Силата на духа в „Момичето с цигулката“

Публикувано:
16:09ч / 24.06.2021г
Брой прочитания:
323
Брой коментари:
0

Сред придобивките ми от Пролетния базар на книгата пред НДК в началото на юни т.г. беше книгата на Ева Кралева-Бахран „Момичето с цигулката“ (изд. „Знаци“). Стана така, че се зачетох веднага в нея и, както вече споделих на сайта ни, бях омагьосана. Първо, защото авторката ми беше напълно непозната, а разбрах, че това е дебютният й роман и бях изненадана от дарбата й на разказвач. Имаше уверения почерк на утвърден автор, който без усилие изгражда сложна композиция  – майсторски преплита различни сюжетни линии, създава очарователна сплав от реализъм и метафоричност. Не бих повярвала, че това е едва втората й книга – първата е с поезия.

Румяна Емануилиду

Заслугата да избера „Момичето с цигулката“ сред стотиците издания на Пролетния базар, беше изцяло на управителката на издателство „Знаци“ Румяна Емануилиду. С таланта на отличния книжар тя умее с няколко думи да открои същественото във всяка книга и привлече вниманието ми върху съдбата на авторката, която дълги години е била цигуларка в Германия, носила е душевни травми от детството и младостта си, намерила е опора в музиката и постепенно е съумяла отново да изгради личността си, парче по парче, както женската фигура на корицата (неин автор е Мария Карабаджакова).

Бях заинтригувана и си купих книгата, още повече, че на щанда на издателство „Знаци“ се срещнах за кратко със самата авторка и тя веднага ми направи приятно впечатление – излъчваше достойнство и скромност.

В „Момичето с цигулката“ Ева Кралева-Бахран разказва за своя живот, от детството до настоящата си зряла възраст. Чувала съм мнението, че истинският писател се познава по способността да измисля образи и сюжети. Лично аз мисля, че писателската дарба проличава и когато човек описва собствената си биографията, а героите и събитията не са художествена измислица.

Признавам, че макар „Момичето с цигулката“ да ми хареса още от първите страници, малко се сепнах, когато в самото начало разбрах, че в нея ще става дума и за посещения при психотерапевти. Имах ли желание да чета книга, която не обещаваше да е лека за съпреживяване? Продължих по-нататък, защото авторката беше успяла да събуди у мен читателски интерес. Исках да разбера какво я е довело до нуждата да търси специалисти, за да постигне душевно равновесие. Усещането ми беше като при разплитане на загадка в криминално четиво.

Постепенно започнах да откривам причините за страховете на малката Ева и голямата Евангелина. Те се кореняха в ранното й детство. Свръхчувствителното, талантливо момиченце, родено „по времето на чичко Сталин“ в дълбоко религиозно семейство, още от най-крехка възраст се беше оказало разпънато между вярата в Бога, на която са го възпитавали вкъщи, и вярата в комунистическия идеал, проповядвана в социалистическата държава. Нежната детска душа беше успяла някак си да носи този кръст, но той беше оставил дълбоки, трайни белези, които зрялата Евангелина е трябвало да лекува.

Темата за страха е основна в книгата. Всеки, живял в социалистическо време, знае какво е да се страхуваш, че за някоя по-волна дума по адрес на партийните лидери или за разказан политически виц, можеше да изгубиш работата си и дори да отидеш в затвора. В живота на Ева обаче винаги е съществувал и друг страх, струва ми се далеч по-голям – да не съгреши пред Бога!

Религията е другата важна тема в „Момичето с цигулката“. Какъв е Бог? Строг и наказващ или обичащ и опрощаващ? Колко различни тълкувания може да има на едни и същи текстове от Библията! Родителите на Ева са евангелисти и са й предавали своите пуритански разбирания за морал. И докогато политическите промени след 1989 г. премахнаха страха да не загазиш заради волнодумство, то страхът от греха в религиозната душа се оказва вездесъщ.

Прочетох докрай книгата на Ева Кралева-Бахран, въпреки че самата аз не вярвам в Бога. Кръстена съм като православна християнка, уважавам вярванията на хората, но нямам вътрешна необходимост да ходя в църква, да спазвам нейните ритуали и правила. Помня как в началото на 90-те бях в базиликата Свети Петър в Рим и чух религиозни песнопения, които като че ли ме понесоха към небесата. Тогава се замислих бих ли отдала душата си на Бога и веднага си отговорих, съвсем по светски, че бих могла да го обичам, но не искам да се венчавам за него, защото държа  душата ми да е свободна. По това време обичах да водя неформални разговори за Бог с колеги журналисти от Италианското радио и телевизия RAI и им обяснявах, защо не искам да се обвързвам с църквата. Помня как една италианка ми каза: „Но, Гергина, Бог не ме кара да се чувствам несвободна. Той ме закриля, успокоява ме!“

Само че не всички тълкуватели на Божествената истина възприемат вярата като закрила и утеха. За някои от тях Бог е преди всичко съдник. За съжаление, малката Ева беше израснала точно сред такива тълкуватели на Божественото. В „Момичето с цигулката“ тя описва трудния път, по който е отстоявала правото си да вярва, че Бог е преди всичко любов, и да изпита радост от живота.

Неслучайно споменах, че изчетох с вълнение цялата книга, макар че самата аз не съм религиозна. Има много причини в този живот, които могат да разбият човешката психика и да насадят в нея страхове. „Момичето с цигулката“ би могла да вдъхне сили на всеки, който има нужда да събере разбитата си душа парче по парче и да се почувства отново цялостна личност.

На Ева й е помогнала музиката, колегите й от оркестрите, с които е свирила в Германия, съпругът й, синът й… Разбира се, основна роля в оздравяването на душата й са имали някои психотерапевти, някои книги, написани от жени със сходни проблеми. Сега „Момичето с цигулката“ може да помогне на други.

Преди всичко обаче, това е творба на талантлив автор. Харесва ми лекотата, с която преминава от спомени към настояще, трогнаха ме виртуалните диалози, които води на финала с починалите си родители и със самата себе си като дете, все с желанието да ги разбере по-добре и да си обясни постъпките им в миналото, за да живее в хармония със себе си в настоящето.

Парадоксално, че в книгата постоянно се говори за страхове, които безспорно са човешка слабост, а аз през цялото време усещах силата на човешкия дух. Защото се изисква сила да се изправиш срещу страховете си, да персонифицираш чувството си за Вина и да водиш разговор с него, както и с постоянната си спътница Паниката. Силата на духа я е имала още младата Ева, когато са я изправили пред комсомолския колектив и са поискали от нея да се откаже от вярата си в Бог, а тя категорично е отказала с пълното съзнание какви ще са последиците. Вероятно всеки човек носи такава душевна сила, дори когато му се струва, че е слаб духом. Поне аз останах с такова убеждение, след като затворих последната страница на „Момичето с цигулката“.

Не знам дали Ева Кралева-Бахран ще напише в бъдеще роман с измислени герои и сюжети, но дори ако продължи да разказва за себе си и своите виждания за света, ще ми бъде интересно да я чета.

 

Гергина Дворецка

Още по темата на сайта ни:

Придобивките ми от пролетния базар на книгата 2021

 

Източник: www.evropaworld.eu