„Созополският плаж“ – импресия от Дейвид Кларк

Дейвид Кларк е британски бизнесмен, който познава добре България, живял е 12 години в страната ни. Пише разкази и стихове. При пребиваването си в София е публикувал в различни наши издания. Колумнист на в. „Sofia Echo“. Има награда за разказ от сп. „Мениджър“. В момента живее в Англия и изпраща свои разкази на англоезичното издание за британци в столицата „Sofia Globe“. Женен е за българка, Галя Кларк, чиито разкази познавате от нашия сайт. Дейвид членува в Клуба на пишещи в Хедърсет, Норфолк, и публикува в местни издания като „Village people“.
Днес ви представяме импресията му
Созополският плаж
Дейвид Кларк
Един човек внимателно се придвижва по счупените плочки. Поглежда към червените покриви на къщи в рустикален стил, които са заобиколили залива. Подсвирва на кучето си и се упътва към брега, стъпките му оставят първите пресни отпечатъци за деня. Слънцето изпълзява мързеливо от леглото си, изпращайки бляскавите си лъчи към гладкото синьо море. Мек бриз се опитва да издуха сутрешната роса от чадърите. Опаковка от сладолед се върти по изоставения пясък, бежанка от вчера. Плажът е умълчан, с изключение на разбиващите се вълни, чакащи деня и пристигането на новите гости.
Пурпурното огнено кълбо се изкачва още по-високо в небето, горещината му помага на все още влажните чадъри да се превърнат в плющяша маса от ярки, натрапващи се цветове. Първото дошло семейство се бори с бремето на чантите си… Натоварени като магарета, те носят достатъчно, за да осигурят живота си през целия плажен ден – дюшеци, хавлиени кърпи, шапки за слънце, играчки за плажа, питиета, бански, лосион за слънце. Виковете на децата се смесват с призивните крясъци на морските птици, високоговорителите чакат мълчаливо.
Семейство след семейство, двойка след двойка, човек след човек, инвазията продължава. Пясъкът бързо изчезва под днешните поклонници: дебели, тънки, млади, стари, бели, с тен, без горнище, щастливи, тъжни, шумни, тихи. Всички намират ценно пространство за техните молитвени килимчета. След това се покриват с кремове и доброволното печене започва.
Трели на мобилен телефон, високоговорителите изригват един след друг и създават какофония, звуци на чалга и рап се носят из въздуха, деца пищят, майки крещят, момци ходят по плажа и викат „Царевица, моля“, „Минерална вода“, „Сладолед“. Младежи ритат плажни топки и викат над бирените си бутилки, девойки демонстрират тена си, влюбени се целуват, зрели мъже надзъртат зад очилата си, жени на почтена възраст съжаляват за изгубената си младост, опитвайки да скрият натрупаните през зимата тлъстинки. Слънцето безмилостно се смее над цвъртящите им тела.
Топлото море е претъпкано от избягали на плажа летовници, изпечени кафяви и розови тела блестят в охлаждащите вълни. Малка рибарска лодка пори вълните към пристанището с нови доставки за задоволяване на ненаситните апетити. Водни ски, яхти, надуваеми лодки, ски джетове и плувци се борят за пространство редом със сините медузи. Кафенетата гъмжат от щастливи хора, намерили убежище в полъха на бриза и в сянката. Сервитьорки със загорели бедра се плъзгат около масите с табли, на които е изписано „наздраве“: бира, водка, ракия, шопска салата, цаца, скумрия.
Следобед, изтощено от цялата гмеж под него, слънцето морно започва да се подготвя за сън, потъвайки към хоризонта. Бризът е по-хладен, тръпка преминава през плажа, появяват се тениски. Майки се мъчат да облекат децата си под яркоцветните хавлии, изгорели тела навличат дрехите си. Отстъплението започва, плажът утихва, вече има място, музиката замира, но от баровете още може да се чуят смехове. Купчини боклук изпадат от препълнените кошчета. Пурпурното огнено кълбо още наднича над хоризонта, но силата му вече си е отишла.
Един човек внимателно пристъпва по изпочупените каменни стъпала, подсвирва на кучето си и тръгва покрай брега, следите от стъпките му се смесват със следите от мънички детски стъпала, от стъпала на майки, татковци, баби, от сандали, маратонки, токчета, кучета и чайки. Кучето му подушва боклука и ръмжи екзалтирано. Спокойното сиво море мие плажа и очаква утрешния ден.
Превод от английски: Галя Кларк
Още от автора на сайта ни:
„Промяна в селото“ – есе от Дейвид Кларк
Коледна история – разказ от Дейвид Кларк
„Сняг в София“ от Дейвид Кларк
Източник: www.evropaworld.eu