Талантливата преводачка от гръцки език Zdravka Mihaylova остава един от най-активните автори на сайта ни и в тези трудни времена на пандемия. Тя ни изпрати от Атина своя превод на есето от гръцкия писател Димостенис Куртовик, което е публикувано под заглавие: „Литература и епидемии: „разковничето на всички злини“ в притурката за изкуство и култура на неделния брой на вестник „Катимерини“, 15 март 2020.

От „Илиада“ до трилърите на Стивън Кинг и Дийн Кунц литературата е пълна с истории за заразни епидемии, земетресения, наводнения, нашествия на извънземни, атаки на зомбита, порази, изпуснати от  ужасяващи, лабораторно създадени от човека, вируси и др. Това не е странно, както не е учудващо и нарасналото търсене на подобни книги в периоди на епидемиологични кризи и природни бедствия. Интересното е другаде.  То е свързано със смисъла, който поети и писатели, а чрез тях и читателите, придават на такива непредвидени явления. Защото в литературата, но и във фантазните представи на обикновения човек, една смъртоносна епидемия или едно унищожително земетресение не са просто бедствия. Те са послания – от Бога, от природата или от самия поет. Те носят „морална поука“.

В „Илиада“ Аполон изпраща зараза в лагера на ахейците, за да накаже арогантността на Агамемнон. В „Декамерон“ на Бокачо компания напуска разтерзаната и подложена на изпитание от чумата Флоренция, за да се установи в извънградско имение, където заклинателно се опитва да пропъди Черната смърт, като съчинява и разказва красиви, находчиво измислени истории: духът на Ренесанса присъства тук и отвръща на тласкащото към смъртта, морбидно и наплашено Средновековие с веселието и танца на въображението. У романтика Едгар Алан По, обратното, гуляещите, които са се отдали на пируване затворени в един замък, в крайна сметка няма да избегнат посещението на ужасяващия гостенин с алено-кървавата маска и наметало. Епидемията, която подмолно изпива Венеция и Ашенбах в новелата на Томас Ман, е метафора за латентната болест на Европа, която скоро ще избухне брутално и ще я остави духовно и интелектуално осакатена чак до днес. Обратно, „Чумата“ на Камю носи печата на оптимистичния екзистенциален хуманизъм на автора, тъй като епидемията тук откроява характери със спокоен, стоически героизъм, които запазват или си възвръщат достойнството и придават смисъл на съществуването си посредством солидарното справяне с едно всеобщо бедствие. В романите „Слепота“ и „Проглеждане“ на Жозе Сарамаго[1], от друга страна, епидемията от слепота, която поразява анонимния град, изглежда е алегория за следвоенния свят, който върви без посока и компас и се лашка след рухването на големите наративи.

Колкото до Кунц и това доколко пророчески е бил романът му „Очите на мрака“ отпреди трийсетина години, нека не преувеличаваме и ние наред със социалните медии[2]. Кунц е отгатнал мястото от което тръгва пандемията, но неговият вирус е изпуснат от китайска лаборатория за биологична война. Мнозина твърдяха същото за СПИН, само че за тях лабораторията беше американска. Хората търсят „разковничето на всички злини“ и в секуларизираната ни епоха проявяват тенденцията да го откриват било в Америка на „убийците на народите“[3], било в комунистическо-капиталистически Китай на жълтата всепомитаща стихия.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

[1] В романа „Проглеждане“, своеобразно продължение на „Слепота“, Сарамаго ни казва, че прогледналият за политическата реалност човек може да преобърне посоката и да пренареди съдбата на цялото общество. Някогашните поданици, поразени от слепота и изпълнени единствено с желание за физическо оцеляване, тук са се преобразили във възвърнали зрението си граждани, които поставят под въпрос мнимата демократичност на съвременния свят и твърдо отстояват свободния си избор. – б.пр.

 [2] „Очите на Мрака“ (The Eyes of Darkness) писателят Дийн Кунц издава под псевдонима Лей Никълс през 1981 г. В романа си той предсказва появата на коронавирус и го назовава „Ухан-400″. Според сюжета на книгата създаденият в лабораторни условия вирус може да бъде използван за унищожението на цели страни и разрушава мозъка на своите носители. На практика вирусът е биологично оръжие с названието „Ухан-400“– б.пр.

[3] Лозунг от периода на войната във Виетнам, който в Гърция отчасти съвпада и диктатурата на полковниците . – б.пр.

Още от същия автор на сайта ни:

Писателят Димостенис Куртовик: „Сексът ни е направил хора“

„Светът “ – есе от Димостенис Куртовик

„Какво дирят варварите“ от Димостенис Куртовик

За гърците и Европа

Източник: www.evropaworld.eu