През 2020 г. честваме 50-годишнината от създаването на Международната организация на франкофонията. В този контекст продължаваме в поредица от публикации на нашия сайт да ви представяме участници в Софийския международен литературен фестивал, който през 2019 г. беше посветен на френскоговорящите литератури. Фестивалът беше предшестван от международна конференция на тема „Да пишеш на френски език“. Тя се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 9 и 10 декември. Сред участниците беше албанският писател, поет и дипломат Луан Рама, който говори за дълбоките корени на франкофилията в своята страна. За него френският е езикът на духовната свобода.

Помолих го да ми разкаже как е открил за себе си този език.

Поезията ми помогна да го открия. Много харесвах Жак Превер, Пол Елюар и започнах да навлизам в този поетичен свят. Киното също ми помогна, защото в Албания бях кинокритик. Бях и спенарист на пълнометражни, късометражни и анимационни филми. Пишех много за новата вълна във френското кино: за Трюфо, Шаброл, Годар и др. Така започнах да уча френски. Първият текст, който преведох, беше от Маргьорит Дюрас – един откъс от „Хирошима, моя любов“. Този филм ме шокира. През комунистическата епоха той не можеше да бъде прожектиран в киносалоните, беше като светотатство. Аз преведох част от текста и той се разпространяваше на албански. Дори по онова време Албания беше франкофонска страна, в училище се изучаваха Виктор Юго, Балзак, Дюма, Жорж Санд. Френският беше станал за нашата страна официален език в международните отношения. Защо? Защото комунистическият лидер Енвер Ходжа беше влюбен във френския език, учил е във френската гимназия в Корча и е бил учител там. Той имаше слабост към Франция и тя беше единствената държава, в която можехме да погледнем света отвън, защото Албания беше изолирана по онова време. Когато отидох във Франция, френските ми приятели казваха: „Как е възможно! Вие познавате класическата френски литература по-добре от нас!“ Малко по малко откривах този език. Бях посланик в Париж, в Лисабон и в Монако. Работил съм в албанската делегация в ЮНЕСКО. Бях личен представител на държавния глава в Международната организация на Франкофонията, член на Висшия съвет на Франкофонията. Всичко това ми даде възможност да пътувам, да опознавам много страни, в които се говори френски език, включително и в Африка. Започнах да превеждам книгите си на френски. Аз пиша различни литературни текстове. Издал съм няколко романа и четири сборника със стихове във Франция и в Албания. Публикувал съм биографии – например, книга за Франсоа Митеран, исторически книги. В тях винаги има духовен мост между Франция и Албания.

Писал съм и директно на френски, например, тази книга за цензурата – „Дългият път под тунела на Платон“ (на снимките вляво и вдясно). В нея разказвам за албанската литература, за отношенията на хората на изкуството и писатели с властта, за компромисите, чистките, за осъдените творци по време на тоталитаризма.

Луан Рама заминава за Париж през 1991 г. и остава там. След политическите промени през 1997 г. му предлагат да стане като посланик във Франция и той приема. След работата си за ЮНЕСКО и Международната организация на Франкофонията продължава да живее в Париж, изнася курсове в Inalco (Национален институт за ориенталски езици и цивилизации), където преподава албанска история и геополитика на Балканите, води магистърска програма със социологическа насоченост „Традиции и модалност“.

По време на конференцията в Софийския университет казахте, че първият албански роман е написан на френски език. Бихте ли добавили повече подробности?

Автор на този роман е Пашко Васа – албански ерудит, който е работил за френските и английските консулства в Османската империя в средата на деветнадесети век, след това е имигрирал и е написал първия албански роман директно на френски, така че нашите литературни традиции в областта на романа започват с книга на френски език. Има и  още албански автори франкофони, например, Фаик Коника, който е учил във Франция и в Париж се среща с Гийом Аполинер, те се сприятеляват и си сътрудничиха взаимно в списанията, които всеки от тях издава. Ще добавя и албанските писатели, които напуснаха родината след политическите промени и отидоха в Швейцария, в Белгия, във Франция, но тоталитарното минало винаги натежава в техните произвенения.

Това не би могло да се каже за стихосбирката „Териториите на душата“ („Les territoires de l’âme“), която Луан Лама беше любезен да ми подари, когато го интервюирах в София (на снимките вляво и вдясно). В нея темите са любовта, проблемите на съвременния свят с неговите конфликти, но и с неговото изкуството. На някои от ярките творци, от които се възхищава, поетът посвещава свои стихове: Ернесто Сабато, Юсуф Вриони, Робер Деснос, Паул Целан, Мелина Меркури.

Изданието е на френски език с красиви илюстрации от  Салих Лютоли.  

В края на разговора с Луан Рама се върнах към изказването му, че френският за него е език на свободата.

Има връзка между френското изкуство и свободата. Искам да припомня историята на моя приятел Юсуф Вриони, преводачът от Кадаре, който беше политически затворник в социалистическа Албания и след промените стана посланик на страната ни в ЮНЕСКО. Той ми е казвал, че докато са го измъчвали в затворническата му килия беше измъчван в килията си, рецитирал стихове на Артюр Рeмбо от сборника му „Един сезон в ада“ („Une saison en enfer“), за да си дава кураж. Бях приятел с големия поет Жак Лакариер и той ми каза един ден, че когато е бил в Гърция през 60-те, поетът Янис Рицос се е намирал в затвора. По време на посещение при него един от приятелите му изнася тайно негови стихове и ги превежда на френски с помощта на Жак Лакариер, който ги публикува във вестник „Льо Монд“, като подчертава, че големият гръцки поет, написал тези стихове, се намира в затвора в родината си. Това предизвика смут, във Франция имаше кампания с искане Рицос да бъде пуснат на своблода и той беше освободен. Същото нещо се случи и с турския писател Назъм Хикмет, който също беше в затвора. Негов приятел и съпругата му, които даваха уроци по френски, преведоха стиховете на Хикмет на френски и Луи Арагон, след като ги прочете, започна кампания за освобождаването му. Ето как френският език служи на свобода.“

Интервюто взе Гергина Дворецка

Оригинала на интервюто на френски език може да прочетете в рубриката Francophonie на сайта ни.

Сродни публикации на сайта ни:

Да пишеш литературни творби на френски, без да си французин 

Да пишеш литературни творби на френски, без да си французин II

Румънската поетеса Магда Карнечи и франкофонията

Източник: www.evropaworld.eu