прогонените от Инквизицията испански евреи са се разселили по цял свят, включително и у нас, като са донесли със себе си средновековен диалект на испанския език (който у нас е известен като джудезмо или шпаньолски), както и богат фолклор. Леа Давчева е интервюирала десетина представители на еврейската общност, които са споделили своето виждане за този „сладък“ език (на който сега според нея говорят между 300 000 и 400 000 души по цял свят). Част от интервюираните са понаучили някои думи и пословици от своите баби, а други са си направили труда да се запознаят по-сериозно с него, за да могат да комуникират с роднините си в Турция, Израел и други страни. Леа Давчева помоли участниците да напишат на специални картончета своите идеи за спасяването на ладино културата. Като положителен пример бе изтъкнато, че възрастна българска еврейка е организирала двугодишен курс по шпаньолски, и макар че някои курсисти са отпаднали, 12 са го завършили с успех.

Чрез видеовръзка в семинара се включи един от водещите световни експерти по юдео-испански език – професорът от Еврейския университет в Йерусалим Давид Бунис. Той разказа за откритите от него документи на този език (написани с еврейски букви), които са създадени по българските земи още през 16-17 век. От тях става ясно, че сефарадските евреи са комуникирали с българските си съседи на български език, а не на официалния османотурски. В процеса на развитие на шпаньолския, в него се инкорпорират и думи на турски, гръцки, български и други балкански езици. След Освобождението ладино започва да запада, тъй като в образователната система се въвежда обучение само на български и иврит. Въпреки това, проф. Бунис цитира няколко издадени у нас речника и пособия на джудезмо, като в тях вместо еврейски букви се използва кирилица. Участници в семинара изтъкнаха, че ОЕБ „Шалом“ продължава да публикува книжки на шпаньолски и поддържа страница на този език в своя вестник „Еврейски вести“.

Един от героите на книгата „Калейдоскоп от идентичности…“, Ели Анави, председател на регионалната организация на ОЕБ „Шалом“ в София, прочете приветствие, което бе написал на ладино (на снимката вдясно).

Присъстващият на събитието испанист проф. Иван Кънчев получи специални поздравления за своята научна дейност в областта на езика ладино

Вълнуващо изказване направи Виктория Атанасова – българска еврейка от Кюстендил. Тя зададе риторичния въпрос, каква е нейната идентичност. Виктория разказа, че когато през 1943 г. властите подготвяли депортация на кюстендилските евреи към нацистките лагери на смъртта, дядо й заявил на шпаньолски: „Тук съм роден, тук искам да умра“.

Темата за бъдещето на ладино културата у нас впоследтвие предизвика полемика в интернет. Гергина Дворецка, която присъства на семинара, сподели мнението си, че шпаньолският постепенно отмира, тъй като се говори в тесен кръг от хора. Тя изтъкна, че този език се е смесил с българския. Майка й, която като дете е живяла в еврейската махала на София (Ючбунар), й е казвала как са си говорели на ладино: „Донде еста ла рокля? А ла закачалка!“. Според нея, най-правилния път е избрал актьорът Ицко Финци, герой от книгата на Леа Давчева, който се е насочил към по-задълбочено изучаване на съвременния испански език, чрез който комуникацията в чужбина е много по-улеснена. Владимир Дворецки допълни, че според баща му (чийто майчин език е бил именно шпаньолски), на носителите на езика им липсват думи, и затова използват изрази като „лос чорапис“. Сестра му Долорес Дворецка обаче възрази, че ладиното не е само език, но и култура: „Културата никога не е излишна. Има много мъртви езици, знанието за тях е богагство. Помня Ева Волицер с популяризирането на ладино песни в НБУ. Беше прекрасно събитие. А и кухнята е чудесна. Обожавам масапан и тишпишти“.

Още снимки от събитието може да видите тук.

Част от снимките в публикацията ни бяха любезно предоставени от посолството на Испания в България

Източник: www.evropaworld.eu