Фани Попова-Мутафова си говори с нацисткия офицер Вилхелм Хегерт, ръководител на литературния отдел на министерството на пропагандата, застанала заедно с други европейски писатели пред паметника на Гьоте и Шилер във Ваймар през октомври 1941 г. Снимка: audiovis.nac.gov.pl

Документалният филм на Милена Фучеджиева „Ваймар Експрес“, чиято премиера отразих в предишна публикация, ме накара да се поровя в достъпните онлайн документи за дейността на известната писателка Фани Попова-Мутафова във връзка с организирания от нацистка Германия Европейски писателски съюз (ЕПС). Заради участието си в пропагандната машина на Гьобелс тя е репресирана след 9 септември 1944 г. Т. нар. Народен съд я осъжда на 7 г. затвор, от които тя излежава 11 месеца, а след това дълго време не може да публикува свои произведения.

Често се смята, че Фани Попова-Мутафова е единственана българска литераторка, която е приела поканата на нацистите да отиде във Ваймар за конгресите на ЕСП. Оказа се обаче, че това не е така. Тя е единствената представителка на нашата писателска общност, която участва в учредяването на тази структура през октомври 1941 г. заедно с още 36 хора на перото от десетина страни на Стария континент. Идеята на нацистите е била да се създаде контролирана от тях организация, която да отнеме от Париж водещата роля на интелектуален център на Европа и да послужи като противовес на базирания в Лондон международен ПЕН-клуб. За втория конгрес във Ваймар през 1942 г. обаче, като ръководител на българската секция на ЕСП, авторката на популярния роман  „Дъщерята на Калояна“ урежда присъствието там и на съпруга си Чавдар Мутафов, както и на Димитър Талев, Теодор Траянов, Павел Спасов и известния преводач от немски Димитър Стоевски – негово дело са преводите на „Фауст“ на Гьоте и много пиеси на Шилер, както и „Одата на радостта“. За участието си в това показно мероприятие признава самият Талев в показанията си, дадени на разпит пред народната милиция през 1947 г. В протокола, публикуван от сайта „Сите българи заедно“, писателят добавя: „Във връзка с това пътуване не написах нищо“. Преди това в същия документ Талев признава, че през 1940 г. заминал на обиколка из Германия по покана на нацисткото министерство на пропагандата заедно с група наши писатели и художници. След това авторът на „Железният светилник“ написал няколко подлистника във в. „Зора“, където работел.

Потвърждение за участието на Талев в конгреса на ЕПС във Ваймар дава в мемоарите си и журналистът Христо Огнянов, който по време на войната живеел в Берлин. След приключването на проявата писателят гостувал в дома му в германската столица заедно с Теодор Траянов, преди да отпътуват за България. „От погледа и на двамата не беше убегнало, че в Третия райх не всичко протича, както през 1940 и 1941 г. Долавях тревогата им за бъдещето не само на Македония – и двамата са по рождение от Македония – но и за самата България, общото ни отечество“ – пише Огнянов.

Трябва да се отбележи, че за разлика от Фани Попова-Мутафова, нито един от участвалите на конгреса на ЕПС във Ваймар през 1942 г. не е бил изправен пред т. нар. Народен съд. Това обаче не означава, че са им били спестени репресиите. Възрастният поет символист Теодор Траянов, носител на златен кръст за храброст за участието си във войните за национално обединение, е бил пребит от Държавна сигурност. Той бил захвърлен да умре като куче в някакъв склад на Александровска болница през януари 1945 г. Чавдар Мутафов бил изключен от Съюза на българските преводачи поради обвинения в профашистки убеждения. През 1945 г. той бил изпратен в трудов лагер в мините на Бобовдол, докато съпругата му лежала в затвора. От 1947 г. до смъртта си през 1954 г. бил безработен и нито един негов текст не е бил допуснат до печат.

Писателят Димитър Талев през 30-те години на ХХ век, когато работи във в. „Зора“. Снимка: Уикипедия

Димитър Талев бил арестуван на 18 октомври 1944 г. и бил задържан в Дирекцията на милицията и в Софийския централен затвор до април 1945 г. Оттам го изпратили в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол , където тежките условия влошили здравето му. Пуснат бил на свобода благодарение на застъпничеството на Тодор Попадамов пред Христо Калайджиев през август 1945 г. През октомври 1947 г. го арестували отново. В тежко здравословно състояние бил въдворен на работа в „трудово-изправително селище“ „Куциян“, в открития рудник, където здравето му се влошило още повече. След освобождаването му през февруари 1948 г. Димитър Талев заедно със семейството си бива изселен от София в Луковит, където през следващите десет години завършва романа „Железният светилник“, пише „Препанските камбани“ и „Илинден“.

Не бих коментирал качествата на произведенията на Фани Попова-Мутафова, които имат хиляди верни читатели. Не съм сигурен доколко нейните идеологически увлечения по национал-социализма са били плод на реални убеждения, или на опортюнизъм. И тя, и други наши интелектуалци (включително и Талев) са вярвали, че победите на нацистката армия и създаденият от Хитлер „нов ред“ в Европа ще доведат до възкресяването на националния ни идеал – обединяването на земите, населени с българи. Не мога обаче да подмина отговорността на ръководителката на българската секция на ЕПС за последиците, които нейната организаторска дейност е имала върху съдбите на подведените от нея литератори. Пътешествието с „Ваймар Експрес“ (както Милена Фучеджиева нарича въображаемият влак, откарал българските писатели до нацистка Германия) се оказва катастрофално за Теодор Траянов, а Димитър Димов и Чавдар Мутафов заплащат за него с години на лишения и творчески забрани.

Фани Попова-Мутафова бива щедро възнаградена от нацистите за усилията си. Нейният роман „Славата и щастливото време на Йоан Асен“ е издаден от виенското издателство „Паул Жолнай“ през ноември 1942 г. в тираж 7171 екземпляра. Същата година тя получава почетната награда на град Ваймар за произведението си „Легенда“. Друг неин роман – „Последният Асеновец“, е преведен на немски и издаден пак от същото виенско издателство в още по-голям тираж – 12 108 бройки.

Справка за издадените от виенското издателство „Жолнай“ книги през 1942-43 г., сред са и двата романа на Фани Попова-Мутафова

Към тези числа обаче трябва да се добавят и екземплярите, отпечатани в Берлин и Лайпциг от германското издателство „Карл Х. Бишоф“, чийто брой не ми е известен. Карл Бишоф е участник в конгресите на ЕПС във Ваймар, „арианизирал“ (т. е. погълнал) „Паул Жолнай“.

Немското издание на романа „Славата и щастливото време на Йоан Асен“

Не можах да установя по колко се е продавал романът „Славата и щастливото време на Йоан Асен“. Коричната цена на „Последният Асеновец“ обаче е цели 6 райхсмарки. По време на Втората световна война у нас е имало фиксиран курс на валутата на нацистка Германия – 32,50 лв. за една райхсмарка. Не е ясно колко пари е получила Фани Попова-Мутафова от нацистите за авторските си права. Със сигурност обаче това не й е помогнало да се замогне. Според множество свидетелства, тя е прекарала края на живота си в нищета, въпреки че от 60-те години на ХХ в. романите й отново са се издавали в многохилядни тиражи.

Немското издание на романа „Последният Асеновец“

Проверка в Гугъл показва, че и до днес в антикварни сайтове се предлагат някои от романите й, издадени на немски. Екземляр от „Последният Асеновец“ с автограф може да се купи само за 15 евро. „Славата и щастливото време на Йоан Асен“ върви по 18,50 евро.

Немалко почитатели на Фани Попова-Мутафова твърдят, че тя е била оклеветена, а изнасянето на факта, че е симпатизирала на Хитлер, определят като очерняне на паметта й. Документите обаче са красноречиви, а истината трябва да се знае. Който се интересува от нея, може да прочете книгите на Катя Зографова „Фани Попова-Мутафова – житие и страдание“ и на Леа Коен „Спасение, гонения и Холокост в Царска България (1940-1944).    

Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

„Ваймар Експрес“: пътуване към мрачното минало на Фани Попова-Мутафова

Източник: www.evropaworld.eu