Макар България и Албания да са близо географски, двата балкански народа не се познават добре. Албанският филм „Възходът и падението на другаря Зило“, чиято премиера за България се състоя на 10 октомври в Дома на киното в рамките на фестивала „Синелибри“, запълва тази празнота с гротескното изображение на живота на група интелектуалци по време на режима на Енвер Ходжа през 70-те години на ХХ в.

Тази черна комедия на режисьора Фатмир Кочи всъщност е адаптация по едноименния роман на албанския майстор на сатирата Дритъро Аголи, който бе издаден в България още през 1978 г. (изд. „Народна култура“, превод: Марина Маринова). Сюжетът му обаче е умело преведен на езика на киното, благодарение на сътрудничеството с ирландския кинематографист и председател на Европейската филмова академия Майк Дауни, който е съсценарист и съпродуцент на филма.

Снимка: Книжен пазар

Във „Възходът и падението на другаря Зило“ се описват преживелиците на младия журналист и писател Демка, който е принуден да изостави собственото си творчество, за да пише речи за ръководителите на албанската социалистическа култура. Основната фигура сред тях е другарят Зило – тираничен бюрократ, издигнал се заради умението си да чете изразително доклади. Той непрекъснато лансира шизофренични инициативи за културна революция в маоистки стил. Това всъщност е обективно отражение на реалността в тогавашна Албания. Както поясни при срещата си с публиката след прожекцията в Дома на киното режисьорът Фатмир Кочи, тогава в родината му имало хиляди китайци, които строели социализма в тази балканска страна. Като ученик той трябвало да се сблъсква с почини от рода на „Сто сандала, сто и едно цветя“, които изобщо не можел да разбере. Още тогава обаче прочел романа на Дритъро Аголи, който много му харесал. През 1996 г. Кочи се срещнал с писателя и му предложил да заснеме филм по „Възходът и падението на другаря Зило“. Възрастният литератор обаче му заявил, че още е много рано. Екранизацията се осъществява няколко години след смъртта на Аголи, който умира през 2017 г.

Филмът пресъздава кафкианската атмосфера, която е тегнела над албанските културни среди по времето на Енвер Ходжа. Действащите лица си разменят обвинения в консерватизъм и егоизъм, стремят се да си подлеят един другиму вода и да покажат колкото се може по-голяма сервилност при изпълнението на директивите „отгоре“. Прекрасно е заснет епизодът, в който другарят Зило, придружаван от Демка, отива на село, за да налага новите си безумни инициативи сред кооператорите. Той иска от председателя на кооператива да свика селяните на културно-просветно събрание, въпреки че те са ангажирани със сеитбата. Отгоре на всичко, бюрократът принуждава мъже и жени заедно да ходят на баня. В края на краищата, както може да се очаква, другарят Зило е свален от поста си и се връща в родното си село, тъй като революционните му почини започват да вредят и на производството. А черноработникът на интелектуалния труд Демка най-сетне ще може да се върне към писането на собствени произведения…

Героите във филма не са представени схематично, въпреки че бюрократичната атмосфера, в която се развива действието, предразполага към това. Колкото и голям догматик да е другарят Зило, в някои моменти поражда симпатия, например, със своята обсебеност от Африка и нейната култура, или с чувството си за справедливост, когато строго порицава кмета на селото, задето в изблик на гняв е застрелял магарето на един съселянин.

Нюансиран е и образът на Демка, помощникът на другаря Зило (някои албански критици ги оприличават на Дон Кихот и Санчо Панса) Въпреки че се е поставил изцяло в услуга на шефа си, при обсъждането на една пиеса той се противопоставя на отрицателното му мнение и подкрепя автора, който при това е съперник на Демка на литературното поприще. Просто в този момент изпитва искрено човешко съчувствие към смазания от критиките писател.

Съвсем човешка е и слабостта, която праволинейните Зило и Демка изпитват към изкусителната Клеопатра – фатална жена, некриеща амбициите си да направи кариера с всички възможни средства.

На снимката: Станислава Айви от екипа на „Синелибри“, ржисьорът Фатмир Кочи, преводачът Мартин Петров, сценарисът Майк Дауни, в разговор с публиката след прожекцията. Снимка: www.evropaworld.eu

Тази сатирична панорама събуди позабравени спомени у някои от по-възрастните зрители, които помнят времето на Тодор Живков (макар у нас ситуацията да не беше чак толкова абсурдна). Очевидно е,  че Дритъро Аголи е вплел в сюжета и собствените си преживелици. Но тъй като изглеждаше странно как режимът на Енвер Ходжа е допуснал да се публикува подобен роман, по време на разговора с публиката Владимир Дворецки помоли режисьора да обясни това явление. Фатмир Кочи заяви, че и за него си остава загадка как през 1973 г. се е появил на бял свят „Възходът и падението на другаря Зило“. Той допусна, че за това е помогнал тогавашният министър-председател, който бил приятел на автора Дритъро Аголи и много го ценял. През онези години за кратко е имало известно размразяване в Албания, като хората са можели да носят дълги коси и клоширани панталони, слушала се е западна музика. Тези времена обаче бързо отминали, а премиерът, позволил публикуването на книгата за другаря Зило, бил екзекутиран по заповед на Енвер Ходжа.

В Дома на киното Фатмир Кочи сподели любопитния факт, че романът е преведен на 12 езика, включително на китайски, но не и на английски, което показва доколко описаната действителност е чужда и непонятна за англоезичното съзнание. По тази причина Майк Дауни е трябвало да работи върху сценария, ползвайки превод на френски, който знае много добре.

Филмът „Възходът и падението на другаря Зило“ привлича както с осветляването на една неизвестна за нас страница от историята на Албания, така и с таланта на участващите в него артисти. Повечето от тях са млади, като някои от тях са с много привлекателна външност. Режисьорът Кочи изтъкна, че е посъветвал съсценариста Дауни да вмъкне в сюжета и любовна интрига – зараждаща се интимна връзка между Демка и съпругата на другаря Зило, която е само загатната в романа. Това обаче не е най-важното в този филм, осмиващ нравите в едно минало, което може би не си е отишло напълно… 

Гергина и Владимир Дворецки

Още снимки от събитието може да видите тук.

Сродни публикации на сайта ни:

Моника Белучи – героиня във филм по комикс на фестивала „Синелибри“

„Ваймар Експрес“: пътуване към мрачното минало на Фани Попова-Мутафова

Синелибри започна с „Клети създания“ на Йоргос Лантимос

Финландската звезда Алма Пьойсти отново на български екран на фестивала „Синелибри“

Филми за любовта ще доминират на фестивала „Синелибри“ 2023

Източник: www.evropaworld.eu