Площад „Света Неделя“ пред едноименния столичен храм се изпълни с народ привечер на 8 юли 2025 г., в навечерието на 175-ия рожден ден на Иван Вазов. Причината за това стълпотворение бе литературният маршрут „Домовете на Вазови в София – разрушените и съхранените“, чийто автор и водещ бе сладкодумната литературна изследователка и писателка Катя Зографова.

Началната точна на разходката бе площад „Св. Неделя“, защото, както обясни Катя Зографова, наблизо е бил първият постоянен софийски адрес на Иван Вазов – на бул. „Витоша“ №1. След завръщането си от емиграция през 1889 т., там – в паянтовата полусрутена къща на Тодораки Пешов, един от първите софийски кметове, писателят завършил романа си „Под игото“. Тъй като страдал от „очебол“, Иван Вазов диктувал текста на по-малкия си брат Борис. Катя Зографова показа на участниците в разходката екземпляр от първото издание на романа – в сп. „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, издание на Министерството на народното просвещение. Иван Вазов бил поканен да публикува там своята творба от основателя и първи главен редактор на списанието проф. Иван Шишманов. Първоначалните отзиви за публикувания роман били разнопосочни. Популярността на „Под игото“ се засилила, след като той бил отпечатан в превод на английски от лондонското издателство „Хайнеман“ през 1893 г. Няколко месеца по-късно романът е публикуван и у нас на български, с много илюстрации, благодарение на издателя Т. Ф. Чипев. Тогава обаче се засилили критиките от страна на кръга „Мисъл“ и особено от д-р К. Кръстев.

Поради горещото време, Катя Зографова реши да съкрати част от литературния маршрут. Тя обясни, че след женитбата си за Атина Болярска през 1890 г. (в черквата „Св. Неделя“) Иван Вазов се премества да живее със съпругата си на ул. „Солунска“ №47 в дома на издателя Ив. Касъров. След разрива си с Атина писателят се настанява в дома на Атанас Илиев на „Солунска“ №40. Двамата обаче така и не се развеждат, и след като Вазов умира през 1921 г., вдовицата му получава голямо наследство. Следващата квартира на писателя е на ул. „Гурко“ №17, собственост на Астарджиев. Той живее там, докато се строи домът на ул. „Вълкович“, днес „Иван Вазов“ (къщата музей).

Катя Зографова показва снимка на майката на Иван Вазов Съба Вазова и нейния внук Иван Пачев, син на дъщерюя й Ана

Следващата спирка от маршрута бе до Народния театър „Иван Вазов“, където, още докато писателят е жив, са играни няколко негови пиеси. Там Катя Зографова разказа за големия Вазов род, чиито представители винаги са живеели в близост едни до други, в прословутата си Задруга. Тя изтъкна, че след като чичо им Кирко (брат на Минчо Вазов) завещава на племенниците си обширния терен около днешния музей. След Освобождението там се оформя цял Вазов парцел. Водещата показа архивна снимка от забележителна с архитектурата си къща, построена от брата на писателя – героят от Одрин ген. Георги Вазов. Катя Зографова прочете затрогващо писмо, написано през 1944 г. от племенника на Иван Вазов – бизнесмена Иван Пачев, до покойния му чичо. Оказало се, че при бомбардировките Пачев изгубил и жилището, и бизнеса си. Друг негов роднина – кинематографистът Александър Вазов, действал авантюристично, като залагал имотите си, за да заснеме своите филми (вкл. и „Грамада“ по поемата на Иван Вазов). Така той останал само с един тавански апартамент на ул. „Раковска“, който обаче също изгорял при бомбардировките заедно със скъпата снимачна техника. Катя Зографова разказа и за други потомци на именития род, които са оставили следа в литературата и киното у нас и в чужбина, като Димитър и Януш Вазови. Тя подчерта, че може да научим повече за тях от бъдещата й книга „Нови хроники за Вазовия род“, която се очаква да се появи по книжарниците до края на годината.

На следващата спирка – срещу къщата музей „Иван Вазов“, изследователката се постара да разсее някои митове за писателя. Тя заяви, че патриархът на нашата литература е произнесъл впечатляващата си реч пред събралото се множество след подписването на катастрофалния Ньойски договор през 1919 г. от балкона не на своя дом, а на отсрещния Юнион клуб, на който бил член и редовен посетител. Катя Зографова обаче допълни, че Иван Вазов предпочитал гозбите на майка си – голямата българка Съба Вазова, пред специалитетите на европейската кухня. Тя цитира и менюто за неговия юбилей през 1920 г., когато от Юнион клуб измислили супа Странджа (т. е. боб чорба) и риба Леевица. Последното ястие било кръстено на реката, която жителите на Сопот прекосявали по време на Страшното (погромът, извършен от башибозуци през Руско-турската освободителна война). Тогава баща му Минчо Вазов бил заклан, но турците се смилили над жените и децата. Ужасяващата сцена била описана с впечатляващи подробности от баба Съба в нейните спомени. Катя Зографова разказа и за перипетиите около създаването на дома музей „Иван Вазов“. Правителството на Александър Стамболийски имало намерението да одържави къщата, за да я превърне в обществена институция. Борис Вазов, който бил известен юрист, написал искова молба, в която защитил правата на наследниците. Катя Зографова показа копие от този документ, който купила от букинисти. В края на краищата, след смяната на властта и музеят бил създаден, и близките на писателя получили компенсация.   

Тодора Радева, Цоньо Буров, Катя Зографова пред дома на Вазови на ул. „Хан Крум“

В края на разходката групата се отправи към една от малкото Вазови къщи, която е запазена почти в оригиналния си вид – домът на Борис Вазов и съпругата му – известната художничка Елисавета Консулова-Вазова. Той се намира на ул. „Хан Крум“. Сега там живее техният внук Цоньо Буров, който лично излезе на градинската порта, за да приветства участниците в разходката. Литературният маршрут завърши с прочитането на още едно прочувствено писмо до Иван Вазов, написано от неговата внучка Бинка Вазова, която също била художничка. Както обясни Катя Зографова, след като семейството й се завърнало от Прага, където баща й бил български посланик, те живели известно врече в дома на писателя, който починал малко преди това. Като отплата, Бинка трябвало всеки ден да ходи да пали кандилото на гроба на дядо си зад черквата „Света София“. Този затрогващ епизод от семейната история на Вазови показа, че почитта към патриарха на българската литература се е предавала непрекъснато от поколение на поколение.

В края на литературната разходка участниците в нея изразиха възхищението си от водещата Катя Зографова с продължителни аплодисменти.

Тодора Радева, управител на Фондация „Прочети София“, която организира литературните маршрути, обяви следващия, последен за сезона: той ще бъде на 16 юли, сряда, от 18,30 ч., на тема „Улица „Цар Иван Асен II”, писатели, философи, бохеми“. Начална точка: ул. „Цар Иван Асен II“ 2Б, пред кооперация „Царевец“. Автор и водещ е Димитър Божков, преподавател по филосоофия в СУ „Св. Климент Охридски“.

Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки

Подробен фоторепортаж за литарурната разходка може да видите тук.

Сродни публикации на сайта ни:

Литературна разходка по границата между Града и Природата

По следите на видеоигрите из софийските потайности

Как Вазов въведе Достоевски в българската литература чрез образа на Кандов

Източник: www.evropaworld.eu