„Утринна треска“ от Петер Гардош – роман за една необикновена любов
По покана на Унгарския културен институт в София с директор г-жа Дьорди Димитров в България гостува унгарският кинорежисьор Петер Гардош. В института се състоя българската премиера на първата му книга „Утринна треска“ (издателска къща „Авлига“), в която се той разказва любовната история на своите родители, оцелели по времето на Холокоста. Книгата беше представена от Катя Атанасова, а откъси от нея прочетоха актьорите Мариела Станчева и Иван Станчев.
В романа „Утринна треска“ Петер Гардош е включил откъси от 96 писма, които родителите му си разменят непосредствено след освобождаването им от концентрационни лагери в края на Втората световна война по време на лечението им в шведски рехабилитационни центрове. Животът на 25-годишния оцелял през войната Миклош е застрашен повторно, този път от туберколозата. Младежът обаче решава да не се предаде и, въпреки безнадеждната диагноза, започва да си търси жена. За целта изпраща писма с едно и също съдържание на 117 унгарски момичета, които също като него се лекуват в Швеция. Така наистина открива жената на своя живот.
На срещата в Унгарския културен институт в София Петер Гардош разказа моменти от създаването на книгата си, която наистина има необичайна съдба. Неговите родители никога не са споделяли с него за писмата, които са си разменяли в продължение на 6 месеца от септември 1945 до февруари 1946 г., преди да се оженят. Едва след смъртта на баща му през 1998 г., майката на автора му предава две връзки с писма, които са били грижливо съхранявани и пренасяни от жилище в жилище, но никога дотогава не са били препрочитани. Разлиствайки ги, писателят вижда родителите си в непозната за него светлина – като съвсем млади влюбени хора. Фон на тяхната романтична история е току-що приключилата Втора световна война с всички травми, които е нанесла на хората – душевни и физически. Реално, възстановяването на здравето, т.е. оцеляването, и за двамата е било под въпрос.
„Колко силен дух е имал баща ми, щом при безнадеждната диагноза, с която шведските лекари са му давали само няколко месеца живот, е решил все пак да създаде семейство и си е потърсил съпруга! – сподели Петер Гардош. – В края на войната баща ми е тежал едва 29 килограма. Аз видях рентгеновите му снимки оттогава, показвал съм ги на лекари в наши дни и те потвърждават, че тогавашните им шведски колеги са поставяли правилна диагноза и тя не е давала основание за оптимизъм.“
И все пак чудото става и Миклош Гардош живее над 50 години след прогнозите за ранната му смърт. Със сигурност, любовта е имала целебна сила и е извършила вълшебството.
Петер Гардош разказва много майсторски историята на това вълшебство. Разказва я като приказка и точно като в приказка тя има щастлив край, въпреки многобройните трудности, през които преминават героите в нея. Историята не е само за любов, а и за приятелство, за човешка топлота и всеотдайност, но и за предателство, породено от завист. Войната също присъства, макар и само като близко минало към момента на разказа, но минало, което все още е съвсем осезаемо и чиито белези все още са много болезнени.
Едноименният филм „Утринна треска“, режисиран от автора Петер Гардош, спечели специалната награда на журито на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ през август 2016 г. във Варна. Сред публиката на премиерата беше директорът на фестивала, проф. Александър Грозев, който лично поздрави госта от Унгария. За съжаление, г-н Гардош не успява да дойде тогава в България, за да му бъде връчена наградата лично, но на срещата в Унгарския културен институт разказа колко се е зарадвал, когато я е получил в Будапеща. Според него, статуетката от фестивала „Любовта е лудост“ е най-красиво изработеното отличие, с което е бил удостояван досега.
Всеки, който прочете романа „Утринна треска“, веднага ще усети, че е писан от човек, свързан с киното: отделни детайли сякаш са фиксирани от кинокамера; действието на моменти се проследява паралелно на две различи места… Младата преводачка на книгата, Моника Гълъбова, сподели в неформален разговор след срещата, че структурирането на текста като сценарий я е улеснявало при превода.
За книгата с удоволствие ще пиша отново в сайта ни, но това, с което искам да завърша, е впечатлението, което остави у мен режисьорът и писателят Петер Гардош – естествен, откровен, сърдечен, витален човек, с много хубаво чувство за хумор, което не уязвява, а разведрява. Достоен син на родителите си, оцелели физически и духовно след Втората световна война чрез своя оптимизъм и чрез любовта си.
Автор: Гергина Дворецка