„Хроники на Вазовия род“ – книга за всеки български дом

Публикувано:
15:46ч / 31.12.2021г
Брой прочитания:
391
Брой коментари:
0

Държах последната публикация на сайта ни за 2021 г., с която да влезем в следващата, да бъде за „Хроники за Вазовия род“ от литературната историчка и писателка Катя Зографова, защото това е една от най-стойностните книги, които прочетох през изминалите 12 месеца, а и символично – като едно продължаващо Вазово присъствие в живота ни.

Катя Зографова

С тази своя книга Катя Зографова за пореден път доказва, че умее да проучва задълбочено огромно количество документи, свързани с живота на описваните от нея личности, и да ги систематизира в стройна композиция, в която се откроява ярко най-същественото, запомнящото се. При това да разказва интригуващо и талантливо, така че документалната книга да ни вълнува като художествен роман.

Няма преувеличение в твърдението ми, че „Хроники на Вазовия род“ е книга за всеки български дом. Ще поясня защо мисля така.

За всеки българин е интересно да знае повече за рода на поета и писателя, с чиито произведения сме израснали. Оказва се, че корените на този род могат да бъда проследени още от XVII век. Преминал е през ужаса на чумавото време и през всички изпитания по време на османското владичество.  В книгата ще откриете – буквално от плът и кръв, така майсторски са представени – родителите на Патриарха на българската литература, и ще добиете представа какво е наследил той от тях.

Силно впечатление ми направи как Иван Вазов описва баща си, Минчо Вазов. Не го идеализира, напълно е обективен. През цялото време се сравнява с него, като и себе си оценява без капка нарцисизъм: „Имаше малка глава, къс врат (моят е по-дълъг), лице червендалесто… коса повече руса, очи сиви, веждите като моите нависнали… чело малко, като моето.“

Майка си Съба поетът боготвори. Кой от нас не помни разтърсващите му стихове за нея: „Ти ме роди, но ти ми даде/ и светлото, що в теб блещеше,/ ти и човека в мен създаде/ – ти два пъти ми майка беше“.

Много изследователи са представяли майката на Иван Вазов като властна жена, истински стожер за многолюдната си челяд, която Катя Зографова сполучливо нарича „Задруга Вазови“. Известно е, че именно майка му е основната причина за разпадането на неговия брак с Атина Болярска, макар че е имало и несходство на характерите. В книгата „Хроники на Вазовия род“ обаче ще видите една жена с буден ум и силен дух, ще я видите чрез нейните собствени писма и документирани автентични свидетелства, и тя със сигурност ще ви заплени. Обичала е много да чете. „Ази нямах наситка на прочитание“ – така е изразявала любовта си към книгите. Не ми излиза от ума и едно нейно писмо от юни 1896 г. до Георги и Никола, които по това време са в Ашхабад – избягали са като участници в русофилския бунт. В него тя горко тъжи, че не получава отговор от тях, и сълзите тъй се леят, че „като зема да ви пиша, ни мога да видя словата“. Четейки книгата, ще разберете колко многобагрена душа е имала майката на Вазов!

Голяма заслуга на Катя Зографова в тази нейна книга е, че чрез нея преоткриваме членовете на семейството му, повечето от които знаем само по име. Защо е било така ли? В годините след 9 септември 1944 г. да си бил царски офицер е клеймо, а двама от братята на Иван Вазов – Георги и Владимир – са били царски генерали. Какво от това, че първият е наричан „героят от Одрин“, а вторият – „героят от Дойран“ заради огромния им принос за битките на българската армия – единият в Балканската, а другият – в Първата световна война. За тези техни подвизи не сме учили, когато аз бях ученичка.

От „Хроники за Вазовия род“ ще разберете подробности и за дейността на генерал Владимир Вазов като кмет на София. През последните години с основание се изважда от архивите приносът на кмета инж. Иван Иванов, който заема поста след брата на Иван Вазов, но е добре да се знае какво се е случвало в столицата ни и по времето на генерал Вазов. Тогава, например, е бил изграден грандиозният Рилски водопровод, който снабдява с вода София, свързван с кмета Иванов.

Нелека е била съдбата на много от Вазовите близки роднини след 1944 г. В политическа немилост изпадат Владимир и Борис Вазови поради включването им в Народния сговор. „Едва днес излизат на бял свят потулените факти за политическото убийство на Иван К. Вазов, осъждането като шпионин на 10 години затвор на Владимир Вл. Вазов и изселванията на Вазовци след 1944 г.“ – четем в „Хроники на Вазовия род“.

Информация с богат снимков материал ще намерите за всички потомци на Вазовия род – книгата е като енциклопедия за тази фамилия. Катя Зографова постига още нещо – всеки от описваните персонажи свети със своя светлина, но безспорно най-ярък е образът на Иван Вазов. Той е центърът на повествованието. Виждаме го в неговото величие като творец и народен трибун и в делника му – с хипохондриите му, присъщи на много Вазовци, с терзанията му за творчески и любовни разочарования.

Друга причина „Хроники на Вазовия род“ да е нужна във всеки български дом, е, че от нея ще научите предисторията на някои популярни Вазови герои. Малко известен факт е, че прототипът на колоритния Иванчо Йотата от „Чичовци“ е роднина на Вазов, братовчед на баща му. А няма ли да ви е любопитно да видите портрета на хаджи  Лилко от Сопот, прототип на хаджи Ахил?

В тази книга живот и литература са плътно преплетени във впечатляваща шевица. В нея е представена и богата картина на културния живот с Пловдив и София по Вазово време.

Не бих могла да се спра на всичко, което заслужава да се изтъкне в тази книга, но в заключение ще добавя нещо за присъствието на авторката в нея. То е изключително дискретно. Катя Зографова никога не се изкушава да използва големите личности, за които пише, за да изтъкне по някакъв начин себе си покрай тях, както нерядко се прави. Тя се отдръпва деликатно встрани, за да се откроят героите в книгата ѝ. Затова ценя кратките лични моменти в повествованието, когато тя разкрива за малко и себе си. Те са като миниатюрния, почти невидим подпис на зографа върху майсторски изписаната от него икона. Такъв е краткият момент, в който авторката описва очарованието си от бликащите води на чешмата на площада в Сопот: „В един жарък 9 юли, рождения ден на Патриарха, на път към зеленото дворче на музея, отпих глътка балканска прохлада. И почувствах дълбок душевен мир.“ (главата „Чешмата на Силвестрий“).

Вярвам, че прочитът на тази книга ще донесе на всеки усещането за утолена духовна жажда. И отново ще повторя нещо, в което се убедих още, когато за първи път прочетох „Хроники на Вазовия род“ от Катя Зографова: „Достоен летописец на достоен род“.

Гергина Дворецка

Снимката на Катя Зогпафова в публикацията е от представянето на книгата в Дом на културата „Красно село“ преди Коледа 2021 г. 

Още по темата на сайта ни:

Предколедно тържество с „Хроники на Вазовия род“

 

Източник: www.evropaworld.eu