Финска литературна вечер, на която беше обсъден романът „Преди да изчезне мъжът ми“ на финландската писателка Селя Ахава се състоя в Casa Libri на 4 юли т. г. Идеята беше да се постави началото на финландски литературен клуб. Инициативата е на Българо-финландското дружество за приятелство. Присъства финландската посланичка у нас Н. Пр. г-жа Кристиина Кувая – Ксантопулос.

На първия ред Н. Пр. г-жа Кристиина Кувая – Ксантопулос разглежда българското издание на книгата „Преди да изчезне мъжът ми“, вляво е Румяна Василева от посолството на Финлавдия, а вдясно: Маня Атанасова и Гергина Дворецка, членове на Управителния съвет на Българо-финландското дружество за пирятелство

Селя Ахава е талантлива писателка от по-младото поколение. Родена е през 1974 г. На български досега, освен гореспоменатият роман, са излезли и: „Неща, които падат от небето“ (2017 г.) – за него тя получава наградата за литература на Европейския съюз и е номинирана за престижната награда „Финландия“, а наскоро в българските книжарници се появи „Жената, която обичаше насекоми“ (2023 г.). И трите книги на финландската авторка са преведени от Росица Цветанова и издадени от „Колибри“.  Безспорно, най-драматичната от тях е „Преди да изчезне мъжът ми“. Тя съдържа много автобиографични елементи. В нея писателката разказва как след 10-годишен брак съпругът й съобщава, че иска да изживее остатъка от живота си като жена. Шокът за Селя Ахава е голям, Тя приема с разбиране решението на мъжа си, но я измъчва мисълта, че години наред не е разбрала истината за човека до себе си. Паралелно с тази своя лична драма авторката развива и друга повествователна линия – пътуванията до Америка на Христофор Колумб, който всъщност никога не разбира, че е открил нов континент, а умира с мисълта, че е достигнал до Индия. По време на своите плавания той чертае карти, които, според него, са на азиатските брегове. Темата за самозаблудата и реалността се появява и в двата сюжетни пласта, докато накрая осезаемо се преплитат.

Председателят на Българо-финландското дружество за приятелство Владимир Данчев представи писателката и романа й „Преди да изчезне мъжът ми“. Отначало той се спря обстойно на фамилното й име Ахава, което в превод от фински означавало „студен вятър“ или „обветрено лице“, и уточни, че ударението се поставя на първата сричка, както е винаги в този език. Докладчикът добави, че при следващите сбирки на литературния клуб ще се дава информация и за финския език. В пространното му експозе бяха използвани значителен брой интервюта на Селя Ахава. За съжаление, г-н Данчев беше преценил, че посочването на всички източници с уточняване на медия, дата и интервюиращ, би накъсало силно изложението, би разконцентрирало публиката и, в крайна сметка, би й доскучало, защото, по неговите думи, това не бе академична лекция, а популярна беседа.

Интересното е, че самата Селя Ахава в края на романа си „Преди да изчезне мъжът ми“ изброява с признателност всички автори и техните произведения, които е използвала при написването на книгата си, въпреки че тя не е научен труд, а литературно произведение. Но това е въпрос на лично виждане.

Независимо от дискретността, която г-н Данчев беше проявил по отношение на използваните от него източници, хора от публиката разпознаха в експозето му интервюто на рано напусналия ни Марин Бодаков със Селя Ахава. В него писателката прави проникновен анализ на романа си „Преди да изчезне мъжът ми“. Може да се запознаете с интервюто тук. В публикации на сайта ни пък може да прочетете за споменатото от г-н Данчев идване на Селя Ахава в България през 2017 г. по повод представянето на романа й „Неща, които падат от небето“, както и за участието й онлайн в Софийския международен литературен фестивал през декември 2020 г., когато тя влезе в откровен виртуален разговор с българската публика.

По време на беседата бяха представени два кратки откъса от романа. Прочетоха ги Илонка Велинова – филоложка англицистка, и г-н Данчев. (на горната снимка)

След като приключи едночасовото експозе, думата взе Н. Пр. г-жа Кристина Кувая-Ксантопулос, която се извини, че й се налага бързо да си тръгне, но държеше да изрази искрената си радост, че в залата има толкова почитатели на финландската литература.

Говори Н. Пр. г-жа Кристина Кувая-Ксантопулос, Владимир Данчев, Румяна Василева от посолството на Финландия в София превежда от английски на български

Посланичката на Финландия каза, че е чела обсъжданата книга и я намира за много добра. Тематиката й е нетипична, но „дори да не сме преминавали през такава огромна промяна в живота си, както е в книгата, всички сме изпитвали усещането, че губим нещо, че то се изплъзва от ръцете ни. Това се случва в живота на всеки човек“ – поясни тя. „Аз смятам, че алегорията, която Селя Ахава свързва с историята за Христофор Колумб, е изключително добра. Колко често в живота си ние самите сме поставени в ситуация, в която трябва да начертаем една карта и не сме сигурни дали това е правилната карта!“ Накрая Н. Пр. г-жа Кристина Кувая-Ксантопулос препоръча на онези, които още не са чели книгата, да я прочетат, защото темата й е важна, защото в нея е показан в дълбочина човешкият живот, човечността, и защото представя по отличен начин финландската литература.     

Първият въпрос от публиката беше коя от трите книги на Селя Ахава, преведени на български, предпочита г-н Владимир Данчев. Той отговори, че това, естествено, е „Преди да изчезне мъжът ми“, щом е избрал нея за обсъждане на литературна вечер.

Възползвах се от този въпрос, за да изкажа личното си мнение, че самата аз имам предпочитание към романа й „Неща, които падат от небето“, защото е по-богата на пълнокръвни образи: момичето, чиято майка загива от паднал върху нея леден къс, самата майка, която макар и мъртва, постоянно се явява в мислите на дъщеря си, леля Ану, която след трагичния инцидент прибира брат си и детето му в Прекалено голямото имение и др. В този роман се усеща по-осезаемо и самата Финландия – със сауната й, с ледовете, които напролет се пропукват и свличат на парчета по покривите на къщите. „Преди да изчезне мъжът ми“ е също великолепно написан роман, но той е по-камерен. Главен образ в него е самата авторка, която изживява огромна болка от разкритието, че губи мъжа до себе си по един необичаен начин. Другата сюжетна линия в романа – пътуванията на Христофор Колумб до Америка, за мен е като хващане на удавник за сламка, за да се откъсне от мисълта за личната болка в търсене на паралели със заблудите на Колумб. Добавих, че нямам търпение да прочета най-новата книга на Селя Ахава „Жената, която обичаше насекоми“. Струва ми се, че идеята за нея се е родила, докато писателката е разсъждавала в „Преди да изчезне мъжът ми“ над темата за ларвата, която се превръща във водно конче – алюзия за коренната трансформация на едно същество, каквато е и тази на съпруга й, превърнал се от мъж в „Лили“.

Говори Цанко Бъчваров

Преводачът от фински Цанко Бъчваров препоръча на следваща сбирка на клуба да бъде поканена специално преводачката Росица Цветанова заради високото качество на преводите й. Г-н Данчев поясни, че тя в момента се намира в родния си град Варна и затова не е могла да присъства на събитието. Изтъкна и нейното мнение, че смята за напълно равностойни и трите романа на Селя Ахава, които е превела на български.

Една от гостенките на проявата взе думата и се спря на темата за промяната на пола, като подчерта, че за нея най-важно е традиционното семейство от мъж и жена. Някои от присъстващите й напомниха, че това е литературна вечер и акцентът е художественото произведение.

Силвия Чолева

Журналистката от програма „Христо Ботев“ на БНР Силвия Чолева – поетеса и издателка, изрази възхищението си от романа на Селя Ахава  „Преди да изчезне мъжът ми“. Тя определи като гениален похват да се включи в повествованието историята с Христофор Колумб. Неслучайно книгите на писателката получават толкова отличия – подчерта Силвия Чолева и също изяви желание да прочете в най-скоро време „Жената, която обичаше насекоми“. Посочвайки към намиращото се на видно място табло със снимките на писатели, носители на наградата за литература на Европейския съюз, чиито творби за издадени от „Колибри“, тя заяви, че Селя Ахава стои достойно сред тези най-изявени европейски автори. Силвия Чолева поздрави Владимир Данчев за огромния труд, който е положил при подготовката на доклада си, и изрази надежда, че той ще бъде публикуван. (Екипът на сайта ни е готов да го публикува, стига г-н Данчев да ни предостави в електронен вариант текста от над 10 листа, изписани на ръка. Освен това изискване на сайта ни е стриктно да се цитират използваните източници.)  

Говори Виолета Цонева

Сред хората, въодушевени от създаването на литературен клуб, беше и преподавателката по английски Виолета Цонева, която сподели, че наскоро е била в Ирландия при отбелязването на Блумсдей (16 юни, когато се отдава почит към Джеймс Джойс и романа му „Одисей“. Това е датата, на която се развива цялото действие в романа.) Тя разказа впечатленията си от ирландските литературни клубове и изтъкна едно условие за участие в тях: всички присъстващи да са чели обсъжданата книга. Така би трябвало да бъде при следващите ни сбирки.     

Сред изказалите се беше и Маня Атанасова, член на Управителния съвет на Българо-финландското дружество за приятелство. Тя обърна внимание върху откровеността, с която е написан романът „Преди да изчезне мъжът ми“, и подчерта, че това е типична финландска черта.

Говори Владимир Дворецки

Журналистът Владимир Дворецки, дългогодишен член на дружеството, изтъкна, че романът се вписва чудесно в традицията на световната постмодернистична литература. Селя Ахава очевидно е запозната с нейните най-добри образци, тъй като е живяла пет години в Лондон. За постмодернизма е напълно нормално повествованието да се развива в два или няколко пласта, които може да се преплитат. Освен това, в такива романи често се използват списъци на предмети, като в „Преди да изчезне мъжът ми“. Подобен похват използва и Георги Господинов. Владимир Дворецки оцени високо богатия български език на преводачката Росица Цветанова. Той отбеляза, че единствената забележка, която би направил, е, че тя използва термина „пресконференции“ за срещите, на които главните герои информират близки и приятели за решението на „Лили“ да смени пола си. Според него, по-правилно би било да се използва терминът „брифинги“.   

От публиката беше зададен въпросът: след като официалните езици на Финландия са фински и шведски, само фински ли ще бъде литературния клуб? Категоричният отговор на г-н Владимир Данчев беше, че ще е само фински.

Когато в края на литературната среща разговорите продължиха на чаша вино, в неформалните обсъждания отново бе повдигнат този въпрос. Бяха изказани мнения, че не е оправдано да се разглеждат само книги на автори, пишещи на фински, защото, в такъв случай, клубът би се лишил от творчеството на писатели като Туве Янсон, например. Би трябвало темата да бъде обсъдена в Българо-финландското дружество за приятелство, от чието има излиза инициативата за литературния клуб.

         Важното е, че събитието беше посрещнато с интерес и има очаквания то да се превърне в традиция.  

Гергина Дворецка, член на Управителния съвет на Българо-финландското дружество за приятелство

Повече снимки от събитието може да видите тук.

Още по темата на сайта ни:

Писателката Селя Ахава в откровен разговор с българската публика

Виртуална среща с финландската писателка Селя Ахава

Финландската литературна звезда Селя Ахава е в София

Източник: www.evropaworld.eu