Загадъчен автограф на новозеландския поет Кевин Айърланд, открит в София

Публикувано:
10:37ч / 11.07.2023г
Брой прочитания:
339
Брой коментари:
0

В поредица от публикации описах живота и творчеството на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), който е живял у нас през периода 1959-1961 г. и е превел на английски стихотворения на Ботев, Багряна и други наши големи поети. На 22 юни т. г. Фондация „Европа и светът“ организира литературна вечер в негова памет в Галерия „Мисията“ на Държавния културен институт към министъра на външните работи, на която направих презентация за него и бяха прочетени негови преводи и други творби на този автор.

Корицата на непубликуваната в България мемоарна книга на Кевин Айърланд „Назад-напред“, посветена основно на преживелиците му у нас и личното му познанство с видни български интелектуалци като Цветан Стоянов, Васил Попов, Георги Марков и др.

Същевременно аз продължавам проучванията си за българския период в живота на Кевин Айърланд. Каква бе изнедадата ми, когато открих в сайта на софийска анткварна книжарница екземпляр от втората стихосбирка на новозеландския поет “Educating the Body”, публикувана през 1967 г.! Тя се предлагаше за продан на сравнително ниската цена от 18 лева. Първоначално си помислих, че книгата е била подарена от Кевин на неговия голям приятел – изтъкнатият интелектуалец Цветан Стоянов (1930-1971). Той бе превел и публикувал във в. „Литературен фпонт“ през лятото на 1969 г. две стихотворения от въпросната стихосбирка, които  Гергина Дворецка прочете на литературната вечер в памет на Кевин Айърланд. Предположих, че след смъртта на вдовицата на Цветан Стоянов – Антоанета Войникова (1934-2022) библиотеката му е била продадена на антиквари. Нещата обаче се оказаха по-сложни и загадъчни.

Още в понеделник сутрин (10 юли) се обадих в антикварната книжарница „Алба букс“ и ангажирах книгата на Кевин. По-късно обаче собственикът ми позвъни и с неудобство ми съобщи, че след като донесли от склада стихосбирката, той открил, че на нея има автограф на автора, поради което стойността й нараства „с един порядък“, т.е. – става 180 лв. Това ме разколеба да я закупя, още повече, че вдовицата на Кевин Айърланд, проф. Джанет Уилсън, вече ми предложи да ми изпрати друг екземпляр от същата  стихосбирка. Все пак отидох в антикварната книжарница, за да видя автографа. Сравних го с други посвещения върху книги, които ми бе подарил Кевин, и установих, че това наистина е неговият почерк (макар и с известни различия поради изминалите близо шест десетилетия). На екземпляра пишеше на английски: „На Сашо и Таня с най-добри чувства от Айърланд, 1968 г.“. Собственикът на книжарницата Мирослав Димитров ми каза, че първата му мисъл е била, че въпросният Сашо е проф. Александър Шурбанов. Известният наш англицист, поет и преводач наистина е познавал Кевин Айърланд и българската му съпруга Дона Маринова.

Проф. Александър Шурбанов в галерия „Мисията“, 22 юни 2023 г. Снимка: Къдринка Къдринова

На литературната вечер на 22 юни т.г. проф. Шурбанов разказа, че се е срещал с тях в Лондон през периода 1968-1971 г. Г-н Димитров допусна, че е възможно някой да е откраднал стихосбирката от дома на проф. Шурбанов, и заяви, че в такъв случай би я върнал на уважавания преподавател. Той допълни, че книгата е била продадена на книжарницата му през септември 2018 г. За съжаление, фирмата няма практика да записва данните на продавачите, така че не е ясно кой я е донесъл. Междувременно стихосбирката на Кевин “Educating the Body” беше обявена за „изчерпана“ в антикварната книжарница „Алба букс“, т.е. вече не се продава.

Аз, естествено, информирах с имейл проф. Шурбанов за тази находка и го запитах дали Кевин Айърланд не му е подарил въпросната стихосбирка, и дали не е имало обир в дома му преди септември 2018 г. Той ми отговори: „Бих се радвал книгата да е подарена на мен, но не е“. Проф. Шурбанов ме посъветва да проуча кръга от познанства на Кевин и да установя кой е този Сашо, който вероятно е имал жена на име Таня. Единственото име, което му дойде наум, бе това на Сашо Бешков. Както установих при по-нататъшни справки в интернет, става въпрос за журналиста проф. Александър Бешков (1937-2013). Неговата съпруга обаче е журналистката Савка Чолакова, така че този вариант отпада…

Основната версия за самоличността на Сашо засега си остава една интересна личност, която Кевин Айърланд описва в мемоарната си книга „Назад-напред“ под името „Милен“. Става въпрос за близък приятел на Цветан Стоянов, който излежал 18-месечна присъда заради опит за бягство през граница, малко преди да се запознае с Кевин. Цветан помагал на „Милен“ да си изкарва прехраната, като му давал да превежда книги от английски и представял неговите преводи за свои. Освен това, бившият затворник  си решил жилищните нужди, като си направил тайно студио, с килими и мебели, на тавана на престижна кооперация на тогавашния бул. „Толбухин“, в която живеели партийни величия. „Милен“ редовно устройвал там нощни партита, на които канел Кевин и други свои приятели.

Кооперацията бул. „Толбухин“ 14, днес бул. Васил Левски 79. Снимка: Google Street View

По някакъв начин Милен успявал да избегне охраната на входа на кооперацията, твърдял, че имал таен проход. Когато Кевин го видял за последен път (години по-късно), „Милен“ вече се бил отказал от бохемството, станал извънредно заможен, издигнал се в живота и се оженил за млада красавица.

В имейл от 21 декември м. г. Кевин Айърланд ми обясни, че истинското име на „Милен“ е Саша (Александър), а фамилното му име май било Дамянов. Засега не съм успял да идентифициран кой е този човек, но имам основания да се съмнявам в „легендата“, която е разказал на новозеландеца. Струва ми се невероятно човек, осъден за опит за бягство през граница, да успее незабелязано да си направи жилище на тавана на кооперация, обитавана от ВИП-персони по време на комунизма. И отгоре на това да организира там шумни партита, без да предизвика намесата на Народната милиция! Според моята хипотеза, „Милен“ е близък роднина на някой комунистически велможа, например, генерал Георги Дамянов (1892-1958) – член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на отбраната от 1945 до 1950 г. и председател на Президиума на Народното събрание до смъртта си. Справка в телефонния указател на София от 1968 г. показва, че някоя си Мария Г. Дамянова (вероятно негова дъщеря) е живяла на бул. Толбухин 14. Тази кооперация с охрана на входа днес е с адрес бул. Васил Левски 79.

Надявам се с помощта на читателите да успея да разбуля загадката около тайнствените „Сашо и Таня“, на които Кевин Айърланд е подарил своята стихосбирка с автограф.

Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

Откъси от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд

Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд

Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски

Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Източник: www.evropaworld.eu