Часовникът на кулата отново запява мелодията на познатата песничка:
Рио де Жанейро –
чудесен бразилски град…
Двадесет и четири пъти в денонощието той напомня на кариоката, че живее в град, за който са изпети стотици песни.
Виолета плачеше, сълзите й отнасяха мислите й далеч, далеч. Мъжът й се разболя тежко и влезе в болница. Той беше доста по-голям от нея, втори брак. При първият не се получи; Ангел я биеше и това не се издържаше. Намериха се с Пешо, взеха се. Гледаха и сина на Вили от първия брак, и вторият й син – от Пешо. Живееха скромно, по селски.
През далечната 1968 г. известната политоложка, журналистка-международничка, латиноамериканистка и дългогодишна преподавателка във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Пенка Караиванова посещава Латинска Америка и има шанса там да се срещне с едни от най-големите творци, прославили този континент по света.
Преди 40 дни ни напусна известната политоложка, журналистка-международничка, латиноамериканистка и дългогодишна преподавателка във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св.Климент Охридски“ проф. д-р Пенка Караиванова (1931-2018). Като израз на почит към паметта й публикуваме откъс от пътеписната й книга „Златният мираж“ (изд. „Народна младеж“, 1970 г.), който ни бе любезно предоставен от нейната дъщеря, талантливата преводачка и журналистка Здравка Михайлова.
Галя Кларк е българска журналистка, която от 7 години живее със семейството си в Норфолк, Обединеното кралство. У нас тя бе репортер в централни вестници, редактор на англоезичното списание “Bulgarian Property Digest – Life and Leisure”…
Лятната буря изведнъж удари; започна невинно с уж далечни светкавици и гръмотевици. Гръм! Право в училището сякаш. И втори, трети, четвърти… Децата пощуряха, при всеки гръм крещяха и се прегръщаха екзалтирани и уплашени. Напразно възрастните се опитваха да ги успокоят, призоваваха ги към тишина, но не би.
„Аз по произход – син на едно еснафско семейство, без предразсъдъци за чорбаджийство или превъзходство, диктувано от материално състояние или знатност по род, бях демократ по рождение.
В претъпкания автобус 180 окото можеше да се порадва на шарения от цял свят. Възпълни мами с колички, възрастни господа, елегантни бели и чернокожи костюмари. Един космополитен мир. Цяла Африка и половин Азия бе навряна в този докландски автобус. До ухото ми долетя реч на недобър английски…
На официална церемония в Петрич се състоя награждаването в Четвъртия национален конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ (2017). Конкурсът е в памет на големия български поет Евтим Евтимов, анонимен е и дава еднакъв шанс както на доказани автори, така и на неизвестни талантливи поети от цялата страна.
„Мнозина казват, че в общи линии шиджо съвпадат с японското хайку. Това не е така. Хайку са много по-лаконични от шиджо. Общото между тях е триредната структура, но с различно количество сръчки и, съответно, стъпки.“ Това обясни проф. Александър Федотов в краткато си лекция за корейския поетичен жанр шиджо…
Пепелива луна се издигаше над столицата на херцозите на Сарм и Валанс. Отразяваше се в една лагуна, в чиито води, черни и оскъдни, пробягваха саламандри. Беше лято. Голямата мъглявина изпълваше небето.
Имре Оравец е роден през 1943 г. в селцето Сайла, Североизточна Унгария. Завършва унгарска и немска филология в Дебреценския университет. Първите му стихотворения са публикувани в списание „Алфьолд“ (1962)