По повод годишнината от разстрела на Никола  Йонков Вапцаров на 23 юли 1942 г. и през тази година социалните мрежи се изпълниха с негови стихове и дискусии около личността му. По социалистическо време определението „поет революционер“ вървеше като клише към името му. В наши дни има хора, които определят неговата политическа дейност като подриваща основите на Царство България и й поставят отрицателен знак. Напълно обективно, оценявайки различните моменти от житейския път на човека и твореца Вапцаров, ще ви разкаже литературната историчка и писателка Катя Зографова, директор на неговата къща музей в София. Преди време със съпруга ми Владимир Дворецки се отбихме в намиращата се на „Ангел Кънчев“ 37 кооперация, където на четвъртия етаж е разположена музейната сбирка. В този апартамент е живял Вапцаров със съпругата си Бойка, преди да бъде арестуван и осъден на смърт. Случи се така, че по същото време там бяха дошли двама посетители – баба с внучето си, любознателен тийнейджър. С интерес се заслушахме в лекцията на Катя, която сладкодумно им разказваше за експонатите – сред тях в момента се намира и част от експозицията за Христо Смирненски.

В къщата музей са запазени автентични мебели на Никола и Бойка Вапцарови – спалнята, гардеробът, етажерката с книги от семейната им библиотека. Особен интерес представлява радиоапаратът. Той е с неопределена марка, защото поетът си го е сглобил сам със събирани поотделно части – обясни ни с усмивка Катя Зографова.

Тук е пишещата машина, на която Вапцаров и преписал своите „Моторни песни“. В специална витрина се пазят и двата бележника – неговият и на Христо Смирненски, в които са писали преди смъртта си.

Експозицията включва и художествени творби, семейна собственост на Вапцарови – картини от Константин Щъркелов и Стоян Сотиров, рисунка от Борис Ангелушев.

Върху етажерката се намира скулптура от Васка Емануилова – една женска глава, за която някои не са вярвали, че е направена от нея, но авторството й е безспорно (на снимката вляво).

Хубаво допълнения към музейната сбирка е макетът и рисунката на Вапцаровата къща в Банско. В нея са гостували видни личности като цар Фердинанд, Вилхелм II, цар Борис III, поетите Яворов и Елисавета Багряна, художниците Иван Пенков и вече споменатият Константин Щъркелов.

Къщата в Банско е свидетелство, че Вапцарови са били заможни, тачени и уважавани.

Домът на Никола и съпругата му Бойка в София е бил далеч по-скромен, но пък е в центъра на столицата. Разполагал е и с голяма тераса, която днес е част от музея и понякога там се организират събития.

До терасата се отива откъм кухнята. Тя е обзаведена също с автентични мебели от покъщнината на семейството.

Апартаментът, в който са живели поетът и жена му, е бил собственост на преселилата се в Америка леля на Никола, Магда Кондова. След 9.IX.1944 г. Бойка Вапцарова й изплаща жилището, но впоследствие го дарява на държавата, за да бъде създаден там днешният музей. По-късно държавата закупува съседния апартамент на същия етаж, за да бъде разширен музеят и днес в него има конферентна зала, както и помещение, в което се провеждат занимания с деца (на снимката вдясно).

Като директор на къщата музей „Никола Йонков Вапцаров“ Катя Зографова се старае да привлече в него повече хора, прави го място за литературни и творчески събития. От нея научихме как е изглеждало това място, когато е поела стопанисването му: течове отвсякъде, паднала мазилка, истинска разруха. Самата музейна сбирка била от времето на социализма, в агитационно-пропаганден стил. С присъщия си талант на разказвач Катя ни описа как, поради повреда в електрическата инсталация, в помещенията призрачно просветвали искри и създавали още по-тягостна атмосфера.

Нужно е много търпение и голяма отдаденост на музейното дело, за да се постигне онова, което днес с право се нарича „Високото пространство“! Катя Зографова определя по този начин къщата музей, не само защото той е разположен на последния, четвърти етаж на кооперацията, а и защото това е място, където духът се извисява – без обремененост от политически пристрастия, единствено с почит към талантливото изкуство.

Истина е, че все още не са много хората, които знаят за тази къща музей. Най-често учители водят класовете си тук. Има обаче и индивидуални посещения, както се убедихме лично, когато се отбихме там. След като изслушаха с интерес лекцията на Катя Зографова двамата посетители, които заварихме, вписаха впечатленията си в специалната книга за отзиви.

Лично за мен особено впечатляващ беше разказът на литературната историчка и писателка за ходенето по мъките на Вапцаровата майка, Елена, когато е искала да измоли помилване за осъдения си на смърт син. Превъзмогнала гордостта си, почукала на вратата на всеки, от когото се е надявала на помощ. Някои от влиятелните хора, които потърсила, дори не пожелали да се срещнат с нея. Интересно е, че прочулият се с мрачна слава Никола Гешев, началник на „Обществена безопасност“ в Дирекция на полицията, когато му съобщили, че е дошла при него, излязъл да я види, но нищо не й казал. „Направил го е явно от любопиство, за да види как изглежда майката на Вапцаров“ – тълкува постъпката му Катя Зографова. Баба Елена приживе споделяла и как е паднала на колене пред цар Борис III, но той я подминал. Заради напредналата възраст й било трудно да се изправи веднага, та известно време след като царят си бил отишъл, останала на колене.

Друг вълнуващ момент за мен от лекцията на Катя Зографова беше за мястото на Яворов в живота на Вапцаров. Яворов е бил съратник на бащата, Йонко Вапцаров, в българското национално-освободително движение на Македония. Никола е харесвал Яворовите стихове, но е правел и паралел между своята любов към Бойка и любовната история между пламенния чирпанлия и Лора. Неслучайно в къщата музей на Вапцаров се пази и черната посмъртна маска на Яворов. За това може да прочетете и в най-новата книга на Катя Зографова „Световете на Яворов“.

Ще добавя, че отскоро на калкана на кооперацията, в която се намира музеят „Никола Йонков Вапцаров“, ул. ,,Ангел Кънчев“ 37, може да се види стенописът на аржентинския художник Франсиско Босолети по Вапцаровото стихотворение „Вяра“ (на снимката вляво). Това е поредното доказателство, че става дума за поезия, способна да развълнува и вдъхнови хора от различни кътчета на планетата.

Да напомним, че входът към музея е откъм улица „Хан Аспарух“ и до външната врата има барелеф на поета. Така че, заповядайте! Ще ви посрещне сладкодумната Катя Зографова, която ще ви разкаже не само за живота и стиховете на Вапцаров, а и за други творци, с които животът го е срещал или с които е имал духовна близост.

Автор: Гергина Дворецка

Повече снимки може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Сродни публикации на сайта ни:

Премиера на „Световете на Яворов“ от Катя Зографова

За Яворов – с любов и проникновение

Източник: www.evropaworld.eu